Способността на хората да си създават работа не трябва да се подценява

През 1984 г. журналистът Стивън Леви написва страхотна статия за електронните таблици, ново изобретение, което спестява на хората огромно количество време. Той разказва историята на счетоводител, който „получил спешна задача, седнал на компютъра, завършил я за час-два и я оставил да отлежава на бюрото си за два дни. След това я изпратил на клиента и получил похвала за усиления си труд.“

Прекарах последните няколко седмици в срещи с адвокати, счетоводители и консултанти, които започват да използват генеративен AI (изкуствен интелект) в ежедневната си работа, пише колумнистката на Financial Times Сара О‘Конър. Всички те говорят за спестяването на време, свързано с това, че изкуственият интелект върши техническите изследвания вместо тях или прави първите чернови на документи.

Стана ми интересно какво правят със спестеното време. Прибират ли се рано? Имат ли по-дълъг обяд? Глупави въпрос. Те го използват, за да свършат още работа.

Белите якички демонстрираха същата тенденция в пандемията. Глобално проучване сред хора в 27 държави, публикувано тази година, установи, че работата от вкъщи е спестявала около два часа от пътуване седмично на работник през 2021 г. и 2022 г. Какво са направили хората с това време? Според проучването те са посветили най-голямата част от него - около 40 процента - за вършене на повече работа, а по-малки дялове са били отделени за свободно време и грижи за децата.

Междувременно онлайн работните календари и софтуерът за дистанционни срещи изглежда са насърчили хората да запълват дните си още повече.

„Сега хората обикновено гледат дневниците и първото нещо, което правят, е да търсят 15-минутна пауза, която веднага да запълнят“, ми споделя един консултант. „Най-голямото ми предизвикателство е да намеря време да обядвам.“

Започнах да мисля за това като за „принципа на куфара“ в работата на белите якички, пише О‘Конър: точно както винаги пълните куфара си, независимо дали заминавате за уикенд или седмица, работата на белите якички изглежда винаги запълва наличното време.

Това, което се случи след изобретяването на електронните таблици, е показателен пример за това как спестяващата време технология може да създаде повече работа. Дните, в които счетоводителите можеха да се облегнат назад, не продължиха дълго. По времето, когато Леви пише своята статия, новата технология вече променя търсенето.

Хората започнаха да очакват работата да бъде свършена по-бързо, защото знаеха, че това е възможно. По-важното е, че електронните таблици значително разшириха възможния вид анализ.

Изведнъж бизнесите можеха да следят неща, които преди това не бяха наблюдавани, тъй като изчисляването им би отнело твърде много време, като например ежедневните класации за ефективност на служителите по продажбите. И с натискането на няколко клавиша вече беше възможно да се моделират всякакви различни сценарии: какво ще се случи с печалбата, ако намалим пенсионния план, или продадем тази фабрика, или придобием онази компания чрез враждебно поглъщане?

Тези нови възможности оформиха хода на корпоративната история и създадоха тонове нова работа за хората. Много хиляди работни места, като счетоводители, изчезнаха, както ще изчезнат и онези работни места днес, които се състоят предимно от задачи, които AI може да изпълнява по-евтино, като копирайтъри. Но това не означава, че като цяло ще има по-малко работа за белите якички. Търсенето и очакванията може да се разширят, когато станат възможни различни нови продукти и услуги.

Оказва се, че моят „принцип на куфара“ не е особено оригинална мисъл, констатира авторката. В есе в Economist през 1955 г. Норткоут Паркинсън описва същото явление в държавната администрация. Според „закона на Паркинсън“ чиновниците обичат да умножават своите подчинени и всички са склонни да си създават работа.

Той описва пристигането на входящ документ: „Длъжностно лице Е решава, че той попада в компетенциите на F, който предлага чернова на отговор пред C, който го коригира драстично, преди да се консултира с D, който моли G да се оправи с него. Но G излиза в отпуск в този момент, предавайки папката на H, който съставя протокол, който се подписва от D и се връща на C, който коригира съответно черновата и излага новата версия пред A.“

Служител А я пренаписва и се прибира вкъщи по мръкнало, „размишлявайки, с увиснали рамене и горчива усмивка, че дългите работни часове, като побелелите коси, са част от цената за успеха“.

Дали професионалният живот в повечето големи компании и бюрокрации наистина е толкова различен днес, въпреки инструменти като имейл, електронни таблици, Slack и Zoom? И наистина ли ще бъде толкова различно с генеративния AI в микса?

Не съм сигурна дали да се възхищавам или да се отчайвам от способността на човек да си създава работа. Но дори в ерата на AI, мисля, че може да заложите на нея, завършва О‘Конър.