Кирил Петков: Газовата връзка с Гърция е завършена на 99%

Проектът за интерконектора Гърция-България (IGB), който е предназначен да транспортира азербайджански газ до България, е изпълнен на 99 процента. Това каза министър-председателят в оставка Кирил Петков в интервю за "Тренд", цитирано от БГНЕС.

Проектът IGB ще заработи напълно през следващата половин година, заяви Петков. По думите му азербайджанско-българското приятелство трябва да се превърне в мост за преход към по-голяма енергийна диверсификация.

„За 12 години при предишното правителство проектът IGB не беше завършен, имаше забавяне в изпълнението му. Много съм горд да ръководя правителство, което успя да завърши този проект за шест месеца. През следващите седмици IGB ще работи на пълен капацитет. Проектът е завършен на 99 процента и IGB ще заработи напълно през следващата половин година. Има редица действия, които трябва да бъдат изпълнени преди пускането в търговската мрежа, за да сме сигурни, че всичко работи безопасно и правилно и че отговаряме на най-високите индустриални стандарти“, обясни Петков. 

Той подчерта, че EPC-подизпълнителя, компанията AVAX, трябва да завърши оперативно останалите работи за интеграцията и тестирането на системата SCADA.

„Останалото е основно в юрисдикцията на българските и гръцките институции – поредица от административни процедури, които трябва да бъдат изпълнени. Обичайната времева рамка тук може да бъде около 3 месеца, но ние ускорихме процеса на предварително одобрение в България с всички институции, като активно търсихме тяхното одобрение, за да гарантираме търговското стартиране на IGB. Има силна и целенасочена политическа и институционална подкрепа за съкращаване на прогнозния срок“, каза министър-председателят.

Петков допълни, че България вече е създала работна група с представители на всички заинтересовани институции, която работи за оптимизиране на процедурните срокове.

„Проектът IGB е от голямо национално и регионално значение. Обаждах се на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис всяка седмица, за да обсъдим напредъка по IGB. Това показва степента на ангажираност на двете правителства да подкрепят усилията и мерките за привеждане на IGB в оперативна готовност. В един все по-взаимосвързан свят въпросите за енергийната сигурност са сложни и често изискват координиран регионален подход. България работи активно за увеличаване на потенциала за регионално сътрудничество, като допринася за създаването на липсващата енергийна инфраструктура и гарантира сигурността на енергийните доставки в Югоизточна Европа. Това е пътят към енергийната независимост на България, Южна и Югоизточна Европа, той коренно ще промени степента на зависимост на страната ни“, каза още той.

Петков отбеляза, че българското правителство от самото начало е разбрало значението на газовата независимост и енергийната сигурност на местно, регионално и европейско ниво.

„България премина от 95% зависимост към нулева зависимост и ние бързо преминахме към осигуряване на газови доставки за българските граждани и бизнеса. За да намалим енергийната си зависимост, посетих Баку и е много ценна срещата ми с президента Илхам Алиев, който изрази готовност да ни помогне да получим допълнителни количества газ през Турция. По време на посещението ми с президента Илхам Алиев обсъдихме възможността за допълнителни доставки на азербайджански газ за България и политическата готовност на Азербайджан да подкрепи България. По-нататъшното развитие на газовата инфраструктура и укрепването на сътрудничеството между страните от региона е важно за гарантиране на сигурността на доставките и диверсификацията в бъдеще“, каза министър-председателят.

Петков отбеляза, че има взаимно желание за разширяване на двустранното икономическо сътрудничество.

„Азербайджан е важен енергиен партньор на България. Но също така открихме много общи икономически възможности в областта на селското стопанство, химическите торове, строителството, отбраната и информационните технологии. Като се имат предвид общите предизвикателства, по-важно от всякога е да продължим да изграждаме активен политически диалог на високо равнище между нашите страни. И много се радвам, че България скоро ще открие почетно консулство в Азербайджан. Дойде време приятелството между нашите две страни да се превърне в мост за бъдещи стратегически икономически проекти и по-голяма енергийна диверсификация“, завърши Кирил Петков.

Идеята за новата газова връзка, която да диверсифицира доставките на газ в страната, се зароди още през 2009 година, когато Русия спря доставките на газ за Европа. Окончателното инвестиционно решение по проекта беше подписано през 2015 година. Строителството беше забавено от пандемията от коронавирус. 

IGB дава нов маршрут за природен газ за потребителите в Югоизточна Европа. През газовата връзка в България ще влиза газът от Азербайджан, договорен преди години. В момента страната ни го получаваше през алтернативно трасе, като до 1 юли доставките не бяха и в пълния договорен обем от 1 млрд. куб. метра годишно.

Новото трасе дава допълнителни възможности за България и страните от региона да получат газ по Южния газов коридор, особено след като стана ясно, че ЕК преговаря и е постигнала напредък за увеличаване на вноса на газ от Азербайджан. IGB е и неразделна част от идеята за изграждане на терминала за втечнен газ при Александруполис.

Така новата газова връзка е и още един маршрут за транспортиране на втечнен газ в региона.