Репресиите на Турция срещу основния съперник на президента Реджеп Тайип Ердоган и мълчанието за това какви реформи могат да последват след края на 40-годишния конфликт с кюрдските екстремисти подклаждат недоверието сред кюрдите, макар че те са нетърпеливи да видят какво може да донесе един крехък мирен процес.
Залогът е потенциален тласък за политическата и икономическа стабилност на членката на НАТО Турция, което може да насърчи действия за облекчаване на напрежението в Близкия изток, пише Ройтерс. Провалът може да подхранва икономическите и социални проблеми в по-слабо развития югоизток на страната и да увеличи броя на смъртните случаи, който вече надхвърля 40 хил. души.
Призивът на осъдения лидер на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдула Йоджалан тя да се разпусне беше подарък за правителството след неуспешните предишни опити за прекратяване на конфликта. Прокюрдската партия DEM, третата по големина в парламента, сега настоява да последват стъпки за демократизация.
ПКК се вслуша в призива и обяви незабавно прекратяване на огъня. Групата добави, че иска самият Йоджалан да управлява разоръжаването и трябва да бъдат създадени политически и демократични условия, за да успее мирът.
Разговори с представители на кюрдите и политици показват, че съмненията надделяват над надеждите за мир в предимно кюрдския югоизток на Турция на фона на репресиите срещу опозиционните партии и изненадващия арест и задържането на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу. Арестът му и очакваният съдебен процес по обвинения в корупция предизвика най-големите протести в Турция от повече от десетилетие.
„Ние навлизаме в минно поле. Всичко може да излезе извън релси и да завърши с провал. Това е възможно“, коментира депутатът от DEM Дженгиз Чандар, тясно ангажиран с кюрдския въпрос от началото на 90-те години, когато първите от поредица мирни усилия се провалиха.
Представители на DEM са провели три срещи с Йоджалан в затвора на остров Имралъ, където той е държан от залавянето му през 1999 г. Те казват обаче, че Анкара ги държи в неведение за евентуална пътна карта за реформи. Турското президентство не е отговорило на искане за коментар, а представители на Партията на справедливостта и развитието на Ердоган казват, че президентът трябва да говори за мирния процес. Досега той не е дал много яснота.
„Демократичното пространство за политика естествено ще се разшири още повече след разоръжаването“, коментира Ердоган след мирния призив на Йоджалан.
Един признак на общо мислене наистина се появи, когато кюрдите празнуваха пролетния фестивал Невруз на 21 март. Ердоган предложи да го направи национален празник, с което удовлетворява законопроект, внесен в парламента ден по-рано от депутата от DEM Гюлджан Качмаз Сайигит.
Турция забрани празненствата през 90-те години, което доведе до сблъсъци между кюрдите и силите за сигурност. Сблъсъците достигнаха своя връх по време на празника през 1992 г., когато бяха убити десетки, предимно в провинция Шърнак. Там недоверието към държавата остава широко разпространено.
На празненствата в Шърнак миналата седмица кюрдите танцуваха и пееха народни песни. Депутатът от DEM Мехмет Зеки Ирмез коментира, че неговата партия събира мнения от естни относно политическите и езиковите права на кюрдите. „Държавата трябва да предприеме стъпки, но за съжаление не можем да усетим това на местно ниво“, коментира той на фона на засилена полицейска охрана и турски военни бази, разположени по хълмовете около града.
През последното десетилетие Турция свали десетки избрани прокюрдски партийни кметове, хвърли в затвора партийни лидери и задържа хиляди заради предполагаеми връзки с ПКК, които те отричат.
Междувременно от базата в планинския регион Кандил в Северен Ирак ПКК, която е определена като терористична група от Турция и нейните западни съюзници, също изразява недоверие към Анкара. „Откакто Йоджалан обяви инициативата си за мир, Турция не е спряла атаките си, нито е намалила военните си операции“, посочва представител на ПКК. „Турските военни самолети продължават да летят над главите ни. Турция трябва да направи отстъпки, ако сериозно иска да продължи с мирния процес, а досега не сме видели нищо такова“, допълват от партията.
На въпрос относно въпроса за военните операции, служител на турското министерство на отбраната казва, че „докато има въоръжен терорист, нашите операции ще продължат“. Според представителят на институцията 14 бойци са били убити в Ирак и Сирия през последната седмица.
Като имам в джамия в Диарбекир, най-големият град в Югоизточна Турция, Омер Илер преживява конфликта от първа ръка през 2016 г., когато силите за сигурност се биеха с екстремисти наблизо в историческия център, половината от който беше опустошен. Той е доволен, че Ердоган е коригирал несправедливостите срещу кюрдите, които съставляват около 20% от 86-милионното население на Турция. Когато Ердоган дойде на власт, той дори отричаше съществуването на кюрдите като етническа група.
Илер, назначен от Ердоган за ръководител на ПСР в Диарбекир през януари, казва обаче, че не знае за реформи, които може да последват разпускането на ПКК.
Извън джамията, където Илер проповядва в продължение на 14 години, малцина вярват в мирния процес. „Държавата ни е давала много пъти. Много пъти ПКК е обявявала прекратяване на огъня, но за нищо“, коментира 63-годишният пенсионер Бахадир. „Йоджалан трябва да бъде освободен, за да говори с ПКК“, допълва той. Не е ясно дали Анкара ще разреши това.
Последният опит за прекратяване на бунта на ПКК се провали през 2015 г. Тогава кюрдската милиция YPG – разглеждана от Турция като разширение на ПКК, консолидира влиянието си в Сирия. Това породи по-голяма предпазливост на правителството, като се има предвид продължаващата власт на YPG, която е повлияна от Йоджалан, но отрича неговият призив за разоръжаване да се отнася за тях.
Ердоган търси консенсус за нова конституция, която да му позволи да се кандидатира на изборите през 2028 г., а подкрепата на кюрдите ще улесни това. Той обаче трябва да действа внимателно, тъй като стъпки, приети евентуално като отстъпки пред ПКК, могат да отблъснат много турци. Бившият премиер Бинали Йълдъръм, който вече не е активен в правителството, предложи миналия месец определението за гражданство като "турчин" да бъде променено, така че другите етнически групи да не се чувстват пренебрегнати.
Говорителят на партията ПСР Йомер Челик отхвърля идеята за подобна конституционна поправка, но министърът на правосъдието Йълмаз Тунч коментира, че Турция се нуждае от нова конституция, която обхваща "всички сегменти на обществото".
Чандар вижда някои проблясъци на надежда, като отбелязва, че Ердоган е разговарял с депутат от DEM по време на парламентарна вечеря този месец и е казал, че е готов да се срещне с представители на партията в началото на април.
Националистическият съюзник на Ердоган Девлет Бахчели, който даде ход на опитите за мир през октомври, се стреми към бързо разрешаване на процеса и предлага ПКК да проведе конгрес за разпускане в Източна Турция в началото на май. Бахчели наскоро коментира, че Йоджалан е "лидер основател“ на ПКК, за разлика от предишните му определения като "терористичен шеф" и "убиец на бебета".
"Оттук разбираме, че може да стигнем някъде въпреи всички тези негативни обрисувания, арестите, забраните и назначенията на доверени хора" на кметските постове, коментира още Чандар.