Има ли алтернатива тристълбовият пенсионен модел?

Състоянието на пенсионно-осигурителната система и възможностите за подобряване на нейната ефективност обсъдиха днес експерти, депутати, представители на институциите и бизнеса. Дискусията по темата бе организирана от Българската стопанска камара (БСК). Целта на дискусията беше да се очертаят проблемите и да се набележат възможни решения, гарантиращи устойчивостта на пенсионно-осигурителната система, съобщават от Камарата.

Тристълбовият пенсионен модел няма алтернатива. Рано е още да кажем дали той работи или не, защото пенсиите от третия стълб се изплащат от скоро. Не трябва да говорим за конкуренция между първия и другите стълбове. Това коментира Деница Сачева – председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика в 49-то НС.

Трябва да говорим много повече за заетост и за увеличение на базата на хората, които се осигуряват, за намаляване на сивата икономика и осъвременяване на трудовото законодателство. Трябва да разберем, например, защо младите хора не се осигуряват. Изобщо трябва да разбираме какви са истинските причини за даден проблем, за да можем да го решаваме.

Недоверието в институциите е много сериозно и да говорим в момента за увеличаване на вноската не е политически, а обществено неприемливо, защото ние сме големи длъжници на това да докажем, че можем да управляваме обществени пари ефективно. Когато говорим за увеличаване на вноски, трябва да погледнем холистично - и за данъците, и за вноските, и за здравното осигуряване.

Когато говорим за социалното подпомагане, бих добавила и сектора на социалните услуги, защото възрастните хора ще се увеличават и за тях не е важно само да имат пари, но да имат и услуги. Фонд за дългосрочна грижа също е тема, която трябва да бъде поставена в обществото и да се потърси начин чрез преструктуриране на вноските и да се види какво може да се направи в тази насока.

Трябва да запазим модела, да го осъвременим, да погледнем аналитично в бъдещето и да комбинираме солидарност и лична отговорност, включително ограмотяване на хората, препоръча Сачева.

Не е нужно да се прави разделение между отделните стълбове. Тази система, която преди толкова години е въведена, дава своята ефективност. Ако прегледаме всички международни доклади и европейската практика, ще видим, че голяма част от страните се насочват към система като нашата – плащане на дефинирани вноски. Моделът очевидно работи и е добре оценен, коментира Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор.

Третият стълб на пенсионната система е система, която трябва да се развива, но може би трябва да има по-сериозни данъчни облекчения към участниците в него и може би не обясняваме достатъчно добре какви са плюсовете и минусите. За голямо съжаление, голям е процентът на хората, които не се интересуват, и особено младите хора. 

Това, че нашата система не е идеална, всички сме наясно. Бихме могли да я подобрим, на първо място, чрез въвеждане на мултифондова система. Това е начинът за преодоляване на различните флуктуации в пазарите и по отношение на лицата с различни години натрупвания, тъй като системата е още млада, каза Йорданова.

Когато стартира съвременният вариант на пенсионната система, целите бяха свързани със създаването на устойчива пенсионна система. Аз съм категоричен противник на това да се разглеждат отделно първият и останалите стълбове, защото те трябва да са взаимно допълващи се, а не конкуриращи се. Да се върнем към едностълбов модел е казуистика, каза Хасан Адемов – експерт по пенсионно осигуряване.

Сближаването на минималния към средния размер на пенсията е силно притеснително, защото тези, които получават минимални пенсии, в голямата си част нямат почти никакъв принос към осигурителната система.

Да разчитаме само на увеличаване на осигурителни вноски (отделно, че това е непопулярен политически ход) е нереалистично. Истината е, че през 2001 г. намалихме осигурителните вноски и рязко се увеличиха приходите. За съжаление, в момента нещата са съвсем различни. Трябва да видим по какъв начин ползваме парите от европейската солидарност. Трябва да увеличим конкурентоспособността на икономиката, каза Адемов.

Трябва да сме наясно, че какъвто и анализ да направим, той няма да свърши работа, ако няма кой да приложи мерките. Въпросът е да се вземат политически решения, а те особено в парламенти като последните 2-3, могат да взимат решения с твърде висока обществена цена. Социалното осигуряване, освен система, е и политически проблем, коментира Адемов.

Последните три години е налице политически риск и това се отразява и върху стабилността на пенсионната система. Тенденциите и в България, и в Европа, предполагат два подхода. Единият е затягане на системата и акцентиране върху първия стълб, като плавно отидем към промяна на системата от осигурителна към финансирана от данъци. Другият вариант е повишаване на доходите и увеличаване на приходите при задържане на разходите. Това мнение изрази Любомир Дацов – член на Фискалния съвет.

