Аз се казвам Джон и съм... работохолик

Клубът на „Анонимните работохолици“ си поставя за цел да преодолее зависимостта от работата и сигурно би имал успех, ако на зависимите им оставаше време да посещават сбирките

Положителни ли са резултатите от глобализацията, високотехнологичните постижения на нашето време и увеличаващата се конкуренция във всички сфери на икономиката? Има различни мнения по въпроса как биха се окачествили повечето от тях. Несъмнено обаче новите възможности водят до повишени изисквания към бизнеса и отделния човек. За да отговорят на тях, и бизнесът, и отделният човек влагат повече ресурси.

Това е и една от причините все повече хора да се задържат все по-дълги часове на работното си място – тенденция, която несъмнено оказва влияние на личния живот, социалните контакти, а дори и здравето на служителя.

Нуждата от разрешаване на тези проблеми е довела до идеята за създаването на клуб на “Анонимните работохолици” – група за взаимно оказване на помощ по подобие на “Анонимните алкохолици”.

На пръв поглед добра идея, засягаща потенциално обширна целева група. Един от главните проблеми на подобна инициатива обаче е пряко свързан с нейната същност – хората са прекалено заети и нямат време да посещават срещите.

Според информация на в. Таймс двата опита за организиране на такива срещи в центъра за обучение “Св. Франсис” в Манхатън са завършили с неуспех поради недостатъчен брой участници. На втората среща човекът, който е трябвало да води сбирката, също не е успял да дойде.

Редица специалисти по работна медицина и психолози също потвърждават, че глобализацията и развитието на технологиите са довели до “световна епидемия от работохолизъм”.

Според проучване на нюйоркската неправителствена организация “Център за политика на професионалния живот” 45% от висшите мениджъри работят „прекалено много“. Под това се разбира, че работят повече от 60 часа седмично, на разположение са за телефонни разговори 24 ч. в денонощието, търсени са от различни часови зони и се съобразяват с все по-кратки крайни срокове.

Около 65% от мъжете казват, че работата им пречи на пълноценното общуване с техните деца, като същото споделят и 33% от жените. Интимният живот на запитаните също е засегнат, като в проучването се посочва все по-голямата разпространеност на връзки от типа “четирима в леглото” - двама души с два джобни компютъра в ръка.

След 12-часов работен ден 45% от участниците в проучването казват, че са прекалено уморени, за да имат желание да си говорят каквото и да било с половинките си.

„Положението има негативен аспект както за работодателите, така и за служителите”, коментира Силвия Ан Хюлет, президент на “Центъра за политика на професионалния живот”.

„В дългосрочен план хората не искат да продължават да работят така. В миналото, ако човек стигнеше до определено ниво в йерархията на компанията, можеше да ползва петъците като неработен ден и да играе голф. Ситуацията вече не е такава. Говорила съм с много хора, които са имали много дълги работни дни в продължение на пет години и повечето от тях казват, че продуктивността им е спаднала”, казва тя.

В резултат на това компаниите губят талантливи и опитни хора и отблъскват други талантливи работници, които не са склонни да жертват личния си живот за работата.

По думите на Хюлет особено жените не се виждат да работят с такова темпо за много дълъг период. Около 80% от жените и 58% от мъжете от извадката на проучването в цял свят са казали, че не биха искали да работят толкова много в продължение на повече от една година.

Проблемът се дължи на повишените изисквания, които глобализацията поставя пред компаниите и развитието на технологиите, което прави възможно хората да работят навсякъде и по всяко време. Самите работници обаче също са част от проблема, пише Таймс. Въпреки че те не искат да работят по този начин вечно, повечето от тях казват, че самият работен процес по време на дългите работни дни всъщност им доставя удоволствие.

Около 66% от интервюираните в САЩ са казали, че обичат работата си, като този дял е 76% за извадката в световен план. Повечето от хората, които работят прекалено много казват, че всъщност доброволно остават толкова дълги часове в работата си.

Участниците в клуба на “Анонимните работохолици” коментират, че хората пренебрегват последиците от своята “зависимост”.

А негативните последици започват вкъщи. Висш управленски служител от Лондон, участвал в проучването, споделя, че е живял две години в едни апартамент, в който е нямало нищо друго освен един матрак и един спален чувал. Той бил прекалено зает, за да си купи каквито и да било мебели. Повече от две трети от интервюираните се оплакват от недоспиване. Също така са склонни към прекалена употреба на алкохол, преяждане и липса на движение.

„Светът стана значително по-конкурентен и работата е основата на самочувствието на много хора”, казва Кен Сийгъл, президент на Impact, група от психолози в Лос Анджелис, които предоставят консултантски услуги на мениджмънта на водещи световни компании. „В резултат на това хората приемат прекалената работа без значение какви са последствията”, допълва той.

Много служители сменят определението „работохолизъм” с термини като „амбициозен”, или „енергичен”, коментира той. „Последиците обаче са съвсем реални. Ние се намираме в криза. Вземете за пример броя на разводите, рецептите за лекарства против безпокойство. Единственото място, където може да видите бизнесмените спокойни, е самолетът. Но минутата, в която той кацне, ги виждате отново с телефон в ръка. И може да се предположи, че не търсят среща с клуба на “Анонимните работохолици”.

За да проверите дали и вие влизате в групата на зависимите от работата, прилагаме следния изготвен от психолози тест. Ако отговорите с “да” на повече от три от тези въпроси, може би сте работохолик.

- Смятате ли работата си за по-вълнуваща от семейството?

- Взимате ли си работа и в леглото или на почивка?

- Работата ли е дейността, която обичате да вършите най-много и за която говорите най-много?

- Работите ли по повече от 40 часа на седмица?

- Превръщате ли хобитата в бизнес инициативи?

- Отказали ли са се семейството и приятелите ви да ви очакват навреме?

- Заемате ли се с повече работа, защото се притеснявате, че в противен случай тя няма да бъде свършена?

- Подценявате ли евентуалната продължителност на даден проект, след което се борите с невъзможни срокове?

- Смятате ли, че няма проблеми да работите дълги часове, ако ви харесва?

- Губите ли търпение с хора, които имат други приоритети?

- Страхувате ли се, че ако не работите много усърдно, ще загубите работата си?

- Бъдещето представлява ли постоянно притеснение за вас?