Европейският трудов пазар не успява да се възползва от миграцията от Украйна

Европейските страни не успяват да се възползват напълно от възможността да запълнят недостига на работна ръка чрез пристигащите милиони украински бежанци, въпреки че много от бягащите от войната са високообразовани или притежават умения, от които Европа силно се нуждае, пише Ройтерс.

Напливът от хора след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. би трябвало да е благоприятен за страните от източната част на Европейския съюз, където острият недостиг на работна ръка отдавна забавя икономическия растеж и подхранва инфлацията.

Но редица пречки, вариращи от липса на детски заведения до нежелание да се признаят неевропейски академични и професионални квалификации, оставят незапълнени свободните работни места и предизвикват разочарование сред новопристигналите, предимно жени. Много от тях започват работа, която не отговаря на техните умения и образование, и нямат дългосрочни перспективи за кариерата, които търсят.

Светлана Чухил е поискала условен лиценз за работа в Полша като лекар ортопед и физиотерапевт малко след като е избягала с двете си деца. Повече от година по-късно ѝ съобщават, че за заявлението ѝ е необходим ключов документ, който е останал в Украйна.

Месец след пристигането си в Полша 37-годишната Чухил, която има дипломи по ортопедия, физиотерапия и организационен мениджмънт, започва стаж в център за социално подпомагане с месечно възнаграждение от 1400 злоти (353 долара) - тогава около половината от минималната работна заплата в страната.

Според проучване на консултантската компания Deloitte, проведено през октомври, Полша има един от най-строго регулираните пазари на труда в Европейския съюз.

"Не успях да си намеря работа като лекар или физиотерапевт, без дипломите ми да бъдат признати", казва Чухил пред Ройтерс.

След стажа тя започва работа на две места извън медицинската сфера, но трудно успява да съчетае натоварения си работен график с грижите за дъщерите си.

Изправена пред високите наеми в западния полски град Згоржелец, през декември тя се премества през границата в Гьорлиц в Източна Германия, където правителството ще ѝ плаща квартира, докато завърши курс по немски език и си намери работа.

От януари тя работи като доброволец в център в града, който предлага психологическа помощ на украински жени и деца бежанци.

Възможността не е напълно пропусната все още

Аналитичният център на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) изчислява, че успешната интеграция на тази последна група бежанци би могла да увеличи работната сила в Европа с половин процентен пункт и да помогне за облекчаване на недостига на работна ръка, който се посочва като основен фактор за упорито високата инфлация.

Но 17 месеца след началото на войната много от украинските бежанци все още са наети на краткосрочни договори или на непълно работно време, а не чрез устойчиви форми на заетост, казва Аве Лорен, анализатор по миграционната политика в базираната в Париж ОИСР.

"Не мисля, че възможността вече е пропусната. Това, което тези страни трябва да направят сега, е второ ниво на интеграция на пазара на труда", добавя Лорън, като подчертава необходимостта от обучение, повишаване на квалификацията и признаване на квалификациите.

В Германия, най-голямата икономика в Европа, която по данни на ООН е приела най-много бежанци от Украйна, броят на свободните работни места е нараснал до най-високото си ниво от края на Втората световна война.

Въпреки това досега по-малко от един на всеки петима бежанци е намерил работа, тъй като Берлин се фокусира върху езиковите курсове, които трябва да помогнат на бежанците да намерят по-дългосрочна работа, по-добре съобразена с техните умения.

"Винаги има компромис между бързата и устойчивата интеграция на пазара на труда", казва Томас Либиг, главен икономист в отдела за международна миграция на ОИСР.

Оксана Кротова има магистърска степен по филология и е работила като управител на хотел в Киев преди инвазията. Сега работи като рецепционистка в хотел в Берлин.

"Никой няма нужда от хотел в град, в който се води война", казва Кротова.

От януари насам 34-годишната жена, която няма деца, съчетава работата си (по договор за 30 часа на седмица) с курс по немски език.

Съзнавайки трудностите при признаването на дипломата ѝ, Кротова иска да учи бизнес администрация в Германия, където - подобно на над 40% от украинските бежанци според неотдавнашно проучване - сега смята да остане няколко години.

Изследователи от анализаторския център за миграционна политика Minor твърдят, че мащабният приток на бежанци от Украйна се разглежда като голяма възможност в Германия. Анализаторката Илдико Палман обаче обяснява, че интеграцията им на работни места, подобни на тези, които са заемали у дома, в повечето случаи не е възможна без владеене на местния език.

А да се смени работата с по-добра по-късно не е лесно. "Ако вече работите по 40 часа седмично и нямате време за езиков курс, тогава много често се случва хората да затънат", коментира анализаторът от Minor Гизем Уенсал.

Макар че съдбата на бежанците отчасти е свързана с неизвестния ход на войната в Украйна, понастоящем срокът на действие на схемата на ЕС за временна закрила на украинските бежанци изтича през март 2024 г.

"Колкото повече се приближаваме до този момент, толкова повече трябва да имаме стратегия. Твърде късно е да мислим за това през пролетта на следващата година", заяви Лорен от ОИСР.

Това поставя работодателите, които искат да наемат бежанци, в трудна ситуация, тъй като те не знаят дали украинските бежанци ще могат да останат.

"Нуждаем се от бързи и ясни разпоредби, за да могат всички, които са избягали от Украйна по военни причини, да останат в дългосрочен план", казва Енцо Вебер, експерт по пазара на труда в Германския институт за изследване на заетостта (IAB).

"Това би премахнало значително препятствие не само за бежанците, но и за работодателите".