Путин и Тръмп заедно искат да „финландизират“ света

Като президент на САЩ Джо Байдън продължи да използва една необичайна фраза, която показва два от многото начини, по които той е пречка за своя наследник Доналд Тръмп: 46-ият президент беше лош комуникатор, но добър геополитически стратег; 47-ят е обратното, пише колумнистът на Bloomberg Андреас Клут в материал.

Отново и отново Байдън повтаряше, че руският президент Владимир Путин иска „финландизация на НАТО“, но вместо това получи „натовизация на Финландия“. Финландизацията и натовизацията имат по пет срички и не значат много за обикновените хора, които може би са си представяли генерали и адмирали, прекарващи много време в сауна. Няма да чуете такава превзети изрази от Тръмп, който предпочита ударни едносрични англосаксонски думи. Като начин за комуникиране на мащабна стратегия с избирателите, думите на Байдън се провалиха.

Но стратегията, която Байдън се опитваше да наложи, бе квалифицирана като успех – такъв, който сега Тръмп се опитва да опропасти.

Терминът „финландизация“ е въведен от западногермански учени по време на Студената война. Той се позовава на опита на Финландия, която два пъти се е сражавала с нахлуващия Съветски съюз, веднъж по време на Зимната война от 1939 г. и отново като съюзник на нацистка Германия между 1941 и 1944 г. В рамките на горчиво примирие тя отстъпва около 10% от територията си на Москва и се съгласява да премести етническите финландци, живеещи там. Но остана независима нация.

Договорката, която по-късно става известна като финландизация, започва през 1948 г. с договор между Хелзинки и Москва. Заради привилегията да остане суверенна, Финландия се съгласи да се съобразява със съветската външна политика и да избягва по-тесни връзки с НАТО, САЩ и Западна Европа. Кари Суомалайнен, финландски карикатурист, по-късно дефинира финландизацията като „изкуството да се кланяме на Изтока, без да загърбваме Запада“.

Финландизацията в този тесен смисъл беше преустановена едва след края на Студената война в стъпки, които украинците днес също мечтаят да предприемат. През 1995 г. Финландия се присъедини към Европейския съюз. И по време на мандата на Байдън през 2023 г., в отговор на агресията на Путин, най-накрая влезе в НАТО. Днес Финландия е в редиците на едни от най-щастливите страни в света.

Преди много време думата финландизация е придобила и своето по-общо значение. Въпреки че феноменът беше възможен само защото Финландия беше твърде смела и силна, за да бъде победена (но все пак твърде слаба, за да спечели), думата придоби негативна конотация и започна да се отнася за всяка ситуация, в която по-слабият се отказва от част от суверенитета си, за да угоди на по-силния.

В този смисъл финландизацията обикновено приема формата на принудителен неутралитет или необвързаност и преклонение пред сюзерена. Монголия, която както Москва, така и Пекин смятат за буферна държава, е описана като финландизирана; както и някои други страни от Централна Азия. Тайван обсъжда дали финландизацията би била подходящ начин за сдържане на амбициите на континентален Китай.

Първоначалният план на Путин за Украйна беше директно завладяване и подчинение. Но когато украинците, подобно на финландците през 1939 г., отказаха на Москва този триумф, Путин трябваше да смени тактиката. За да може той да толерира продължаващото съществуване на Украйна, страната ще трябва да се превърне в ничия земя, завинаги извън НАТО, демилитаризирана и подчинена на Кремъл. Накратко: финландизирана. Той има подобни възгледи и за Молдова и Грузия (извън НАТО) и дори Естония, Латвия и Литва (в НАТО).

Заплахата на Путин се простира дори по-далеч. Той иска да уплаши и в идеалния случай да раздроби не само Украйна, но и целия западен алианс. Посягайки на Украйна, той също така отхвърли целия базиран на правила международен ред, който се основава на закона и принципа на националния суверенитет, както е заложено в Хартата на ООН.

Така че, когато Байдън каза, че Путин вместо това е натовизирал Финландия, той говореше нещо повече от присъединяване на Финландия към алианса. Той имаше предвид, че Русия се е провалила в по-широк смисъл, защото Украйна – с американска, европейска и дори азиатска и австралийска помощ – се защитаваше и се приближаваше все повече към Запада. А Западът, далеч от това да бъде сплашен, беше по-обединен и решителен в защитата не само на Украйна, но и на самата идея за национален суверенитет.

Тръмп е напът да преобърне постигнатото. Той отдавна презира НАТО, поставяйки под съмнение клаузата за споделена отбрана в основата му и подкопавайки нейния възпиращ ефект върху самата Русия. Той омаловажаваше отделни съюзници – включително Дания, за чиято територия Гренландия жадува – и ухажваше Путин. Той заплаши украинския президент в Овалния кабинет и в името на постигането на мир изглежда остава безразличен към сделка, която се равнява на украинска капитулация.

Тръмп дори изглежда готов за свое собствено финландизиране. Как иначе би могло да се опише подчинението на САЩ, което той иска от Канада на север или Панама на юг?

Байдън беше лош в това да обяснява чуждестранните заплахи на американците, докато Тръмп знае как да създаде връзка с мнозина избиратели. И все пак дори да е представена под формата на кратки и привлекателни думи, една политика за изоставяне на приятелите и идеала за суверенитет, докато в същото време се налага тирания и агресия, е ужасно мащабна стратегия.