Газовите игри на Китай

Китай предлага решение на много от проблемите на Москва със Запада, особено в месеците след началото на военната офанзива на Русия в Украйна. Страната, заедно с Индия, са новите големи дестинации за руския петрол и природен газ, но дали в Кремъл добре си правят сметката с тези свои нови партньори?

През 2021 година Русия е доставила 10 млрд. куб. метра природен газ за Китай. Един от маршрутите е газопроводът "Силата на Сибир". За развитие на проекта през 2015 година Русия се ангажира да инвестира 55 млрд. долара, които предвиждат изграждането на трасето на газопровода на руска територия и разработване на нови газови находища, които са необходими, за да бъдат осигурени количествата.

По силата на този договор Русия трябва да доставя по 38 млрд. куб. метра газ годишно в Китай. В началото на февруари 2022 година двете страни подписаха нов договор, чрез който тези количества се увеличават с 10 млрд. куб. метра, които ще дойдат по разширението на "Силата на Сибир". Към момента строителство на "Силата на Сибир 2" все още не е започнало. По информация в руското издание РБК това ще стане през 2024 година, а очакванията са газопроводът да бъде въведен в експлоатация през 2030 година. 

По данни на "Газпром" през 2021 година доставките на газ за Европа са били около 175 млрд. куб. метра, а най-големият пазар на компанията изобщо е Германия с доставени малко над 45 млрд. куб. метра през 2021 година.

Доставките на руски природен газ в Поднебесната империя по "Силата на Сибир" започнаха през декември 2019 година и до този момент по това трасе е внесен газ на стойност 3,8 млрд. долара, сочат данни на митническите власти в страната, цитирани от CNBC. От началото на годината вносът се увеличава съществено и достига около 1,66 млрд. долара.

Но в същото време данните на митниците показват, че вносът на газ от Туркменистан достига стойност от 4,52 млрд. долара, което е увеличение от 52% спрямо полугодието на 2021 година. Газопроводът от Туркменистан към Китай заработи през 2009 година и е с капацитет от 60 млрд. куб. метра годишно.

През 2021 година Китай се превърна и в най-големия вносител на втечнен природен газ  с покупката на 79 млн. тона. Капацитетът на терминалите в страната беше увеличен до 91,3 млн. тона годишно.

През миналата година китайските компании подписаха дългосрочни договори за доставка на втечнен газ за рекордните 22,7 млн. тона, част от които започват още през тази година. Според медийни публикации голяма част от тези договорени танкери сега се отправят към Европа при огромна печалба за китайците. От държавната Sinopec потвърждават, че препродават втечнен газ на европейски компании и ще продължават да го правят в следващите месеци, но без да дават повече подробности за обемите и цените. Всичко е на търговска база, коментират от компанията, цитирани от Nikkei Asia.

Но защо в тези несигурни времена Китай си позволява да продава, а не да купува втечнен газ. Отговорът е прост - в страната залагат, че търсенето в следващите месеци няма да е голямо заради ограниченията, които властите продължават да налагат заради коронавируса. 

Анализаторите в Bloomberg обаче смятат, че тези залози могат да се окажат губещи, ако ситуацията на газовите пазари се промени съществено, включително и при необичайно студена зима или възстановяване на китайската икономика. Тогава Пекин ще се върне рязко на газовите пазари и тази тяхна игра може да изстреля и без това рекордните цени на суровината до немислими нива.

Китай обаче не е обезпокоен от тази възможност, защото може да разчита на своите въглища, местния добив (в обем на 208 млрд. куб. метра през 2021 година, или 55% от потреблението) а и на доставките на руски тръбен газ.

Отстъствието на Китай остава свободни количества газ за Европа и другите азиатски държави. Никой обаче не може да прогнозира колко дълго ще продължи тов и на каква цена.