Трудовият пазар в България - по пътя към смяна на изискванията за знания и умения

2024 година очерта някои положителни тенденции на българския пазар на труда - икономическата активност се повишава, безработицата намалява, обезкуражените и продължително безработните са все по-малко, доходите растат. В същото време ситуацията на трудовия пазар остава сложна. Каква е картината на трудовия пазар у нас, какви са тенденциите и прогнозите - разговаряме с Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта (БКЗ).

- Госпожо Василева, каква беше 2024 година за трудовия пазар в България?

- Погледнато като брутен вътрешен продукт на глава от населението, икономиката ни се развива, но големият проблем е демографският – при намаляващо население трудовият пазар, без съмнение, страда. На следващо място, нека отбележим, че с години не сме имали сериозни инвестиции от чужди работодатели. Ако имаше поне един по-голям инвеститор, можеше нещата да се обърнат бързо в полза на трудовия пазар, но засега това не се случва. Инвеститорите избират други държави – с повече свободна работна ръка, с политическа стабилност и пр.

В крайна сметка тези два фактора – намаляващо население в трудоспособна възраст и липса на чуждестранни инвеститори, затягат пазара на труда. Без целенасочен внос на чуждестранна работна ръка няма как да раздвижим трудовия пазар.

- Процесът по внос на работна ръка вече започна, но въпреки това си остава предизвикателство за поредна година. Защо?

- Вносът на работници трябва да е държавна политика, а не да се чака самите работодатели да инициират и с месеци да минават през тромави административни процедури. Трябва да приемем, че няма българи, които да търсят предлаганите на пазара работни места. Не може законодателно да ограничаваме този процес – знаем, че не можем без чужди работници и въпреки всичко не ги пускаме. Трябва да се премахнат всички ограничаващи изисквания, като 30% на чужди граждани при работодател и т.н. Изискванията за работодателите са доста тромави и тежки. Необходимо е няколко министерства да се стиковат, за да се случи ефективно.

Надя Василева

Личен архив

Надя Василева е председател на Българската конфедерация по заетостта (БКЗ) – водеща организация, която се фокусира върху насърчаването на устойчивите практики в управлението на човешките ресурси и пазара на труда. С богат опит в областта на заетостта, трудовите пазари и стратегическото управление, тя е призната за един от ключовите експерти в сектора. Василева е активен говорител на национални и международни форуми, ангажирана с развиването на политики, които подкрепят бизнеса и обществото.

- Според последното проучване на Българската конфедерация по заетостта (БКЗ) бизнесът у нас ще търси по-малко нови служители през 2025 г. - над 50% от работодателите у нас няма да наемат нови служители до пролетта. Какви са причините плановете им за развитие да буксуват?

- За съжаление, тази година резултатите са най-ниски от началото на изследванията ни. Нормално е работодателите да са доста притеснени на фона на случващите се геополитически и икономически сътресения. Има и заявки за съкращения на персонал…Допълнителен проблем в България обаче е, че имаме много неблагоприятно географско разпределение на бизнеса в страната. Ако дадено предприятие в малък град затвори, хората нямат много алтернативи, за да започнат работа в друг град наблизо и по-скоро избират да потърсят препитание в чужбина. Трябва да имаме предвид, че в момента, в който инвеститори започнат да се изтеглят от България, дори и тези, които са имали намерение да влизат, ще си направят точна преценка дали да дойдат у нас.

- Какво може да помогне за оживление на българския трудов пазар?

- Единственото, което може да помогне, е бързо институциите, бизнесът и синдикатите да се обединят в обща стратегия, така че да се видят нуждите на работодателите към момента и потенциалът на наличната работна сила по места. Действително имаме някакъв, дори и малък, потенциал от човешки ресурс, който да бъде включен на трудовия пазар, но този потенциал е трудно достъпен, неподготвен и остава встрани, затова и работодателите се насочват към внос. Друг важен фактор е отварянето на пътя за бърза преквалификация и нови инвеститори. Истината е, че няма много варианти, които да променят ситуацията бързо към по-добро. Говорим за целенасочен внос на кадри като държавна политика, а не всеки работодател да действа поединично.

- Какво е важно за работодателите в днешно време от гледна точка на обучението на кадрите?

- Всички са наясно, че в днешно време знанията остаряват със скоростта на светлината. За един работодател би било доста полезно, например, провеждане на едногодишен интензивен курс на обучение, така че човек да е подготвен за дадена работа и позиция в реални условия бързо, отколкото години наред да учи по остарели програми във висшите училища. 

- В кои сектори ще има най-голямо търсене на кадри през следващата година?

- Доскоро секторът на информационните технологии беше водещ за България, като от няколко години нещата вече са доста променени. Същото се отнася и за аутсорсинг сектора. Така че ако проектите в тези сектори продължават да се развиват, ще се търсят хора, но ако дейностите се изнесат другаде, би могло търсенето да спадне драстично. Иначе търсене ще има почти във всички сектори на икономиката.

- Кои са най-търсените професии и специалисти в България към момента?

- Информационните технологии с насоченост и квалификации към изкуствения интелект и киберсигурността определено ще имат бъдеще. Транспортният сектор ще се развива все повече, а с това и търсенето на шофьори. Онлайн търговията също ще продължи експанзията си. Очаквам развитие при зелените технологии, предприемачеството в селското стопанство, производството на храни, строителството, хотелите и ресторантите. Надявам се все повече да се търсят обучители с ново мислене и с нов подход към подготовката на кадри, така че дългосрочните обучения да бъдат заменени с ускорени, което ще е полезно за работодателите и за хората.

- Очакванията са изкуственият интелект да замести голяма част от автоматизираните процеси и да трансформира трудовия пазар по света. Усеща ли се тази тенденция и в България, в кои сектори?

- Навлизането на изкуствения интелект започва да се отразява на всеки трудов пазар. В световен мащаб се очаква опресняване на работната сила, като за около половината от работещите биха се сменили изискванията към уменията и компетенциите. Те ще са в посока повече дигитализация и работа с изкуствен интелект. Така че всички умения в тази посока ще бъдат търсени и би било добре хората да се насочат към този вид специалности – към всеки тип на преструктуриране на досегашната работа по по-дигитален, лесен, евтин начин.

Ще се търсят хора там, където има дигитализиране и по-бързо и по-евтино да се случват нещата. Това може би ще доведе и до търсене на по-малко хора за извършването на дадена работа, но успоредно с това доходите ще продължават да растат. За България е важно по-бързо да влезе в режим на дигитализация и роботизация, така че роботите да поемат част от работата и така да се стимулира пазарът за по-висококвалифицирана и смислена работа. Всичко това обаче няма да е толкова ускорено, колкото ни се иска.

- Какви са очакванията Ви за развитието на трудовия пазар у нас през 2025 г.?

- Надявам се да видим повече внос на кадри, защото това ще помогне икономиката да расте в реални размери, а не за сметка на свиване на населението. Също така очаквам заплатите да продължат да растат поне със 7-10% годишно. Вероятно е обаче да има и още компании, които ще се изтеглят от България, което може да намали процентът на увеличение на заплатите в някои сектори.