ИСС: Необходими са непопулярни мерки относно пенсионната система у нас

Икономическият и социален съвет (ИСС) представи визия за развитието на пенсионната система в България, включително и за капиталовите стълбове. Това стана в рамките на дискусия за дългосрочното развитие на пенсионната система и обсъждането на изводите, застъпени в доклад от "Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване", изготвен от Икономическия и социален съвет.

Експертите предлагат всички заинтересовани страни да се обединят около пътна карта за развитието на пенсионната система, както и възприемане на непопулярни мерки като премахване на Covid добавките към пенсиите и увеличаване на пенсионните вноски. 

С оглед максимална защита на правата на осигурените от ИСС предлагат да се регламентира еднократна възможност за прехвърляне на средства от втория стълб към първия, при това на най-адекватната възможна дата - в момента на пенсиониране от държавната пенсионна система. 

Предложенията за усъвършенстване на модела на допълнителното пенсионно осигуряване засягат и размера на вноската за Универсалните пенсионни фондове (УПФ). В случай че се предприемат промени по тази тема, виждането на ИСС е, че увеличенията на вноските към УПФ не трябва да бъдат за сметка на вноската за първия стълб.

Относно достъпа до информация на осигурените лица за натрупаните от тях пенсионни права от всички стълбове на системата за пенсионно осигуряване от ИСС предлагат да се създаде екип от експерти към Министерството на електронното управление, който да започне изграждането на система, проследяваща пенсионноосигурителните права и пенсионното управление, така че да са и съвместими за интегриране с аналогичните системи в държавите членки на ЕС. 

Анализът на ИСС, в частта за универсалните пенсионни фондове, се спира на синхронизирането на инвестиционните резултати от ДПО с жизнения цикъл на осигурените лица. "Тук са така наречените и обсъждани от години мултифондове. Идеята е следната - когато човек е в началото на своята кариера да има възможност неговите средства да отиват в по-високорискови инвестиции. С напредването на възрастта, с намаляването на остатъчния трудов и осигурителен път на човек, този рисков елемент да намалява, докато се превърне в крайна сметка в консервативен", обясни Желязков.

За целта ИСС предлага да се разработят основните и принципни постановки на нормативен регламент за въвеждане на фондове, обвързани с жизнения цикъл на осигурените лица. Този процес следва да изясни правната форма на фондовете, структурата на техните инвестиционни портфейли, първоначалното учредяване и принципите за разпределение на осигурените лица, правото на избор и на промяна и накрая - темата за таксите и удръжките. 

В анализа на съвета се предвижда и актуализацията на данъчните облекчения за дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (ДДПО), т. нар. трети стълб. „Възможно решение е промяната в данъчните закони, с която данъчното облекчение за личните вноски да се установи поне на 15 процента от данъчната основа, а размерът на данъчно освободената вноска при работодателските вноски за доброволно пенсионно осигуряване да се увеличи на 120 лева на месец за осигуреното лице. Този размер е консенсусен, не е оптимален“, када Желязков. Целта е равнището да бъде изходна точка за последващи изчисления.

От ИСС настояват и за възстановяване на съществувалия в българското законодателство данъчен стимул в случаи на прехвърляне на средства от индивидуална партида в доброволен пенсионен фонд (ДПФ) по партида на трето лице (съпруг/съпруга, роднина по права линия до втора степен, братя, сестри).

ИСС застъпва идеята за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), така че осигуреният да има право повече от веднъж в рамките на календарна година да прехвърли до 50% от натрупаните по индивидуалната му партида средства от постъпилите през годината лични осигурителни вноски в същия или в друг фонд за ДДПО.

Предлага се и актуализиране на таблиците за смъртност, на базата на които се правят предвиждания за десетилетия напред. Има разминаване на данните, които се получават от платците и от страна на Националния статистически институт. В резултат фондовете за извършване на пожизнени плащания не могат да направят точни изчисления. Възможното решение е създаване на един експертен съвет към НСИ, който да изработи съвременни таблици на база тенденции, статистика, на база реални резултати, с които НСИ разполага.

Сред предложенията на ИСС е и това за премахване на изискването за гарантирана минимална доходност поради нейното отрицателно въздействие върху възможностите на пенсионните дружества да реализират по-висока доходност от инвестиции и да осигуряват по-адекватни пенсии. Това също изисква промени в КСО. 

Експертите от ИСС разглеждат като необходима промяната на начина, по който пенсионните дружества общуват със своите клиенти. "Към момента осигурените лица получават информация за движения на средства по техните партиди веднъж годишно. С няколкомесечно закъснение, тоест неактуални към датата на получаване на тази информация, и второ, на хартиен носител", разясни Желязков. "Нека тази възможност се запази, но в следния вид - когато човек е заявил, че желае да му се предостави на хартиен носител, както е в момента. Но ако нямаме такова изявление, то тогава да се дават по електронен път и да могат да се наблюдават в реално време", каза той. 

