Ще се превърне ли препъникамък в Бюджет 2024 увеличението на минималната работна заплата

Бившият социален министър Христина Христова смята, че новият бюджет ще носи трудностите на Бюджет 2023. "Около девет социални плащания бяха повишени през 2023 г., те ще носят след себе си още повече разходи", предупреди тя.

"Значително е сегашното увеличение на минималната работна заплата. Заглавията, които четем, че правителството предлага да увеличи минималната работна заплата, не са съвсем точни, защото правителството е длъжно да изпълни закона. В последния ден на предишния парламент беше вкаран един текст в Кодекса на труда, член 244, според който мотивът беше да се пренесе една директива за минималната работна заплата в ЕС. Според нея минималната работна заплата трябва да е 50% от средната работна заплата в страната. Правителството просто изпълнява този текст, който съществува в правния мир", коментира пред Bulgaria ON AIR Христова.

По думите ѝ още от самото начало има грешка и противоречие в прилагането на директивата.

"Минималната работна заплата е основна заплата, докато средната работна заплата, която измерва статистиката на всяка страна, е брутната работна заплата. Това са две несравними величини. Не е коректно да се прави по този начин", категорична е Христова.

Георги Първанов от Българската конфедерация по заетостта обясни, че със сигурност ръст от 20% ще се отрази сериозно на малкия и средния бизнес. "Минималната работна заплата расте двойно през последните години, сега почти доближава 1000 лв. В някои отрасли като текстил, който е свързан с производството на кабели и други подобни, където се изисква по-ниско квалифицирани работници, отражението ще бъде такова, че вероятно ще има инвеститори, които ще обмислят дали да останат в България. Вероятно ще има единични фалити, отражението ще е доста сериозно", предупреди той.

Христина Христова отбеляза, че когато се вземат управленски решения, а е вкаран законов текст, трябва да се мисли за последиците. Тя е на мнение, че увеличението на МРЗ няма да се отрази добре върху нискоквалифицираните работници, които досега са я получавали.

„Сега работодателят ще трябва да им увеличи заплатата със 153 лв. Този работник, ако няма квалификация и не може да постигне допълнителни умения, как ще се намерят тези пари да му се плати? Дали няма да прибегне работодателят да съкращаване на такива работници, които няма как да заработят такава стойност на новата минимална работна заплата? Ако работодателят увеличи твърде много тяхното възнаграждение, то може да доведе до увеличаване на произведения продукт в дадено производство", посочи тя.

Според Георги Първанов компаниите трябва да преразгледат цялата си система на заплащане. Според него по-разумно е било на две стъпки да се направи повишение с по 10%. „Междувременно отчитаме рекордно висока безработица от над 5% за средата на лятото. 4 хиляди човека по-малко са си намерили работа, на този фон едно рязко увеличение допълнително ще утежни нелеката ситуация на работодателя, който беше притиснат от инфлация, растящи цени, да задържа и мотивира своите служители“, смята той.

Христина Христова добави, че в управленските решения трябва да се търси баланс. "Някои икономисти вече сметнаха, че за региони като Кюстендил, Търговище, Видин може да стане така, че минималната работна заплата да стане 70-78% от средната работна заплата, която се получава в дадено предприятие. Това ще доведе до намаляване на мотивацията на тези работници специалисти, за които сме свикнали да дават качество на производителността с образованието и квалификацията си. Трябва да се помисли идеята за обвързаност със средната работна заплата", съветва бившият социален министър.

Първанов също смята, че вероятно ще трябва да се търсят решения с оптимизацията. „При всички случаи оптимизиране на персонала, но основно с всякакви дейности, които изискват ръчен труд по-ниско квалифицирани кадри и има риск с продължаващия ръст с такива темпове на минималната заплата някои сектори, които да напускат страната. Безработицата през последните две години държеше нива от около 4%, сега имаме доста голям ръст, с тези темпове не бих се изненадал поне 6-7% да бъде до края на годината", обясни експертът.

В кои сектори отражението на МРЗ ще е най-сериозно? Има ли тежест колективното трудово договаряне при определяне на МРЗ? Какви нива може да достигне безработицата? Има ли сектори, които все още не са се възстановили от пандемията от ковид? Къде ще са проблемни социалните плащания в Бюджет 2024? Кои кадри ще са най-търсените? Може ли пазарът на труда да достигне до баланс с хора от трети страни?

Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.