Време ли е да спрем да говорим за пенсиониране?

Когато 34-те ми години работа във Financial Times приключиха, настръхвах, когато хората ме питаха за моето „пенсиониране“. Оттогава открих, че други на моята възраст също мразят тази дума, пише колумнистът на британския вестник Майкъл Скапинкър.

"Защо? Първо, защото не обичаме остаряването. Бейби бумърите (родените в първите години след Втората световна война - б.р.) бяха следвоенното поколение, което никога нямаше да остарее. Музиката, която слушахме, изразяваше нашия ужас от тази перспектива", разказва още той и припомня текстове от песните на "Бийтълс": "Ще се нуждаеш ли от мен, ще се грижиш ли за мен, когато стана на 64?", и на Саймън и Гарфънкъл: „Можете ли да си представите как след години споделяме тихо пейка в парка? Колко ужасно странно е да си на 70.“

"И все пак стигнахме дотук. Тези от нас, родени в демографския бум, последвал Втората световна война, сега са в шейсетте и седемдесетте си години", заявява Скапинкър.

Втората причина, поради която той се съпротивлява на думата „пенсиониране“, е, че не е имал планове да спра да работи. "Бях започнал да се подготвям за живота си след FT няколко години по-рано, прекарвайки вечери и уикенди в обучение, за да стана съветник, с надеждата да помогна на други да се справят с кариерните си дилеми", разказва още авторът и допъва, че когато е дошъл моментът да напусне журналистиката на пълен работен ден, е открил, че шефовете ще се радват да продължи да пиша статии и да обучава на ръководни кадри.

"Така че се установих със задоволство в тристранна кариера на писане, лекции и съвети", отбелязва колумнистът.

Не съм единствен, пише той - броят на хората над 65 години във Великобритания, които все още работят, се е увеличил до 1,47 милиона през тримесечието до юни 2022 г., което е рекорд за всички времена, според Службата за национална статистика. Това е спрямо 1,1 милиона през 2014 г. Голяма част от увеличението се дължи на работата на непълно работно време и самостоятелната заетост.

Част от причината хората да продължават да работят е финансова. Нарастващите цени и прекратяването на щедрите пенсионни пакети на компаниите означават, че мнозина не могат да си позволят да спрат изцяло да работят. Дори най-добрите от старомодните пенсионни схеми в частния сектор, съобразени с последната заплата, осигуряват годишни увеличения, които са далеч под текущата инфлация.

"Но го има и желанието да продължим да сме от значение. Напускането на пълноценна работа води със себе си повече проблеми с идентичността, отколкото простото приемане на възрастта. Има загуба на статус. Въпросът "Какво правиш?" изисква нов отговор", казва Майкъл Скапинкър.

Много хора на 60+ и 70+ години искат да продължат да бъдат играчи, а не зрители. Наличието на повече време за гледане на спорт, пътуване или ходене на театър има своите предимства, но при мнозина все още има желание да участват, да бъдат в състезанието.

Един от проблемите с пълното отказване от работа е, че може да сте дълго време пенсионер. В развитите страни средният човек на 65-годишна възраст може да очаква да доживее до средата на 80-те си години, според данни на ОИСР. И мнозина живеят още по-дълго. В световен мащаб през 2015 г. е имало близо 500 000 души на възраст 100 или повече години, четири пъти повече отколкото през 1990 г., според доклад на Pew Research Center от 2016 г., според който броят на столетниците вероятно ще достигне 3,7 милиона до 2050 г.

В един момент започват да идват здравните проблеми, но по-здравословното хранене и упражненията (едно от предимствата на самостоятелната заетост е, че вие решавате кога да отидете на фитнес) помагат те да бъдат предотвратени, категоричен е авторът.

Не само, че много възрастни хора искат да работят, но и застаряващите общества ще имат все по-голяма нужда от тях. Стратегическата консултантска компания Bain прогнозира, че една четвърт от работната сила в САЩ ще бъде на възраст 55 или повече години към 2031 г. В Германия процентът ще бъде 27, в Италия - 32, а в Япония - 38.

Ако вече не наричаме тези по-късни години "пенсиониране", защото толкова много все още работят, как да им казваме?

В своята книга „Създаване на живота, който искате след пълноценна кариера“ Ян Хол и Джон Стоукс описват този следващ период като „третият живот“. Но в „100-годишният живот“ Линда Гратън и Андрю Скот твърдят, че животът от три етапа – образование, работа и пенсиониране – вече не описва как живеем. Те предпочитат да говорят за „многоетапен живот“. Когато хората ме питаха за пенсионирането ми, моят отговор беше, че не съм от пенсионерския тип, споделя Скапинкър.

А какво стана с онези, които някога пееха колко ужасна ще бъде старостта? Как я карат сега, когато са в началото на осемдесетте? Живите бийтълси, Пол Маккартни и Ринго Стар, все още концертират. Пол Саймън спря турнетата (поради загуба на слух), но току-що издаде нов албум, „Седем псалми“. Арт Гарфънкъл заяви пред Forbes, че когато навършил 70 години, си помислил: „Фасулска работа. Продължавай така, човече.“ Тялото му започнало да го предава година по-късно, но той казва: „Всъщност горя по-силно на тази възраст.“