Прегледът на пенсионната система повдига и въпроса за рационализиране на обмена на информация между институциите и пенсионноосигурителните дружества, както и за повишаване на финансовата грамотност и осигурителната култура в българското общество. 

Крайно време е в рамките на 2025 г. да се обединим около пътна карта за развитието на пенсионната система, заяви Деница Сачева, председател на Комисията по труда и социалната политика в 51-вото Народно събрание (НС). Тя ще предложи създаване на работна група, която да работи по всички предложения, които са направени. Според Сачева е необходимо част от тях, които са се оформили като безспорни, да бъдат въведени в практиката, а за останалите да бъдат проведени политически дискусии. "Една тема, която на мен лично ми липсва, е координацията на социалноосигурителните системи в рамките на Европейския съюз", отбеляза Деница Сачева.

По думите ѝ все повече наши сънародници в бъдеще ще работят в няколко държави и ще имат осигурителни права и в други държави. Това е една от темите, по които редовно има редица въпроси, жалби и оплаквания, добави тя.

Необходими са непопулярни мерки относно стабилността на пенсионната система в България, като премахване на Covid добавките и увеличаване на пенсионните вноски. Около тази теза се обединиха заместник-председателите на Икономическия и социален съвет Милена Ангелова и Пламен Димитров.

По думите на Ангелова, която е и главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), в страната ни има прозорец на политическа стабилност, който трябва да бъде използван, за да се предприемат мерки относно стабилността на българската пенсионна система.

Част от тези мерки са непопулярни и могат да срещнат обществен отпор, но колкото по-рано се случат, толкова по-добре ще бъде за безопасността на нашата пенсионна система, каза Ангелова. "Колкото повече се отлагат във времето, толкова по-висок е рискът да започнем от още по-ниска база", посочи тя. И коментира част от обсъжданите мерки по време на представянето, като премахването на Covid добавката към пенсиите и смесването на социални плащания и пенсионни плащания. Според нея Covid добавките трябва да претърпят някаква трансформация, тъй като "Covid вече няма, а държавата не може да продължи да плаща".

По думите на Пламен Димитров, президент на КНСБ, първият стълб на пенсионната система у нас е подложен на сериозен натиск поради демографски причини. "Няма магически решения, безспорно е, че трябва да има модел "принос - права", каза Димитров, добавяйки, че не бива да се очаква първият стълб на системата да продължи да бъде целево финансиран чрез данъци, както и че пенсионните вноски неизбежно ще бъдат вдигани.

"Увеличението на вноските няма алтернатива - дори във фискалния план към бюджета е записано, че се вдига вноската от 2027 година", каза той.

Димитров добави, че трябва да се помисли и за допълнителни механизми за по-добро инвестиране на публичното богатство в полза на пенсионната система, давайки пример с т.нар. Сребърен фонд у нас. 

Една от констатациите на анализа е необходимостта да се изведат социалните плащания от пенсионната система, заяви Офелия Кънева, която представи част от анализа на действащата пенсионна система и предложенията за нейното усъвършенстване.

Кънева посочи, че в работоспособна възраст у нас има 10% хора с увреждания, които в една или друга степен са извадени от пазара на труда. Тя посочи, че много от лекарската експертиза не е коректна и по думите на Кънева действително присъжда права на хора с увреждания, които нямат чак такова увреждане и нямат нужда чак от такива плащания. Кънева отбеляза, че това стимулирало една „ленивост на пазара на труда“. 

"Като цяло можем да кажем, че правата на хората с увреждания и не само, така наречени рискови групи, безспорно са обгърнати прещедро от нашата пенсионна система, но това не на всяка цена отговоря на солидарния принцип, който е заложен в тази система", каза Кънева. 

Икономическият и социален съвет (ИСС) застава изцяло зад тристълбовия пенсионен модел, заяви Зорница Русинова, председател на ИСС. "Извели сме около 70 страници конкретни препоръки по отношение на усъвършенстване на тристълбовия модел", посочи Русинова по отношение на публикувания през декември 2024 г. анализ. 

"Този анализ дава много по-дълъг хоризонт за развитието на пенсионната система, с основните цели, които сме следвали при препоръките – от една страна да гарантираме финансовата устойчивост на системата, а от друга да гарантираме адекватността на пенсиите. Той дава и добри възможности в хода и мандата на това Народно събрание, на мандата на сегашното правителство, да се помисли каква част от тези конкретни предложения биха могли да бъдат приети, за да се продължи да се надгражда пенсионната система," каза Русинова. 

(По БТА)