Световната „демографска бомба" може и да не избухне 

Броят на хората в света ще достигне своя пик по-рано и ще се понижи по-бързо от досегашните прогнози, а "демографската бомба", от която мнозина се опасяваха, може и да не избухне. Това показват данните от нов доклад, цитиран от Guardian. 

Проучването, поръчано от Римския клуб, прогнозира, че при сегашните тенденции световното население ще достигне своя връх от 8,8 милиарда до средата на века, след което бързо ще намалее. Пикът би могъл да настъпи още по-рано, ако правителствата предприемат прогресивни мерки за повишаване на средните доходи и нивото на образование. 

Новите прогнози са добра новина за глобалната околна среда, пише в цитирания от БГНЕС материал. След преодоляването на демографския наплив натискът върху природата и климата би трябвало да започне да намалява, както и свързаното с него социално и политическо напрежение. 

Авторите обаче предупреждават, че намаляването на раждаемостта само по себе си няма да реши екологичните проблеми на планетата, които вече са сериозни при 7,8 милиарда души и се дължат основно на прекомерното потребление на едно богато малцинство. 

Намаляващото население може да създаде и нови проблеми, като например намаляването на работната сила и по-голямото натоварване на здравеопазването, свързано със застаряването на обществото, както установяват държави като Япония и Южна Корея. 

Един от авторите на доклада, Бен Калегари, заяви, че констатациите са повод за оптимизъм, но има и уловка. „Това ни дава основание да смятаме, че демографската бомба няма да избухне, но все още сме изправени пред значителни предизвикателства от гледна точка на околната среда. Нужни са много усилия, за да се справим с настоящата парадигма на развитие, свързана със свръхпотреблението и свръхпроизводството, които са по-големи проблеми от броя на населението“. 

Предишни проучвания представшха по-мрачна картина. Миналата година ООН изчисли, че световното население ще достигне 9,7 млрд. души до средата на века и ще продължи да нараства няколко десетилетия след това. 

Новата прогноза, публикувана е изготвена от колектива Earth4All, включващ водещи научни и икономически институции в областта на околната среда, включително Института за изследване на въздействието на климата в Потсдам, Центъра за устойчивост в Стокхолм и Норвежкото бизнес училище BI. Те са поръчани от Римския клуб за продължение на неговото основополагащо изследване „Граници на растежа" отпреди повече от 50 години. 

Докладът се основава на нова методология, която включва социални и икономически фактори, които имат доказано въздействие върху раждаемостта, като повишаване на образователните нива, особено за жените, и подобряване на доходите. Той очертава два сценария в зависимост от степента, в която се провеждат тези политики. 

В случай на запазване на обичайната практика се предвижда съществуващите политики да са достатъчни, за да се ограничи нарастването на световното население до под 9 милиарда през 2046 г. и след това да намалее до 7,3 милиарда през 2100 г. Те предупреждават, че това е твърде малко и твърде късно: „Въпреки че сценарият не води до явен екологичен или пълен климатичен срив, вероятността от регионални обществени трусове все пак нараства през десетилетията до 2050 г. в резултат на задълбочаващите се социални разделения както вътре в обществата, така и между тях. Рискът е особено остър в най-уязвимите, лошо управлявани и екологично уязвими икономики“. 

При втория, по-оптимистичен сценарий, при който правителствата по света повишават данъците върху богатите, за да инвестират в образование, социални услуги и подобряване на равенството, се очаква броят на населението да достигне 8,5 милиарда още през 2040 г., а след това да намалее с повече от една трета до около 6 милиарда през 2100 г. При този сценарий те предвиждат значителни ползи за човешкото общество и природната среда до средата на века. 

„Към 2050 г. емисиите на парникови газове ще са с около 90% по-ниски от тези през 2020 г. и продължават да намаляват", се посочва в доклада. „Оставащите в атмосферата емисии на парникови газове от промишлените процеси все повече се отстраняват чрез улавяне и съхранение на въглероден диоксид. С напредването на века се улавят повече въглеродни емисии, отколкото се съхраняват, като по този начин глобалната температура се задържа под 2C над прединдустриалните нива. Дивата природа постепенно се възстановява и на много места отново започва да процъфтява“.