Демографската криза е проблем за българската икономика. Как може да се разреши?

Насърчаване на семейния модел с три деца чрез „добре структурирани кампании в социалните медии, включително с поведенчески мерки“, през обръщане към здравословния живот чрез повече спорт и по-малко алкохол, цигари, вредна храна и наркотици и намаляване на консумацията на алкохол, тютюн, нездравословни храни и наркотици, до промени в социалните норми – това са част от препоръките на Съвета за икономически анализи към Министерския съвет за подобряване на ситуацията със свиващото се население в страната. Анализът на тема „Демографски предизвикателства пред българската икономика“ беше представен в МС днес, но може да бъде открит и онлайн, в сайта на Съвета.

В него се отчитат негативните демографски тенденции и начина, по който се отразяват върху икономиката на страната, като се отбелязват както глобални тенденции като застаряването на населението и спада в раждаемостта, така и специфични за страната фактори.

В доклада се отправят и препоръки за различни видове мерки, свързани с увеличаване на раждаемостта, намаляване на смъртността и целенасочени миграционни политики.

Предложенията обхващат почти всички проблемни области в българското общество – образованието, чието качество трябва да се повиши, нуждата от подобряване на здравеопазването като стимул и за по-дълъг живот, и за по-малко емиграция, стимули за късно пенсиониране и нужда от осигуряването на по-устойчива пенсионна система.

Сред предложенията на Съвета има както странни идеи, като цитираните кампании в социалните медии, така и наистина сериозни въпроси като това как работодателите да не дискриминират младите майки, които или не получават работа, или не получават увеличение на заплатата.

Говори се и за такива мерки, които да увеличат активността на пазара на труда като стимули за по-късно пенсиониране и подпомагане чрез субсидии за грижи за децата и разширяване на достъпа до тези услуги.

Ефект върху икономиката

Смъртността у нас е сред най-високите в Европейския съюз, а продължителността на живота е най-ниската – 74,2 години, при средно 80,6 години за ЕС, отчитат авторите на доклада.

Анализът показва, че след 2009 г. демографията оказва негативен ефект върху растежа на брутния вътрешен продукт (БВП), който се измерва като 0,9 процентни пункта (пр.п.) годишно. Това представлява около 45% от средния годишен темп на растеж на БВП за периода 2010-2021 г.

Като основни причини за това анализът отчита емиграцията и промените в структурата на населението. Без промяна в икономическите условия и политики има риск този отрицателен ефект да продължи, а след 2035 г. дори да се засили поради ускоряване на застаряването на населението, отчитат авторите на доклада.

Раждаемост – има проблем, има решения

Раждаемостта в България бележи устойчив спад, който се ускорява през Прехода. Едното обяснение за ситуацията са икономическата криза и нарастващата политическа нестабилност. Други учени, изтъква докладът, подчертават и „културните промени и либерализацията на отношението към семейството и възпроизводството“ в Източна Европа. От бележките под линия става ясно, че се има предвид нарастването на средната възраст за раждане на първо дете и безбрачните съжителства, като се изтъква, че браковете намаляват, а разводите се увеличават.

В последните години се наблюдава ръст на средния брой деца на една жена в България и по този показател страната е на по-високо ниво от средното за ЕС. То обаче не е достатъчно, за да се стигне до нивото на заместване на населението.

За насърчаване на раждаемостта, освен кампании в социалните медии, се предлагат още насърчаване на „социалните модели за съвместяване на работа и учене с отглеждане на дете“. Предлага се и увеличаването на дневните грижи за деца, които да се подпомагат чрез субсидии и се поощряват работодателите да предоставят такива услуги, като им се предоставят данъчни стимули.

Друга възможна мярка са финансовите помощи, но с уговорката да бъдат таргетирани към икономически активните лица. Като примери са дадени „по-щедри индивидуални данъчни облекчения“, а за директните помощи се прави уточнението, че трябва да са структурирани така, че да запазят стимулите за участие в пазара на труда. В превод това означава да се избегне възможността раждаемостта да се използва като основен семеен доход.

Предлагат се още варианти за жилищни политики, сред които предоставянето на безплатни жилища за работещи в региони с остри демографски проблеми.

