За европейските популисти Тръмп се превръща в проблем

Президентът на САЩ Доналд Тръмп и неговите идеологически съюзници в Европа са уверени, че бъдещето е на тяхна страна - че могат да прескочат историческа вълна, да отнесат всичко, което е било преди, и да променят пейзажа.

Те вярват в това толкова непоколебимо, колкото Карл Маркс – на непреклонния „закон на историята“, който щеше да доведе до рай за работниците, пише редакторът Джейми Детмър в коментар за Politico.

Трябва ли обаче те да вярват в това?

Лесно е да се разбере защо смятат, че всичко това е неизбежно: в САЩ Тръмп постигна решителна изборна победа, като смаза демократите дори в традиционно подкрепящи ги щати. Сега той е необуздан и заедно със съюзника си, милиардера Илон Мъск, разрушава държавни агенции, без Конгресът да направи нищо. Съдилищата засега удържат настъплението, но докога, пита Детмър.

Междувременно от другата страна на Атлантика, в Европа, десните популисти и националконсерваторите направиха сериозни пробиви на изминалите избори. Вярно е, че не се стигна до огромният скок, който популистите прогнозираха. Гласоподавателите все още до голяма степен подкрепят центристите, а председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен успя да овладее „центъра, който държи“ – въпреки че това не е гаранция, че ще го направи следващия път.

Шест държави от ЕС – Хърватия, Финландия, Унгария, Италия, Холандия и Словакия, сега имат популистки правителства или коалиционни партньори. В Чехия популистите доминираха на регионалните избори миналата година, а на изборите през февруари в Германия крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" удвои подкрепата си до 20,8%, което я направи втората най-голяма сила в Бундестага.

Тръмп имаше за цел да придаде допълнителна сила на тази популистка вълна, като даде началото на нов националистически трансатлантически проект в стил MAGA - или поне така смятаха неговите международни приятели. Предстоящите парламентарни избори в Канада може би ще попречат на този триумфализъм.

Преди няколко месеца никой не би дал шанс на Либералната партия на Канада да спечели. След десетилетие на власт либералното правителство изглеждаше изтъркано и на фона на кризата с разходите за живот и достъпните жилища обществената подкрепа рязко спадаше за сметка на популярността на консерваторите, които заложиха на обещания за „политика на здравия разум“.

След като Тръмп обаче поиска Канада да стане 51-ия американски щат и въвеждането на търговски мита за канадския внос в САЩ, всичко това беше поставено под съмнение. Марк Карни освен това стана премиер на мястото на Джъстин Трюдо и преднината на лидера на консерваторите, възприеман като своеобразно копие на американския президент, се стопи мигновено.

Това, което се случва в Канада, важи и за Европа. Оказва се, че Тръмп не е абсолютната благословия, на която съюзниците му на континента се надяваха, че ще бъде. Тормозът над Дания заради Гренландия, публикуването на подстрекателски постове, намесващи се във вътрешната европейска политика, и непрекъснатите икономически сблъсъци не се отразяват добре – нито неговият наклон към Москва.

По същия начин идиосинкратичните лекции на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс за демокрацията и неотдавнашното му твърдение, че истинската заплаха за Европа идва „не от Русия, не от Китай, нито от друг външен актьор“, а отвътре, много натежават.

Дори лидерът на реформаторите в Обединеното кралство Найджъл Фараж – дългогодишен съюзник на Тръмп, се дистанцира от Ванс, след като той изглежда отхвърли Великобритания като „някаква произволна страна, която не е водила война от 30 или 40 години“.

Презрението към Европа, демонстрирано от Ванс и други високопоставени представители на САЩ в техния спорен чат в Signal, разкрит от медията The Atlantic, не харесва на много европейци.

Националните консервативни лидери на континента са изправени пред дилема: да критикуват Тръмп или да не успеят да го подкрепят достатъчно, като рискуват гневни изблици, които биха навредили на партиите им.

Дилемата е още по-остра за националните консерватори в Западна Европа и някои скандинавски страни, където социологическите проучвания показват, че електоратът рязко не одобрява Тръмп и гледа на него като на заплаха. Като се добави към това стратегията на Тръмп за Украйна и бруталното унижение на президента Володимир Зеленски в Овалния кабинет, ясно е защо популистките лидери в тези географски региони започват да се разграничават.

Лидерът на десните Датски демократи Ингер Стойберг например описва случилото се в Овалния кабинет като „шокиращо и гротескно“. Джими Окесон от Шведските демократи отбелязва, че провалът на Тръмп да покаже „ясна подкрепа за Украйна, която води отбранителна война за съществуването си, е много сериозен“. Френският крайнодесен лидер Марин льо Пен определи като „осъдително и жестоко“ решението на Тръмп да спре военната помощ за Украйна.

В някои източноевропейски страни, където има повече симпатии към Русия обаче, солидарността с Тръмп остава даденост за популистките лидери. Славомир Менцен от Полша например иска Варшава да спре да позволява на Киев да ги третира като „негодници“. Той се представя добре в анкетите преди президентските избори през май.

Премиерът на Унгария Виктор Орбан, който отдавна е защитник както на Тръмп, така и на руския президент Владимир Путин, дава заявка, че ще продължи да бъде такъв.

Дилемата изглежда най-остра за италианския премиер Джорджа Мелони, която е много внимателна в баланса си между Брюксел и Вашингтон.

Според проучване на YouGov от по-рано този месец 63 процента от италианците имат неблагоприятно мнение за Тръмп. Делът им е по-малък в сравнение с този във Великобритания, но не може да бъде пренебрегнат от Мелони. В сряда, преди изявлението на Тръмп за т.нар. от него „ден на освобождението“ – денят, в който обяви новите мита, италианският лидер – досега сравнително приглушена в критиките си, смени тона и предупреди, че американските мита ще навредят на производителите на сирене, прошуто и вино в нейната страна.

Като цяло MAGA и съюзниците на Тръмп в Европа имат потенциален проблем. Въпреки че те може да са нетърпеливи да захвърлят познатото и да прекроят световния ред, много избиратели се обърнаха към тях по точно обратната причина – те искат познатото и предсказуемото да бъде възстановено, копнеят за връщане към старите културни пътища и за възстановяване на националното сближаване и идентичност. За тях пътят на унищожението е изнервящ и рискува обратна реакция.