Приетото увеличение в социалната комисия в Народното събрание за ръст на минималната работна заплата за следващата година трябва да прерасне в увеличение на всички доходи. Всички заплати трябва да бъдат индексирани или компенсирани с инфлацията, което означава 15-20% увеличение на годишна база. Това коментира пред БНТ президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Нуждите на хората и бизнеса са крещящи, посочи той. И подчерта, че увеличението на заплатите трябва да се случи както за частния, така и за публичния сектор.
Димитров припомни, че по данни на националната статистика стойността на малката кошница - стоки, които купуваме всеки ден, е нараснала с 45 на сто за една година. По думите му ръст на заплатите с 20% е напълно задължителен за всички сектори на икономиката.
Държавата в момента са по-лош работодател, частният сектор реагира по-добре на инфлацията, за да си запази кадрите, каза още Димитров. И допълни, че в частния сектор има ръст на заплатите с между 10 и 15 на сто, докато в държавните структури увеличението е около 10%, което не покрива инфлацията.
Димитров отбеляза, че разчети на финансовия министър показват, че увеличението на минималната работна заплата би струвало около 700 млн. лева на годишна база. Това обаче трябва да се види в бюджета, а него го няма, отбеляза синдикалистът. "На ход е бюджетната комисия. Удължаването на бюджета за 2022 година е грешен подход, на ръба на Конституцията", коментира Димитров.
Според лидера на Конфедерацията всички финансови министри „играят” с цифрите, за да се получи преизпълнение на бюджета в края на годината. Той не смята, че бюджетният дефицит ще попречи на България да влезе в еврозоната. И даде пример с редица европейски държави, които вече са заложили по-висок дефицит за следващата година.
Лидерът на КНСБ смята, че данъчната политика трябва да бъде преразгледана в цялост и припомни становището на синдиката, че намалението на ДДС не трябва да става на парче. "Хлябът и брашното не се намалиха драстично, като се направиха нулеви ставки", посочи Димитров. Да не се правят експерименти с ключовите данъци, да се гледа данъчната политика като цяло, призова той.