Решението за определяне на минималната работна заплата в България получи пореден обрат, след като социалната комисия в парламента одобри замяната на термина „минимална работна заплата“ с „брутна минимална работна заплата“.
Така на второ четене депутатите от Комисията по труда и социалната политика приеха брутната минимална работна заплата за страната за следващата календарна година да се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50% от средната брутна работна заплата за предходната година, съобщава БТА.
Към момента минималната работна заплата е 710 лева и се определя с постановление на Министерския съвет.
Парламентарната комисия разгледа общо четири предложения за повишаване на минимална работна заплата чрез промени в Кодекса на труда.
Първото бе предложението на БСП, което беше прието и в пленарна зала на първо четене. С него депутатите решиха размерът на минималната работна заплата за следващата календарна година да се определя до 31 октомври на настоящата година и в размер не по-малък от 50% от брутната средна заплата за страната за периода от дванайсетте месеца. Вносител на законопроекта за изменение на Кодекса на труда са депутатите от „БСП за България“.
Подобно е и искането и на "Продължаваме промяната" - минималната заплата да е 50% от средната, като се определя въз основа на данните на НСИ за предходните две тримесечия.
ГЕРБ-СДС предложиха минималното заплащане да се определя до 1 септември въз основа на предходните 12 месеца.
По предложение на Деница Сачева от ГЕРБ-СДС обаче понятието "минимална работна заплата" се заменя с „брутна минимална работна заплата“. Това искане беше подкрепено на второ четене днес.
Срещу добавянето на определението "брутна минимална работна заплата" в ресорната комисия гласуваха депутатите от "БСП за България".
След заседанието на комисията лидерът на левицата Корнелия Нинова определи случилото се днес като абсурд. Колегата й и бивш социален министър Георги Гьоков каза, че на практика с приетото предложение се бламира определянето на адекватна минимална работна заплата за 2023 г.
Нинова коментира, че по предложение на ГЕРБ-СДС и с подкрепата на „Продължаваме промяната“ и "Български възход" увеличение на минималната работна заплата от догодина няма да има. Тя поясни, че според приетите текстове от 1 септември догодина Министерският съвет ще определя минимална брутна работна заплата за следващата 2024 г. "Вкараха в минималната заплата думата "брутна", което означава, че много хора сега ще получат и по-малко от 710 лв. В 850 лв. брутна минимална заплата влизат клас прослужено време, нощен труд, извънреден труд. Всичко това досега беше над минималната заплата", обясни Нинова.
Тя допълни, че от левицата на няколко пъти са настоявали тези предложения да бъдат оттеглени. Нашето предложение беше ясно - минималната работна заплата да е 50% от средната работна заплата от 1 януари 2023 г., добави Нинова.
Деница Сачева от ГЕРБ-СДС коментира, че брутната минимална работна заплата включва всички постоянни плащания, които се дават от работодателя, като извън нея могат да бъдат договаряни и допълнителни социални придобивки.
Искрен Арабаджиев от "Продължаваме промяната" предлага също минималната работна заплата да се определя като брутна. По думите му това е важно, предвид целта минималната работна заплата да бъде 50 на сто от средната, която се също се изчислява от НСИ като брутна.
„В момента искаме да вкараме клас прослужено време в рамките на тази минимална работна заплата“, поясни депутатът. Според него предложението на ГЕРБ е подобно, но за разлика от тях от "Продължаваме промяната" предлагат брутната минимална работна заплата да се определя не на база 12-те месеца от предходната година, каквото е предложението на ГЕРБ, а на база последните две тримесечия, за които има данни от НСИ.
По думите на Арабаджиев с предложението на ГЕРБ минималната брутна работна заплата става 765 лв., а ако се приеме тяхното предложение в пленарна зала, нейният размер ще е 868 лв.
„С това решение на комисията днес и ако се приеме от Народното събрание в този му вид, правят минималната работна заплата 750 лв., това е“ , коментира председателят на комисията Георги Гьоков от "БСП за България".
Припомняме, че законопроектът на БСП, с който минималната заплата се изчисляваше на 850 лева, вече беше приет на първо четене в пленарна зала, а останалите предложения бяха внесени впоследствие между двете четения.
В края на миналата седмица пък Комисията по бюджет и финанси отказа да разгледа предложенията за увеличаване на МРЗ на 850 лева като част от законопроекта за удължаване на държавния бюджет с мотив, че това по същество представлява писане на нов бюджет, а не продължаване на настоящия.
Позицията на служебния финансов министър Росица Велкова е, че най-удачно е минималната работна заплата да се повиши на 770 лева и то не от 1 януари 2023 г., а от началото на второто полугодие на следващата година.
преди 2 години Държавната власт употребява неправилен метод за публични финанси. Грешката е водещата причина за сегашните щети. Всеки е обект за поразяване. При запазване на финансовата неправилност, с всякаква минимална заплата е с нарастващи щети. Защо мнозина призовават за увеличение на минималната заплата, ала са с реално съгласие за запазване на водещата причина за сегашните щети? Възможно е противодействието срещу нови щети. отговор Сигнализирай за неуместен коментар