Спирачка на федералистките амбиции
Brexit усложни значително нещата, защото Великобритания, въпреки трудните ѝ отношения с Брюксел, беше един от най-ревностните защитници на разширяването на ЕС.
Британската стратегия беше ясна: по-голям ЕС, особено на изток, би затруднил много по-дълбоката федерализация, като укрепи националния суверенитет.
По ирония на съдбата тази идея сега може да се превърне в полезен аргумент за скептиците относно разширяването Много по-малки и средни страни от ЕС се опасяват от движение към френско-германска доминирана федерация.
Променящата се позиция на Америка засилва привлекателността на разширяването
Друг решаващ фактор, засилващ привлекателността на разширяването на ЕС, е изместването на фокуса на американската външна политика. САЩ - основният гарант за сигурността на Европа от края на Втората световна война, все повече насочват вниманието си към противодействие на възхода на Китай в Индо-Tихоокеанския регион.
Американските политици, водени от президента Доналд Тръмп, призовават Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност и стабилност.
Тази фина, но значителна промяна, не оставя на ЕС много възможности, освен сам да запълни възникващите геополитически пукнатини. Натискът от Вашингтон означава, че европейското разширяване придобива нова неотложност: разширяването на отпечатъка на ЕС в Източна Европа и Балканите сега е стратегически императив за защитата на европейските интереси в един все по-многополюсен свят.
Следователно за Европа разширяването е възможност да се утвърди като истински геополитически актьор, по-малко зависим от американската защита и по-способен да проектира своите ценности и влияние на глобалната сцена.
Разширяването – по-малко трудният път
Политиката на разширяване обаче е изключително трудна. Приемане на нов член на ЕС изисква единодушие между всичките 27 съществуващи членки, а единодушието е рядкост в Брюксел в наши дни. Франция например настоява за вътрешна реформа на ЕС, преди разширяването дори да може да бъде обсъдено сериозно – за по-задълбочен, по-интегриран съюз, което се споделя от Германия и няколко други страни.
Неудобната истина обаче остава: вътрешната стабилност на Съюза и външното доверие вече са свързани. Скептиците по отношение на разширяването са прави, че ЕС се нуждае от вътрешни реформи, но пропускат факта, че реформата и разширяването не се изключват, а взаимно се подсилват.
Без надеждни перспективи за членство ЕС рискува да загуби всякакъв лост за налагане на реални, трайни реформи в страните кандидатки за членство.
Европа изчерпа алтернативите. Разширяването, въпреки всичките му недостатъци, е по-малко трудният път. Изборът на ЕС сега е ясен: интегриране или стагнация. Отказът да действа решително ще струва на Брюксел по-скъпо в дългосрочен план – цена, която се измерва не само в икономическа стагнация и институционална задънена улица, но и в стратегическа неуместност и геополитическа уязвимост.
преди 4 часа До: гранясъл, а спомня ли си гранясалото ти сиво вещество, какво направи ЕС-то в лицето на Микрончо преди около година+-? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 16 часа Македонците ни наричат татари и фашисти, а жените ни - *** за пет лева и чорапогащник . Горят български знамена, палят културни центрове, бият и репресират българи. Имало македонско малцинство в България, та затова трябвало да им отстъпим Пиринска Македония. Българите имали македонска история и азбука, и говорели македонски. Мицко кажа, че НИКОГА няма да подпише за българите в конституцията. Е какъв ЕС за такава дива маймунска орда ? Посмъртно, НИКОГА. И им взимаме БГ-паспортите до еди ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар