IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Изводите от британския експеримент с 4-дневната работна седмица не са еднозначни

Данните за благополучието на работниците загатват за истински потенциал за трансформация, но не са достатъчно надеждни, за да представляват обещание

14:55 | 25.03.23 г.
Автор - снимка
Създател
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

В мрачни времена е естествено да се вкопчваме в добрите новини. Разбираемо, новите изследвания, които сочат, че всички можем да имаме допълнителен почивен ден на седмица без голяма цена, получиха почти секващ дъха положителен прием. Особено от хора, които вече подкрепяха преминаването към четиридневна работна седмица.

Но въпреки че беше приветствано от защитниците му (включително бившия кандидат за президент на САЩ Бърни Сандърс) като „голям пробив“, който доказва, че този модел на заетост „работи“, изследване на аналитичния център Autonomy и кампанийната група Four Day Week повдига много въпроси, пише за Financial Times Авеек Бхатачаря, директор изследвания в Social Market Foundation.

Между юни и декември миналата година 61 британски работодатели с общо 2900 служители изпробваха четиридневната работна седмица. Приложението ѝ варираше от фирма на фирма, но на всички работници трябваше да бъде предложено „значително“ намаляване на работата без загуба на заплащане. Като цяло средните часове в извадката спаднаха от 38 на 34 на седмица - така че типичният участник е получил само половин почивен ден допълнително.

Някои от констатациите повдигнаха вежди. Работниците казаха, че се радват на по-ниски нива на стрес, безпокойство и проблеми със съня, както и подобрен баланс между професионалния и личния живот след преминаването към по-кратка седмица, но размерът на регистрираната промяна в благополучието е забележителен.

Преди експеримента участниците оценяваха удовлетворението си от живота с 6,69 точки по десетобалната скала. След него то се повиши до ниво от 7,56 точки. Увеличаването с почти единица е огромно - това е видът разлика, която очакваме да видим между безработен и работещ, или между женен човек и някой, който е останал сам. Всяко проучване, което установява толкова голяма разлика, трябва да бъде много внимателно проверено.

При по-внимателно разглеждане се вижда, че началната точка е странно ниска. Службата за национална статистика на Великобритания установи, че средната удовлетвореност от живота миналата година е била 7,54 точки. Това означава, че четиридневната пробна седмица е включвала работници, които са били необичайно недоволни от живота си и ги е издигнала до средните нива.

Във всеки случай не е изненадващо, че хората казват, че животът им се подобрява, ако трябва да работят по-малко. По-големият въпрос е как да се плати за това. Простата аритметика показва, че когато работниците преминат от петдневна към четиридневна седмица, производителността трябва да се повиши с 25 процента, за да се запазят приходите непроменени. В противен случай или доходите, или печалбата трябва да спаднат. Тъй като компаниите в проучването са съкратили работната седмица средно само с половин ден, те са се нуждаят от 12 процента увеличение на производителността (точната цифра е 11,1% - бел. прев.), за да поддържат приходите. Поне някои изглежда са постигнали това - групата работодатели, предоставили финансови данни в началото и в края на пилотния проект, отчита средно увеличение на приходите от 1% през пробния период. Друга група, която предоставя сравнителни данни за по-ранен период, изглежда се е справила дори по-добре, отчитайки 35% увеличение на приходите.

Експериментът има ограничения, така че трябва да сме предпазливи при екстраполирането на констатациите му към други фирми и контексти. Първо, извадката. Въпреки че се самообяви за най-голямото подобно изпитание в света, то включваше относително малък брой компании с достатъчно ентусиазъм, за да се запишат. Те дойдоха като цяло от индустриите с бели якички - маркетингът и професионалните услуги бяха най-често срещаните. Около 11 процента от участниците са благотворителни организации, а не фирми, гонещи печалба.

Следователно трябва да очакваме те да представляват по-лесните случаи. Въпросът е особено критичен за финансовия анализ на фирмените приходи, който идва от още по-малка, двойно самоподбрана извадка. Без да знаем повече за тази подгрупа, не можем да кажем дали приходите им са се увеличили, защото персоналът е работил по-ефективно или поради други фактори.

Друг проблем е таймингът. 2022 година не беше нормална. Инвазията в Украйна и възстановяването от пандемията може по различни начини да са повлияли на финансовите резултати на участващите фирми и на настроенията на служителите. Без контролна група не знаем дали тези работници не са станали по-щастливи, а бизнесите - по-успешни, само защото Covid-19 започна да отшумява.

Къде ни оставя това? Това може да изглежда като слаба похвала, но пилотният проект показва, че четиридневната седмица може да бъде въведена, поне за някои фирми, без катастрофални последствия. Данните за благополучието на работниците загатват за истински потенциал за трансформация, но не са достатъчно надеждни, за да представляват обещание. Финансовите данни показват, че някои фирми може да са в състояние да повишат производителността достатъчно, но остава подозрението, че останалите от нас ще се изправят пред дилеми дали да понесат удар върху печалбите/заплатите си. Кампаниите за четиридневна седмица все още имат работа за вършене.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 14:51 | 25.03.23 г.
Най-четени новини
Още от Пазар на труда виж още

Коментари

Финанси виж още