Как кметът на Истанбул се превърна в основен съперник на Ердоган

Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу се превърна в най-силния политически претендент на турския президент Реджеп Ердоган. Но тази заплаха може да се разсее, след като на 19 март властите на страната задържаха Имамоглу по обвинения в корупция и подпомагане на терористична организация, пише Bloomberg.

Арестът се случи в същата седмица, в която градоначалникът щеше да бъде обявен за кандидат за президент на основната опозиционна партия преди изборите, които трябва да се проведат през 2028 г. Това се случи и само ден след анулирането на университетската му диплома, без която той не може да се кандидатира за най-висшия пост според закона на южната ни съседка.

И двете стъпки бележат ескалация на все по-агресивните репресии, насочени срещу критиците на правителството и дългогодишния владетел на Турция. Тези неуспехи обаче може и да не означават край на политическия възход на Имамоглу, тъй като самият Ердоган беше вкаран за кратко в затвора през 1999 г. по обвинение в насаждане на религиозна омраза и след това постигна нови изборни успехи.

Защо Имамоглу е смятан за заплаха за Ердоган?

Екрем Имамоглу е изградил имидж, който се харесва на широк кръг от турското общество. Докато Ердоган често представя опозиционните лидери като елитарни светски личности, които не са в контакт с обикновените хора, Имамоглу разчупва този стереотип. Фамилията му означава „син на имам“, а присъствието му на петъчните молитви намира отклик сред религиозните избиратели. В същото време той води модерен начин на живот, колекционира изкуство и ходи на ски екскурзии.

Способността на Имамоглу да се свързва с различни социални групи - включително консервативната база на Ердоган, светски левоцентристки избиратели, кюрди и дори националисти - го превърна във водеща политическа фигура и основен претендент за президентския пост.

Как Имамоглу се издигна по политическата стълбица?

През 2008 г. Екрем Имамоглу се присъедини към основната опозиционна партия в Турция - Републиканската народна партия, известна като CHP. Шест години по-късно той бе избран за кмет на Бейликдюзю, югозападен район на провинция Истанбул. Успехът на Имамоглу в преобразяването на инфраструктурата и обществените услуги в района проправи пътя към кандидатурата му да оглави целия град.

Той спечели кметските избори в Истанбул през 2019 г. като сравнително неизвестна по това време фигура, което го изстреля в центъра на вниманието на национално ниво. Първоначално резултатът беше анулиран заради предполагаеми нередности, но на повторните избори Имамоглу си осигури решителните 54,2% от гласовете пред посочения от Ердоган кандидат.

Неговата победа сложи край на 25-годишното управление на най-големия град в страната от Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган и нейните предшественици и издигна Имамоглу начело на опозицията. По време на първия си мандат като кмет той даде приоритет на подобряването на обществения транспорт, разширяването на линиите на метрото и стартирането на социални програми, насочени към подпомагане на майките и студентите. Стилът му на ръководене се фокусира върху прозрачността и позитивността, което го поставя в контраст с по-централизирания и разединяващ подход на държавния глава.

Към 2023 г. Имамоглу бе смятан за най-силния кандидат на опозицията, който може да се изправи срещу Ердоган на президентските избори. Въпреки това CHP се кандидатира с тогавашния си лидер Кемал Кълъчдароглу, който в крайна сметка изгуби от Реджеп Ердоган.

Екрем Имамоглу беше преизбиран за кмет на Истанбул през 2024 г., като отново победи кандидата на Ердоган. Победата беше част от националната тенденция на отдръпване от Ердоган и неговата партия в условията на икономически трудности и ускоряваща се инфлация, която по това време достигаше близо 70% на годишна база. Това съживи инерцията на CHP и затвърди имиджа на Имамоглу като най-големия политически съперник на Ердоган.

Какво означава задържането на Имамоглу за шансовете му да предизвика Ердоган?

