Дъжд от допълнителни 1,3 трлн. долара ще се излее над страните от Близкия изток заради петрола

Богатите на енергоизточници страни от Близкия изток са напът да съберат допълнителни приходи от петрол в размер на 1,3 трлн. долара през следващите четири години, посочва Международният валутен фонд (МВФ), наслаждавайки се на неочакваната печалба, която може да засили мощта на местните държавни инвестиционни фондове в момент, в който цените на световните активи намаляват.

Прогнозите на фонда подчертават как високите енергийни цени в резултат на войната на Русия в Украйна подсилват абсолютните монархии в Персийския залив, докато голяма част от света се бори с ускоряваща се инфлация и опасения за рецесия.

Джихад Азур, директор на МВФ за Близкия изток и Северна Африка, казва за Financial Times, че в сравнение с очакванията преди войната в Украйна износителите на петрол и газ в региона, особено страните от Персийския залив, „ще отчетат допълнителни общи приходи от петрол в размер на 1,3 трлн. долара до края на 2026 г.“.

Заливът е дом на някои от най-големите петролни и газови износители, както и на някои от най-големите и най-активни държавни инвестиционни фондове. Те включват Държавният инвестиционен фонд на Саудитска Арабия, както и инвестиционните органи на Катар, Абу Даби и Кувейт.

Фондът на Саудитска Арабия на стойност 620 млрд. долара, който се председателства от престолонаследника Мохаммед бин Салман, е инвестирал над 7,5 млрд. долара в американски акции през второто тримесечие, включително в Amazon, PayPal и BlackRock, опитвайки се да се възползва от спадащите цени на акциите, показват документи, подадени пред регулаторите.

Държавните инвестиционни фондове от Залива бяха също толкова активни по време на пандемията с коронавируса, опитвайки се да се възползват от предизвиканата пазарна волатилност. По време на световната финансова криза през 2009 г., те се възползваха от сътресенията, за да изкупят дялове в затруднени западни компании.

През последните години много от фондовете се фокусират върху сектори като технологии, здравеопазване, естествени науки и чиста енергия, докато правителствата им преследват възвращаемост от инвестициите, но и се опитват да диверсифицират икономиките си и да развият нови индустрии.

Азур казва, че е важно страните от Персийския залив да използват бъдещата неочаквана печалба, за да „инвестират в бъдещето“, включително да се подготвят за световния енергиен преход.

„Това е важен момент за тях да ускорят нещата в сектори като технологиите [на местно ниво], тъй като това е нещо, което ще им позволи да увеличат производителността“, казва той. „Освен това инвестиционната им стратегия може да спечели от факта, че цените на активите са се подобрили за новите инвеститори, а капацитетът да увеличават пазарния си дял в определени сфери също са възможности“, допълни още.

Той обаче добавя, че е от ключова важност да поддържат фискална дисциплина и инерция по реформи, създадени, за да намалят зависимостта на държавите от петрола.

Традиционно здравето на икономиките от Залива следва волатилността при цените на петрола, тъй като държавните разходи, дължащи се на петродолари, са основният източник на бизнес активността. Вследствие на това бумовете често биват последвани от спадове.

Благополучието се случва след години на подтиснат растеж из Залива, който накара правителствата да увеличат дълговете си, да се възползват от резервите си и да забавят държавните проекти.

Саудитска Арабия – най-големият износител на петрол в света и най-голямата икономика в региона, обаче харчи усилено, водена от Държавния инвестиционен фонд, който е натоварен със задачата да разработи серия от мегапроекти, имащи за цел да модернизират консервативното кралство, докато търси инвестиции в чужбина.

Очаква се Фондът да бъде един от основните печеливши от петролния бум, тъй като Саудитска Арабия е напът да отчете бюджетен излишък от 5,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) тази година – първият ѝ излишък от 2013 г. – и прогнозира да постигне икономически ръст от 7,6%, което е най-бързият темп от десетилетие.

МВФ изчислява, че за втора поредна година се очаква Фондът да осъществи повече инвестиции през 2022 г. от правителството. В доклад от миналата седмица МЕФ посочва „натиска да се похарчи неочакваната печалба от петрола и да се отдалечи от фискалната предпазливост“, включително чрез Държавния инвестиционен фонд, като един от рисковете за кралството.

„Това, което ще е изключително важно, е как страните от Залива ще управляват този нов кръг и как, в същото време, ще запазят ползите от допълнителната ликвидност и политиките, които няма да ги отведат към процикличност“, казва Азур.

Прогнозите на МВФ, че икономическият растеж в Съвета за сътрудничество в Персийския залив, който включва Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт, Бахрейн, Катар и Оман, ще се ускори от 2,7% през 2021 г. до 6,4% тази година.