Масовите уволнения разрушават доверието в компаниите

„След почти 8,5 години работа в Google тази сутрин получих известие, че съм засегнат от съкращенията и вече не съм част компанията… Представях си, че ще прекарам цялата си трудова кариера в Google, така че тази новина беше особено трудна за възприемане.“

Професионалната социална мрежа LinkedIn е пълна с публикации като тази от служители на Google, които внезапно са загубили работата си наскоро чрез уведомление по имейл, пише корпоративната колумнистка на Financial Times Анджли Равал. Някои бяха отдали десетилетия от живота си на фирмата. Компанията-майка на Google, Alphabet, е сред технологичните гиганти, които съкращават работната си сила с хиляди. Като цяло секторът е съкратил около 200 000 работни места през последната година.

Един уволнен служител на Google каза пред Financial Times: „Мотото на компанията е „Уважавайте потребителя, уважавайте възможността и се уважавайте взаимно“. Кого се опитват да будалкат?“. Колкото и стресиращо да е уволняването на цели екипи – и колкото и да противоречи то на публичния имидж и стила на управление на компаниите – има основателни причини масовите съкращения да бъдат бързи. Внезапността на уволненията може да се дължи на усилията за защита на интелектуалната собственост и взаимоотношенията с клиентите, на предотвратяване на прехвърлянето на данни от персонала или на причини от областта на сигурността.

След като първоначалният шок отмине обаче, осъзнават ли работодателите дългосрочните последици от действията си? Сандра Сачър, съавтор на „Силата на доверието: Как компаниите го изграждат, губят и възстановяват“, посочва, че според изследванията съкращенията имат пагубен ефект върху служителите и корпоративното представяне. „Причината, поради която масовите съкращения в крайна сметка не се изплащат, е, че те разрушават доверието в една организация“, изтъква тя.

Компании, които са похарчили години и огромни суми пари за обучение на персонал, позволяват не само на институционалните знания, но и на техните мрежи от взаимоотношения да изтекат в канала.

Приятел от голяма технологична компания работеше заедно с 15 колеги по отстраняване на бъг в чата Slack, пише Равал. Тогава 12 от групата бяха уволнени. Чатът Slack умря, като проблемът не бе разрешен. „Вие не можете просто да заличите тази история, този разговор, този опит“, казва той.

Така наречените оцелели, като нейния приятел, сега е по-малко вероятно да се доверят на своя работодател и ще се тревожат от бъдещи съкращения. Тази останала работна сила може да възрази, че трябва да поеме по-голямо натоварване при по-трудни обстоятелства - което от своя страна ще доведе до напускане на допълнителни служители. Съкращаването на работната сила само с 1% може да доведе до 31% увеличение на доброволното текучество през следващата година, според изследователи от Университета на Уисконсин-Медисън и Университета на Южна Каролина.

Фирмената репутация е крехка. Повечето хора, които преуспяват в работата си, правят повече, отколкото се иска от тях. Масовите съкращения изпращат посланието, че вместо да наемат хора заради всичко, което те внасят в работата и заради бъдещия им потенциал, служителите са просто зъбно колело в машината.

Работниците, които изберат да останат, знаейки, че упоритата работа и доброто представяне няма да гарантират заетост, може да са по-склонни да полагат минимум усилия или да бъдат по-малко иновативни, когато една компания има най-голяма нужда от това. Всичко това удря по печалбите в дългосрочен план.

Компании като Alphabet правят правилното нещо в краткосрочен план: изплащат обезщетение при съкращения, за неползван отпуск, както и бонуси, осигуряват също шест месеца здравни грижи, достъп до услуги за намиране на работа и имиграционна помощ. Но уволнените може да бъдат засегнати за цял живот, както мнозина бяха след финансовата криза от 2008 г. Те могат да понесат удар както върху финансите, така и върху здравето си. Нова работа с равно или по-високо заплащане често не идва веднага.

Масовите уволнения представляват шок както за напускащите, така и за оставащите – и това има значение в дългосрочен план. Компаниите могат да се поучат от случилото се: те трябва да растат по-устойчиво и да наемат служители по по-дисциплиниран начин. Както казва Сачър, ако корпоративните ръководители са сериозни относно благосъстоянието на служителите, те трябва да планират бъдещи промени в работната сила на текуща база и да преодоляват трудните периоди. Плащанията при принудителен отпуск, задържането на бонуси, намаляването на заплатите и доброволните съкращения са опции. Ако пандемията е научила на нещо корпорациите, то е, че има други начини да се върви напред в трудни времена.