Приобщаващата работна среда все още не е в дневния ред на бизнеса в България

Половината от фирмите у нас нямат установени практики за борба с дискриминацията на жените по време на бременност, отпуск по майчинство и отглеждане на дете

Преминаването към приобщаваща работна среда в България все още крие редица препятствия. Усилията, полагани в посока приобщаване на работното място, за момента не са сред най-популярните у нас. Масово компаниите не заделят време и средства за подобни инициативи

Това са част от изводите в проучването на nPloy сред над 900 служители и близо 150 HR специалисти (по човешки ресурси), като анкетите са анонимни.

HR специалистите и служителите в България виждат смисъл да се отделя по-голям бюджет в тази насока, тъй като приобщаването е неразделна част от корпоративната социална отговорност, допринася за създаването на атмосфера, в която хората се чувстват уважавани и ценени, а това от своя страна играе важна роля, когато става въпрос за избор на ново работно място.

Анкетата сочи, че 31% от специалистите по човешки ресурси признават, че в компаниите, в които работят, не се провеждат никакви инициативи за приобщаване на работното място. Най-разпространени сред инициативите за насърчаване на приобщаването са тържествените дни и събитията, посветени на многообразието (53%). След тях с 40% се нареждат доброволческите инициативи, ръководени от служители, а на трето място (27%) са събитията с лектори.

Над половината (53%) от служителите споделят, че техните работодатели не провеждат подобни инициативи. Сред останалите най-разпространени са тържествените дни и събития (27%), следвани от доброволчески инициативи, водени от служители (22%).

Цели 70% от компаниите не заделят средства за инициативи, свързани с многообразие, равенство и приобщаване на работното място. Половината от HR специалистите смятат, че е редно компанията им да инвестира повече време, усилия и средства в тази област, а 22% са на противоположното мнение. На същия въпрос 76% от анкетираните служители споделят, че компанията им трябва да инвестира повече време и средства в инициативи по насърчаване на многообразие и равенство.

Източник: nPloy

Безпристрастен ли е подборът на кандидати у нас и дискриминирани ли са служителите

Една трета (29%) от HR професионалистите са категорични, че процесът по подбор в компаниите, в които работят, е безпристрастен. На противоположния полюс са 9% от анкетираните, според които процесът се влияе от предразсъдъци.

Над половината (53%) от анкетираните HR специалисти посочват, че не са имали случай на дискриминиран служител. По-интересно е обаче онова, което разказват останалите, а именно, че дискриминацията може да има различни проявления, като най-често срещани причини са възрастта (24%), полът (14%) и сексуалната ориентация (13%). 71% от HR специалистите отговарят, че в компанията им не е имало случай, в който ръководител да отхвърли или третира неравностойно кандидат въз основа на пол. Онези 22%, които споделят, че все пак е имало ситуации, в които кандидат е бил дискриминиран на база пол, признават, че повече от половината от тези случаи не са били докладвани, сочи проучването.

В същото време над 73% от анкетираните служители посочват, че са били дискриминирани в процеса по подбор и/или на работното място.

Оказва се, че възрастта е най-популярният фактор за дискриминация - това са посочили цели над 46% от кандидатите - по данни на Евробарометър дискриминацията по възраст е втората най-често срещана на работното място в Европейския съюз. На следващо място с 33% процента се нареждат пол и полова идентичност, а третата най-разпространена причина е семейно положение (19%).

Относно препятствията, с които се сблъскват работещите жени в страната, проучването сочи, че почти половината от анкетираните HR специалисти (49%) заявяват, че компаниите им нямат установени практики за борба с дискриминацията на жените по време на бременност, отпуск по майчинство и/или отглеждане на дете. Същевременно близо 31% от анкетираните служители казват, че са били свидетели на ситуация, в която колежка е била дискриминирана поради бременност, майчинство и/или отглеждане на дете. Тези ситуации не са били докладвани в 85% от случаите. Освен това 44% от жените, преминали през период на бременност, са заявили, че са срещали лично такава дискриминация.

Цели 40% от специалистите, отговарящи за човешките ресурси, признават, че им се е случвало колеги от различен пол с еднакъв опит и компетенции да получават различно възнаграждение за еднаква позиция. Интересен факт е, че 53% от анкетираните жени в групата на служителите споделят, че се е случвало колега от мъжки пол със същия опит и компетенции да получава по-високо възнаграждение за същата позиция. Едва 2% от жените посочват, че колега от мъжки пол е вземал по-ниска заплата за същата позиция. Ситуацията изглежда по-различна от гледна точка на мъжете - 34% твърдят, че техни колежки са получавали по-висока заплата за същата позиция. Само 10% посочват, че жени са вземали по-ниско възнаграждение за същата позиция.

Над 50% от анкетираните жени заявяват, че се е случвало колега или ръководител да се е обърне към тях с непристоен/сексуален намек. Значителната част (42% от тях) признават, че тази ситуация не е била докладвана. 19% от анкетираните мъже са получавали непристойни намеци от колега или ръководител, като не са докладвали за това.

Повече от половината от анкетираните HR специалисти (51%) признават, че на работното им място няма служители с физически и/или интелектуални затруднения. Добрата новина е, че 40% от респондентите посочват, че в компаниите им има наети таланти с физически и/или интелектуални затруднения. Според българското законодателство всички компании с над 50 служители са задължени да изпълняват квота по Закона за хората с увреждания. Според отговорите им в проучването над 16% от анкетираните признават, че компаниите им не спазват законовата квота.

Близо 60% от анкетираните служители казват, че в тяхната компания не работят хора с физически и/или умствени затруднения. 26% посочват, че имат такива колеги, а останалите нямат достатъчно информация. По-голямата част от фирмите (36%) смятат, че няма дискриминация към тези служители на работното място.

Анкетираните служители обаче рисуват малко по-различна картина. Според повече от половина от тях (55%) средата не е достъпна за хора с физически и/или умствени затруднения. Останалите 45% са на противоположното мнение. Данните сочат, че има още какво да се желае, когато става дума за превръщане на работната среда в достъпна за хора с физически и/или интелектуални затруднения.