Засегнат е въпросът и с родителските отпуски с възможност да бъдат разпределени по-равномерно между двамата родители.

Сред важните теми, на които докладът обръща внимание, е нагласата на работодателите да не наемат млади жени и да не повишават заплатите на вече наети такива с оглед на възможността за натрупване на платен годишен отпуск по време на майчинство. Авторите на доклада предлагат преразглеждане на тази законова възможност, за да се осигури по-голяма гъвкавост при участието на жени на пазара на труда.

Предлага се и увеличаване на финансирането за здравни разходи, като например услугите за раждане и грижите за новородени.

Смъртността – този специфично български фактор

Смъртността в България се откроява като особено важен и специфичен за нашата страна проблем. Тя расте устойчиво в продължение на десетилетия в резултат на процеса на застаряване на населението. В резултат на това, брутният коефициент на смъртност в България е доста висок в сравнение с другите страни от ЕС, дори преди пиковата смъртност, наблюдавана по време на пандемията от Covid-19. Специфичен за страната фактор е и по-кратката средна продължителност на живота. Към 2022 г. в България тя е най-ниска в сравнение с останалите европейски страни. Голяма е разликата между продължителността на живота на жените и мъжете.

Източник: Съвет за икономически анализи

Застаряването също се отчита като сериозен риск пред икономиката в средносрочен и дългосрочен план. Като мерки в тази посока се предлагат здравни политики, като достъп до качествено здравеопазване в различните региони. Това от своя страна изисква да се увеличи броят на медицинските специалисти.

Сред другите мерки срещу смъртността и застаряването на населението са разширяването на услугите за майчино и детско здраве, както и подобряване на грижите за възрастните хора. Докладът обръща внимание и на нуждата от по-широка подкрепа за справяне с репродуктивни проблеми.

Относно превенцията, авторите на изследването предлагат освен да се намали консумацията на вредни субстанции, да се осигури и по-широк достъп до ваксини и насърчаване на ваксинационната култура, както и да се създадат стимули за редовни профилактични прегледи. С оглед на нарастващото недоверие към ваксините, което беше демонстрирано и по време на кризата от Ковид-19, и при неочаквано високия брой на заболели от коклюш в началото на годината, този въпрос е от изключителна важност. Как да бъде повишена ваксинационната култура обаче – авторите на доклада не предлагат.

Миграцията – проблем отвътре навън

Емиграцията е сред водещите негативни демографски факти, отчетени в изследването. След 2020 г., за първи път от много години, се наблюдава положителен коефициент на нетна миграция, т.е. имиграцията е по-висока от емиграцията. Това анализаторите отдават както на завръщането на много българи по време на пандемията, така и на бежанския поток от Украйна след началото на войната, започната от Русия на територията ѝ през 2022 г. Не е ясно обаче дали тази тенденция ще се запази в бъдеще.

За справяне с проблема, предизвикан от изтичането на българи в чужбина, авторите на доклада предлагат да се насърчава имиграцията чрез данъчни облекчения върху доходите за първите години след преместване в Българя. Макар че първоначално не става ясно дали мярката обхваща и чужденци, избрали да живеят в България, следващото изречение подсказва, че целта е завръщането на българите. В него се предлага създаването на „национален фонд за привличане на висококвалифицирани кадри“, насочен именно към тази група сънародници.

Към потенциалните имигранти от други страни се предлага като мярка увеличаването на привлекателността на българските университети. За целта обаче трябва да се подобри качеството на образованието и да се намалят административните пречки.

За да се ограничи икономическата емиграция, авторите на доклада предлагат регионални политики за икономическо развитие. Отчитат се като важни още политиките за подобряване на качеството на обществените услуги, особено в сферата на здравеопазването.

Анализът на Съвета за икономически анализи извежда заключението, че демографските промени в България представляват сериозен риск за икономическия растеж. Важна е обаче изнесената от авторите констатация, че е необходим стратегически и дългосрочен подход за разработване и прилагане на политики, които да се справят както с непосредствените, така и с дългосрочните последствия от очертаните тенденции. Ясен знак, че проблемът не може да бъде решен с еднократни помощи или кампанийни акции.