Четиридневната работна седмица е хитро решение за икономически трудности

Да работиш по-малко може да се окаже ключът към това да произвеждаш повече. Компании, включително гиганта за очила на стойност 88 млрд. долара EssilorLuxottica и групата за потребителски стоки Unilever, оценявана на 106 млрд. долара, експериментират с по-кратки работни седмици. Пилотните схеми са довели до ръст на приходите и остър спад на нивата на прегаряне и отлив. Това е начин главните изпълнителни директори да запазят заплатите под контрол, докато в същото време правят служителите си щастливи и ги освобождават да харчат повече, пише Ройтерс.

Когато малката Исландия въведе пробно четиридневна работна седмица през 2015 г., което продължи 4 години и проправи пътя към намаляване на работните часове за повечето граждани, по-големите държави и корпорации почти не обърнаха внимание.

Хаосът, причинен от пандемията от Covid-19 върху традиционните работни практики, обаче накара някои мениджъри и политици да преосмислят това. Компаниите, които се пробват с 4-дневния модел, подхождат обаче по различен начин, като някои избират по-малко, но по-дълги работни дни, а други предлагат директно намаляване на работните часове.

През октомври 2022 г. например след призиви на японското правителство за по-добър баланс между професионалния и личния живот на гражданите си, Panasonic въведе по-голяма гъвкавост и по-кратка работна седмица за над 60 хил. служители в Япония. Сред няколкото предложени опции, предложени от технологичния гигант, най-популярната се оказва тази, която позволява на служителите да вместят работните си часове в четири по-дълги дни за същата заплата.

Тези промени започват да се разпространяват и отвъд административните служители. Производителят на спортни автомобили Lamborghini планира да въведе по-гъвкави работни седмици в завода си с 2000 работници в Северна Италия – първия европейски автоиграч с подобни намерения. Според планирания подход служителите ще могат да редуват 4-дневни с 5-дневни седмици в зависимост от подредбата на смените си. Това ще доведе до между 22 и 31 по-малко работни дни годишно, без намаляване на заплатите и с по-големи стимули за производителност.

И все пак, макар че Белгия позволява на служителите от 2022 г. насам да свият работната си седмица до 4 по-дълги дни, а Испания и Южна Африка в момента водят финансирани от държавата опити, идеята тепърва трябва да стане масова.

Окуражителните резултати от пилотни проекти предполагат, че това може скоро да се промени. Не е изненадващо, че служителите харесват идеята. В най-голямата италианска банка – Intesa Sanpaolo, която от януари 2023 г. предлага на служителите си да работят по девет часа дневно за четири дни в седмицата, 70% от отговарящите на условията, или около 40 хил. служители, са избрали този начин на работа за постоянно. В EssilorLuxottica, която от април ще позволи на производствените си работници в Италия да работят 4 дни седмично за 20 дни по-малко в годината, персоналът подкрепя изключително силно идеята.

Мениджърите обаче също трябва да харесат тези договорености. Шестмесечен пилотен проект от 2022 г. във Великобритания показа, че 61-те участвали компании, предимно малки бизнеси, са имали среден ръст на приходите от 35% спрямо периода юни-декември 2021 г., макар че възстановяването след Covid също е изиграло роля. В някои компании 71% от служителите са отчели спад на бърнаута (физическо или емоционално изтощение вследствие на продължителен стрес, свързан с работата), показва доклад на независимата група Autonomy, която отчасти е била подкрепена от Кеймбриджкия университет. А напусканията са намалели с 57% спрямо същия период година по-рано. През 2022 г. Unilever разшири пробната си 4-дневна работна седмица и включи и Австралия след пилотен проект в Нова Зеландия, който е довел до по-ниски нива на стрес и повече жизненост на работа. Австралийският проект наскоро бе удължен до второто тримесечие на 2024 г.

Не всичко обаче е толкова розово. Измислянето на ефективна квотна система, докато в същото време се поддържа същото предлагане на продукти и услуги, може да бъде трудно, особено за малките компании. Пилотен проект от 2015 г. в Швеция, който включва 6-часови работни дни за 4 дена, води до смесени резултати и предизвиква критики от десните партии, че е икономически неустойчив. Във Великобритания инженерната група Allcap се отказа от пилотен проект две седмици преди края му, защото е усетила, че служителите работят по-малко дни, но пък тези дни са по-стресови.

Въпреки това британският проект, макар че е базиран на малка извадка, предполага, че служителите са по-щастливи да останат при работодателя, ако имат право на по-кратка работна седмица. Около 70% от служителите в проекта казват, че ще изискват с между 10% и 50% по-голямо заплащане, за да бъдат убедени да се върнат на пълна работна седмица или да се преместят в компания, която изисква 5-дневна седмица. Това може да се окаже предимство за компании, които не могат да предложат голямо заплащане, за да привлекат таланти.

В крайна сметка най-голямата полза може да е за икономиката. В Нидерландия, където средната работна седмица вече е намаляла до само 32 часа, БВП на час – мярка за производителността, е 80 долара. Това е значително над сумата от 59 долара на час за британския служител, който работи средно около 36 часа седмично, посочва Международната организация на труда. Германия и Дания, където седмичният брой часове е намалял до 34, носят БВП на час съответно от 68 долара и 78 долара. Доказателства от проучване от 2021 г. за Япония показват, че дългите работни часове и извънредният труд вредят на производителността на екипа, но тя се увеличава, когато часовете намалеят.

Това може да доведе до допълнителна полза за компаниите и централните банкери: приглушен растеж на заплатите. Обикновено работниците изискват по-високи заплати, когато икономиката върви добре и могат да си намерят по-добра работа другаде. Но ако благоприятните условия на труд ги стимулират да останат на мястото си, заплатите и инфлацията може да не скочат. Освен това, ако работниците могат да печелят същото или малко по-малко, като работят по-малко дни, те може да имат повече време за харчене.

Доклад на eMarketer показва, че 63% от общите онлайн продажби на дребно в световен мащаб се случват в събота и неделя, когато повечето хора не работят.

Но и служителите на Panasonic, които се възползват от по-гъвкавите условия на работа, казват, че прекарват свободното си време с членове на семейството или в грижи за тях. Но някои все пак казват, че са щастливи да могат да вършат неща, които харесват, или дори да имат втора работа.

Изкуственият интелект може да ускори тези тенденции. Ако роботите и компютрите могат да изпълняват повече задачи, които в момент се правят от хора, може да се стигне дотам служителите да прекарват по-малко време на работа. Петдневната седмица е сравнително скорошно развитие: през 19. век хората са работили по шест дена в седмицата и до 14 часа на ден. С напредването на технологиите може да се гарантира още скъсяване на работните дни.

Както казва главният изпълнителен директор на консултантска компания от британския експеримент: „Когато осъзнаеш, че денят ти е позволил да си спокоен и отпочинал и да си готов абсолютно да положиш всички усилия през другите четири дни, започваш да осъзнаваш, че да се върнеш към работата и в петък би било наистина неправилно като усещане, глупаво всъщност“.