Американският пазар на труда навлезе в "зоната на здрача"

Силното нарастване на броя на работните места в САЩ с 254 хил. през септември беше добре дошла изненада след месеци на охлаждане на пазара на труда и затвърди други признаци за засилване на икономиката на страната. Въпреки това един месец не означава тенденция и дори след като Федералният резерв намали лихвените проценти, устойчивият обрат в наемането на служители ще отнеме време, пише Bloomberg.

По последни данни от август процентът на новонаетите лица, т.е. новите работници като процент от общата заетост, е спаднал до 3,3%. Това е съпоставимо с равнището от 2013 г., когато безработицата беше над 7% (в момента тя е 4,1%). Въпреки това броят на съкращенията остава нисък.

Това говори за охлаждане, но сложен пазар на труда. Компаниите не са толкова притеснени, че да освобождават много хора, но не са и толкова уверени, че да наемат много. Тази ситуация едва ли ще се промени, докато не намалее несигурността по отношение на икономиката - а това от своя страна зависи от това какво ще се случи не само с Федералния резерв и лихвените проценти, но и с изборите в САЩ през следващия месец.

В исторически план невъзможността на хората да си намерят работа е оказвала по-голямо влияние върху равнището на безработица, отколкото тези, които губят работа. През 2012 г. изследване установи, че процентът на намиране на работа обяснява три четвърти от промените в безработицата от 1948 г. насам. Прилагайки неговите методи, двама икономисти от Федералния резерв в Минеаполис твърдят, че спадът в коефициента на намиране на работа може да обясни и по-голямата част от нарастването на равнището на безработица от втората половина на 2022 г. насам. Ако наемането на служители остане слабо и дори при малко съкращения, безработицата вероятно ще се повиши.

Намаляването на наемането на служители е първа линия на реакция на компаниите в трудни икономически времена. Повече от половината от фирмите, анкетирани през септември от Федералния резерв в Атланта, заявиха, че ще забавят наемането на персонал в отговор на рецесия или спад в техния отрасъл. За разлика от тях само една четвърт са заявили, че ще съкратят служители. Всъщност някои компании не спекулират: почти една пета от тях посочват, че техният отрасъл вече е в спад и вече са намалили наемането на персонал.

Известно забавяне на темповете на наемане можеше да се очаква след драстичното увеличение по време на възстановяването от пандемията от Covid-19. Изключителен пример за това е отрасълът на почивното дело и хотелиерството, където през юли 2020 г. процентът на наемане беше с почти 10 процентни пункта по-висок от средните стойности преди пандемията, а сега е с почти 2 процентни пункта по-нисък. Освен това компаниите, които изпитваха затруднения при наемането на персонал по време на недостига на работна ръка след пандемията, може да се колебаят още повече дали да освобождават служители сега, като вместо това задържат наемането.

Устойчивото нарастване на наемането вероятно ще бъде бавно.

Миналия месец Фед започна да намалява лихвените проценти отчасти в отговор на охлаждането на пазара на труда. Но според икономисти от Федералния резерв на Канзас Сити ще отнеме време пълният ефект от това облекчаване да се прояви в нивото на безработица - до две години. Производството, един от най-капиталоемките и чувствителни към лихвите сектори, отбеляза значителен спад в броя на наетите, откакто Фед започна да увеличава лихвите преди това. Това е място, което трябва да се наблюдава за въздействието на промяната в паричната политика.

Отминаването на президентската кампания вероятно ще намали донякъде несигурността по отношение на политиката и икономиката. Почти 60% от фирмите, участвали в проучване на Фед в Атланта, са заявили, че предстоящите избори са причина да се притесняват от евентуална рецесия. Независимо от изхода на президентските избори и изборите за Конгрес, спецификата на данъчната политика през следващата година ще остане нерешена. Както и при паричната политика, несигурността по отношение на фискалната политика също ще затрудни бързото разсейване на евентуалното забавяне на наемането на служители.

Съществува и по-дългосрочен проблем. Намаленото търсене на нови работници би могло да бъде отражение на въвеждането на технологии, спестяващи труд. През последните няколко години растежът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) е доста над тенденцията отпреди пандемията, дори при по-високи лихвени проценти и забавяне на увеличаването на работните места. По-високият ръст на производителността може да помогне да се обясни и по-високият растеж на заплатите при по-бавна инфлация.

Но пътят може да не е линеен. Неотдавнашно проучване на Федералния резерв в Ню Йорк показа, че 10% от компаниите в сектора на услугите са уволнили работници поради използването на изкуствен интелект (AI) през последните шест месеца. В същото време 19% са очаквали да наемат служители поради планирано използване на технологията през следващите шест месеца.

Парадоксът е следният: бизнесът изчаква повече яснота за посоката на развитие на технологиите и икономиката, преди да наеме повече служители. И все пак именно това колебание, което може да доведе до по-нататъшно повишаване на равнището на безработица и по-мек ръст на заплатите, само ще подхрани притесненията за рисковете от рецесия. Така че следете пазара на труда, но имайте предвид, че докато процентът на наемане не се стабилизира, проблемите не са свършили.