Дори най-богатите икономики не дават равни права на жените

Разликата между жените и мъжете на работното място е значително по-голяма, отколкото се смяташе досега, сочи доклад на Групата на Световната банка. 

„Жените, бизнесът и законът“ предлага цялостен поглед към пречките, с които се сблъскват жените, за да навлязат в работната сила и да допринесат за по-голям просперитет – на себе си, на своите семейства и на своите общности.

Когато се вземат предвид правни различия, свързани с насилието и отглеждането на деца, на жените се полагат по-малко от две трети от правата, които имат мъжете. Дори най-богатите икономики не предоставят равни възможности на жените.

В доклада за първи път са добавени два нови показателя, които разширяват обхвата на анализа и могат да бъдат решаващи за откриването или ограничаването на възможностите пред жените – защита от насилие и достъп до грижи за децата. Когато тези показатели се добавят към анализа, става ясно, че жените могат да се възползват от средно 64% от правната защита, на която се радват мъжете – значително по-малко от досега оценяваните 77%.

На практика разликата между половете е дори по-голяма

За първи път докладът на Групата на Световната банка прави оценка на разминаването между правните реформи и реалното им въздействие върху жените в 190-те икономики. Анализът разкрива шокиращи разлики в прилагането на реформите.

Въпреки че според действащите закони жените се радват на около две трети от правата, с които се ползват мъжете, оказва се, че страните са приложили по-малко от 40% от необходимите системи за пълното им прилагане. Например 98 икономики са въвели законодателство, което постановява равно заплащане за жените и мъжете за една и съща работа, и въпреки това едва 35 икономики – една от пет, са приложили мерки за прозрачност по отношение на заплащането и механизми за преодоляване на разликата в заплащането.

Ефективното прилагане на законите за равните възможности зависи от адекватна рамка, включително стабилни механизми за прилагане, система за проследяване на разминаване при заплащането, свързани с пола, и наличието на здравна грижа за жени, претърпели насилие.

„Жените имат силата да дадат тласък на буксуващата световна икономика“, заяви Индермит Джил, главен икономист на Групата на Световната банка.

„И въпреки това навсякъде по света доминират закони и практики, които пречат на жените да работят или да започнат бизнес при равни условия с мъжете. Затварянето на тази пропаст би увеличило глобалния брутен вътрешен продукт с над 20% – практически увеличавайки глобалния икономически растеж през следващото десетилетие двойно, но реформите се влачат. „Жените, бизнесът и законът 2024“ показва какво могат да направят правителствата, за да ускорят напредъка към равенство между половете в бизнеса и правото", казва икономистът.

Разликата в правоприлагането показва колко сериозна работа стои дори пред държавите, които въвеждат закони за равни възможности. Например Того е държава първенец в областта в Субсахарска Африка, приемайки закони, които дават на жените около 77% от правата на мъжете – повече от всяка друга държава на континента. Същевременно досега Того успява да установи едва 27% от системите, необходими за пълноценно прилагане на законодателството. Това е и средното ниво на икономиките на юг от Сахара.

През 2023 г. правителствата настойчиво насърчаваха три типа правни реформи за равни възможности на половете – заплащане, родителски права и закрила на работното място. Почти всички държави обаче се справят зле в двете категории, които се оценяват за първи път – достъп до детска грижа и безопасност на жените.

Слабостите са повече по отношение на женската безопасност, където глобалната оценка е средно 36 точки от 100, което означава, че жените могат да разчитат на една трета от необходимата правна защита срещу домашно насилие, сексуален тормоз, брак в детска възраст и фемицид. Въпреки че 151 икономики са въвели закони, които възпрепятстват сексуалния тормоз на работното място, само 39 имат закони, които налагат забрана, засягаща публичните пространства. Това често пречи на жените да стигнат до работното си място, използвайки градски транспорт.

Повечето държави получават ниска оценка и по отношение на законодателството, свързано с детската грижа. Жените прекарват средно по 2,4 часа повече дневно в неплатена грижа от мъжете – по-голямата част от това време е посветено на грижа за деца. Разширяването на достъпа до детска грижа увеличава участието на жените в работната сила с около 1 процентен пункт първоначално, а в рамките на пет години ефектът се увеличава повече от два пъти. Само 78 икономики – по-малко от половината, предлагат някаква финансова или данъчна подкрепа за родители с малки деца. Само 62 икономики – по-малко от една трета, имат стандарти за качеството на държавните услуги за детска грижа, без които жените биха се замислили сериозно дали да работят, или да останат да се грижат за децата си.

Жените срещат и сериозни препятствия в други области

По отношение на предприемачеството например, само една на всеки пет икономики прилага критерии, съобразени с пола, при възлагането на обществени поръчки, което означава, че жените до голяма степен са лишени от икономически възможности на стойност около 10 трлн. долара годишно. По отношение на заплащане – жените печелят по 77 цента за всеки 1 долар, който получават мъжете.

Разликата в правата между половете се разпростира чак до пенсионирането. В 62 икономики възрастта, в която мъжете и жените се пенсионират, не е една и съща. Жените обикновено живеят по-дълго от мъжете, но тъй като получават по-малка заплата за работата си и отсъстват от работа, когато имат деца, се пенсионират по-рано, вследствие на което получават по-ниски пенсии и изпитват по-голяма финансова несигурност в напреднала възраст.

„По-спешно е от всякога да се ускорят усилията за реформиране на законите и прилагане на обществени политики, които дават възможност на жените да работят, да създават и развиват бизнес", казва Тея Трумбик, водещ автор на доклада.

„Днес едва половината от жените участват в световната работна сила в сравнение с почти трима на всеки четирима мъже. Това е не само несправедливо, но и прахосническо. Увеличаването на икономическото участие на жените е ключът към засилване на техния глас и достигане на решения, които ги засягат пряко. Държавите просто не могат да си позволят да държат настрана половината си население“, казва тя.