Ден преди ареста на Екрем Имамоглу властите анулираха университетската му диплома, като се позоваха на нередности в академичните му данни. Той се е дипломирал през 1994 г. в Истанбулския университет, където е следвал бизнес администрация. Но турските прокурори твърдят, че преместването на Имамоглу в учебното заведение от Севернокипърски университет през втората му година е било незаконно, тъй като по това време властите не са признавали учебното заведение, от което е излязъл.

Само тази отмяна - ако бъде потвърдена - би дисквалифицирала Имамоглу да се кандидатира за президент, тъй като в Турция законът изисква висше образование за участие в надпреварата. Имамоглу заяви, че ще оспори по съдебен път отнемането на дипломата му. Процесът на обжалване може да стигне до Конституционния съд, което означава, че решаването на казуса може да отнеме години.

Според изявление на истанбулската прокуратура задържането на Имамоглу е част от разследване за предполагаема измама, подкуп и ръководене на престъпна организация. Присъда по тези обвинения може да попречи на градоначалника да заема каквато и да е национална длъжност. Той осъди ареста си и заяви, че полицията е използвана като оръжие, за да се сложи предсрочно край на политическата му кариера. CHP определи обвиненията като неоснователни и политически мотивирани.

Заедно с Екрем Имамоглу бяха задържани още над 100 души, включително двама районни кметове от Истанбул, които също са членове на CHP. Арестът на Имамоглу е следствие от години на разследвания и съдебни дела, заведени срещу него, и е част от неотдавнашните по-широки репресии срещу опозиционери, активисти и критици на правителството.

Премахната ли е заплахата от реална опозиция на Ердоган?

Реджеп Ердоган е на власт в Турция повече от две десетилетия, първо като министър-председател, а след това и като президент. Конституцията го ограничава да изпълни последния си пълен президентски мандат от пет години.

За да удължи управлението си, той би могъл да промени конституцията, за което ще е необходима подкрепата на две трети от парламента. Понастоящем държавният глава не достига този праг, но би могъл да премине границата с подкрепата на прокюрдската Партия за равенство и демокрация на народите (ДЕМ), към която наскоро се обърна за помирение.

Алтернативно, Ердоган би могъл да призове парламента да одобри предсрочни избори - за което ще е необходима подкрепата на поне 360 от 600 депутати - които да му дадат още пет години управление, тъй като настоящият му мандат ще се счита за незавършен. Опозицията призовава за предсрочни избори.

Ердоган заяви, че не възнамерява да се кандидатира отново за президент, въпреки че все по-често се появяват спекулации, че се готви да се кандидатира за нов мандат. Членовете на управляващата от него партия предлагат той да остане на власт, а и самият Ердоган остава доминираща фигура във формацията.

Имамоглу привидно е отстранен от уравнението, освен ако дипломата му не бъде възстановена или ако не бъде признат за невинен по обвиненията срещу него. На теория това би трябвало да улесни пътя на Ердоган или, ако той реши да не удължава мандата си, на всеки друг, който може да се появи като негов наследник.

Но Имамоглу не е единствената опозиционна звезда, която изгрява, а проучванията на общественото мнение показват, че някои от тези фигури са по-популярни от настоящия президент. Сред тях е и кметът на столицата Анкара Мансур Яваш, друг член на CHP, който по-рано е изразявал интерес към президентска кандидатура.

Как реагираха пазарите на ареста на Имамоглу?

Финансовите пазари в Турция се сринаха след новината за задържането на Екрем Имамоглу.

На 19 март лирата поевтиня с цели 11% спрямо долара, отбелязвайки най-силния си спад от 2021 г. насам. В отговор банките в южната ни съседка продадоха между 8 и 9 млрд. долара, за да стабилизират турската валута.

Истанбулската фондова борса отбеляза резки спадове, като бенчмарк индексът BIST 100 затвори с почти 9% спад за деня. Държавните облигации също бяха засегнати, тъй като доходността по 10-годишните облигации скочи до най-високото си ниво за 2025 г.