България е с най-малко резерви от газ в ЕС

България е държавата в Европейския съюз с най-малки резерви от природен газ, като в момента те могат да покрият едва 3% от годишното потребление, показа анализ на Allianz Trade. Това означава, че при липса на алтернатива на спрените на 27 април доставки от Русия, бихме останали без наличности още през май 2022 година.

Докладът е изготвен на базата на симулативен модел, който показва доколко засегнати са отделните държави в ЕС при хипотетично спиране на доставките на руски газ към 16 май 2022 година и запазване на алтернативните източници без увеличение. За България и Полша отправна дата е реалната - 27 април.

При прилагането на този модел освен резервите се отчита и делът на руския газ в цялостното енергийно потребление на съответната страна. Така България попада в групата на най-засегнатите държави заедно с Унгария, Германия, Чехия, Словакия, Нидерландия, Австрия, Румъния, Италия и Полша.

Експертите на Allianz Trade прогнозират, че в тези страни следващата зима ще бъде тежка. След България, втората държава с най-ограничени резерви на газ е Унгария, като те ще стигнат за около 2 месеца и половина. Германия и Чехия имат хоризонт от около 3 месеца, Словакия и Нидерландия – около 4 месеца, Австрия и Румъния – около 5 месеца, а Италия и Полша – 6 месеца.

При спиране на руския газ се очаква да се търсят алтернативни доставките, както и ограничаване на потреблението, но е много малко вероятно това да спаси най-уязвимите държави в ЕС от сериозни икономически щети през следващата зима, опасяват се анализаторите.

Спирането на газа ще има най-сериозен ефект върху бизнеса, защото фокусът навсякъде в Европа е защита на домакинствата. Страната, която ще бъде най-тежко засегната при такъв сценарий е Чехия. У нас най-сериозен е рискът за енергийния сектор, хранително-вкусовата промишленост и металургията, допълват от Allianz Trade. При песимистичния сценарий - без увеличаване на алтернативните доставки, в България ще бъдат застрашени над 12% от работните места, като най-голямата част от тях са в хранително-вкусовата промишленост. 

При оценката си за ситуацията специалистите взимат под внимание колко резерв има в газохранилищата на съответната държава в момента и какво е среднодневното потребление на база 10-годишна предистория. По този начин те формират консервативен песимистичен сценарий за развитието на ситуацията в ЕС, в който не се допуска потенциална подмяна на енергийните източници в микса или промени в потреблението.

Тези хипотетични изчисления могат да са от полза, за да се идентифицират държавите в ЕС, които наистина ще срещнат сериозни предизвикателства от спирането на руския газ, отбелязват от компанията.

В доклада си от Allianz Trade отправят и препоръки към правителствата на държавите в ЕС да започнат да информират по-активно гражданите и бизнеса за песимистичния сценарий и за необходимостта от промяна на нагласите в потреблението на газ. Преминаването към режим на пестене е важно, за да могат да се попълват националните резерви, казват експертите.

Освен това са необходими още по-целенасочени усилия за общи заявки и доставки на втечнен газ от алтернативни доставчици, както и съвместна схема за подпомагане между държавите от Европейския съюз. На национално ниво трябва да бъдат изготвени стратегии и постигнати компромисни споразумения между секторите, така че недостигът и тежестта да бъдат разпределени най-безболезнено и с най-малък риск за работни места.