Демографията не е съдба

За първи път в историята има повече хора над 65 години, отколкото под 5 години. Пенсионерите са повече от децата във все по-голям брой страни, включително Обединеното кралство, голяма част от Европа и Япония. До 2030 г. ще има над 1 млрд. души над 65 години и повече от 200 млн. над 80 години, като броят на възрастните ще се удвои за 20 години, пише за Financial Times Иън Голдин, професор по глобализация и развитие в Оксфордския университет.

Подобренията в общественото здравеопазване и медицината са причина за увеличената продължителност на живота - дългосрочна тенденция за повишение с две години на всяко следвоенно десетилетие (независимо от неотдавнашните обрати, които се дължат главно на пандемията и неравенствата в здравеопазването). По-изненадващо е колко бързо спада раждаемостта. Повече от половината страни в света сега са под нивото на раждаемост, необходимо за поддържане броя на населението им.

За едно поколение толкова различни общества като Иран и Ирландия претърпяха рязък спад на раждаемостта, който не може да бъде обяснен с културни и религиозни вярвания. Нито пък нивата на доходите обясняват разликата. Съединените щати и толкова различни държави като Италия, Южна Корея, Япония, Унгария, Полша, Русия, Китай и Бразилия регистрират рекордно ниски нива на раждаемост, като дори Индия вече е под нивото на заместване. Всъщност над половината от прогнозирания прираст на населението през следващите 30 години ще бъде само в осем страни.

Сривът на раждаемостта, съчетан с увеличената продължителност на живота, води до бързо застаряване на обществата. Предвижда се населението в трудоспособна възраст на 38-те страни-членки на ОИСР да намалее с около една четвърт през следващите 30 години без по-високи нива на миграция.

Тъй като бързо растящото възрастно население разчита на данъците, пенсионните вноски и услугите, предоставяни от все по-малко работници, икономиките ще бъдат под все по-голямо напрежение. Тъй като средната продължителност на живота след пенсиониране наближава 20 години в развития свят, и с едва положителна реална възвръщаемост на спестяванията, ще са необходими много по-високи нива на спестяване за финансиране на пенсиите. Повече спестявания означават по-малко потребление, което намалява търсенето на всичко друго освен услугите за възрастните хора.

Ключово предизвикателство е да се насочи нарастващ дял от спестяванията в дългосрочни инвестиции, тъй като сривът на корпоративните и публичните инвестиции означава, че със застаряването на обществата се променя и техният обем от инфраструктура, здравеопазване, образование и други системи, като така се забавя производителността.

Намаляващата работна сила ще означава, че приходите на правителствата чрез подоходни данъци ще се свият. Нарастващият дял от намаляващата работна сила, който трябва да бъде посветен на грижите за възрастни хора, действа като допълнителна спирачка за производителността и растежа, тъй като работата в областта на грижите не е непременно податлива за подобрения в ефективността.

Разширяващата се разлика между повишението в очакваната продължителност на живота и много по-бавния напредък в справянето с деменцията и други дегенеративни мозъчни заболявания усложнява натиска върху семействата, системите за грижи и частните и публичните финанси.

Застаряването също изостря неравенството в доходите и богатството. Тъй като тези различия се разшириха заради пандемията, разликата в очакваната продължителност на живота надхвърля 10 години между най-бедните и най-богатите общности в САЩ и Обединеното кралство. И има зашеметяваща разлика от 32 години в средната продължителност на живота между богатите държави като Япония и някои от най-бедните страни като Сиера Леоне.

В Африка средната възраст е под 20 години, наполовина на тази в Европа и голяма част от Източна Азия. Растежът в Азия се възползва от трудоемката промишленост, бек-офис обработката и кол центровете. Автоматизирането на тези процеси премахва средните стъпала от социалната стълба, с потенциално мрачни последици за 100-те милиона млади африканци, които ще навлязат на пазара на труда през следващите 10 години.

Демографията не е съдба, но тя трябва да се отчита от публичната политика и индивидуалните решения. Това означава, че трябва да се обърне по-голямо внимание на подобряването на здравето, удължаването на трудовия живот, приемането на повече мигранти, повишаването на производителността и увеличаването на спестяванията. Преминаването от потребление към спестявания може да увеличи потенциала за кръгова икономика и намаляване на въглеродните емисии. То също така намалява лихвените проценти и инфлацията, позволявайки по-високи нива на инвестиции в чиста инфраструктура, здравеопазване, жилища и образование, които са в основата на устойчивия растеж.

Ако спрем да отлагаме решаването на цъкащия демографския проблем, ще бъде възможно да постигнем стабилни и устойчиви общества, които осигуряват по-добър живот за бъдещите поколения, както и за нашето собствено.