Необходимо е вкарване на допълнителна гъвкавост в системата. Тристълбовата система беше направена, за да не носи цялата отговорност първият стълб. Добре е да се погледнат различните системи и практики в света. Например, в Австралия всеки е задължен да се осигурява, но не задължително в стълб, но може да направите инвестиция в жилище, отбеляза Дацов.

Тристълбовата система е приемлива. Промяната трябва да започне от минималната работна заплата и минималния осигурителен доход, за които трябва да има обективни критерии и механизъм, и социалните партньори да имат думата по въпроса. Делът на вноските между работник и работодател трябва да се изравнят. Таванът на пенсиите трябва да расте. За максималния осигурителен доход също са нужни критерии и механизъм. Необходимо е стимулиране на третия стълб, препоръча Цветан Симеонов – председател на БТПП и ротационен председател на АОБР. 

Увеличаването на пенсионната възраст го направихме плавно и се вижда, че това работи добре (вижте какво стана във Франция, например, заради резкия скок на пенсионната възраст). Трябва всички промени да ги правим така – плавно, смята Симеонов.

Страна като нашата, която има добра система на данъчно облагане и достига балансиран бюджет, най-грешната стъпка би била да се тръгне към увеличаване на данъците или въвеждане на нови. Подоходният критерий е нужно да се въведе във възможно най-голяма степен, посочи той.

За тристълбовия модел мисля, че няма някой да е против. Трябва да търсим най-добрия баланс, но няма алтернатива този модел, заяви Пламен Димитров, президент на КНСБ.

Всички права трябва да бъдат запазени, независимо от дела на субсидиите. Вътре в системата и особено в първия стълб имаме и важния принцип на адекватност. Когато адекватността на минималната пенсия я няма… Трябва да има адекватност и на реалните разходи – праг на бедност. Привеждането на минималната пенсия близко до прага на бедност не е популизъм – това е елемент от солидарността на системата, на първия стълб. Не би трябвало да се поставя под съмнение привеждането на минималната пенсия в размер на адекватност. Това е част от съгласието за пенсионния модел.

Необходимо е преструктуриране на данъчната система, така че да стане по-модерна. Къде е, например, данъкът върху финансовите транзакции? Дигитални данъци, данък върху имущество, капитал и др. които могат да заместят данъка върху труда в някаква степен. Нека поне част от фондовете да балансираме, предложи Димитров.

Системата беше програмирана да е тристълбова, но в момента моделът ни реално е петстълбов. И големият въпрос е как да направим възможно тези пет стълба да си взаимодействат по най-добрия начин. Грешно е да носим всички яйца в една кошница, затова трябва да запазим този многостълбов модел. Необходимо е премахването на входящата такса в пенсионните фондове. Трябва да се коригира начинът, по който се изчислява доходността на частните пенсионни фондове, каза Димитър Манолов – президент на КТ „Подкрепа“.

Системата трябва да се пренареди, така че да започне да работи за тези, които внасят средства във фондовете, а не за самите фондове. Ако сложим таван на държавното участие в бюджета на ДОО, алтернативата е да увеличим вноските, допълни той.

Тристълбовия пенсионен модел е безалтернативен при изправяне на всички съществуващи дефекти. Да разчитаме само на солидарен стълб е неадекватно като очакване. Трябва да бъдат насърчавани хората да инвестират в своето бъдеще и да им обясняваме, че пенсионната система не е за пенсионерите, а за младите хора, посочи Мария Минчева – зам.-председател на БСК.

Минималната пенсия, която не е съобразена с приноса, реално нараства и става почти колкото средната. Трябва да следим тези съотношения, предупреди Минчева. Тя обърна внимание, че няма критерий какво значи „адекватност на пенсията“.

Няма нищо страшно от въвеждането на мултифондове, те са в интерес на хората, защото всеки според възрастовата си категория ще има възможност да е в ниско-, средно- или високорисков фонд, при това – напълно доброволно. Така ще се разпредели рискът според категорията на хората, каза Даниела Петкова (ПОК Доверие).

Оценяваме, че за относително краткото съществуване на този модел у нас той показва предимствата си и вече почти никой не отрича тристълбовия модел. Ако има някакви противоречия между нас и синдикатите, те не са в целите, а в стъпките, с които да достигнем тези цели, коментира Добри Митрев, председател на БСК.