Защитен ли е Близкият изток от световна търговска война?

Глобалната търговска война, предизвикана от президента на САЩ Доналд Тръмп, не показва никакви признаци на отслабване, като митата удрят големите икономики, смущават борсите и намаляват перспективите за растеж, пише CNBC.

Съответните икономики – Северна Америка, Европейският съюз (ЕС) и Китай – са изправени пред изключително несигурно бъдеще. Но за Близкия изток, който досега беше пощаден от допълнителни налози, все още има причини за безпокойство - както и възможности, от които да се възползват страните в региона.

Митата на САЩ имат само минимално въздействие върху Близкия изток, изтъкват икономисти. Регионът на Персийския залив, например, формира приблизително 16% от вноса на алуминий в САЩ през 2024 г., воден от Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Бахрейн, коментира икономистът от Standard Chartered MENA Карла Слим.

Въпреки че тези сектори може да бъдат засегнати, анализаторите казват, че ударът ще бъде незначителен.

Но цялостните ефекти от търговската война вероятно ще навредят на цената на петрола - опората на икономиката на региона. Има и непосредствени разходи за страни, чиито валути са фиксирани към долара, като Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Оман и Бахрейн.

Петрол, долари и дълг

Щатският долар поскъпна в началото на годината, което прави вноса за страните с фиксирани спрямо долара валути по-скъп – предизвикателство за регион, силно зависим от стоки от чужбина.

Макар и през последните дни да поевтинява, митата, прилагани от САЩ, обикновено увеличават стойността на долара спрямо другите валути с течение на времето, като това оскъпява и петрола, който обикновено се търгува в долари. Това би дало първоначален тласък на страните износителки на петрол от Близкия изток.

Но лошите новини може би предстоят, тъй като търсенето на петрол се забавя поради отслабената световна търговия.

„Макроперспективите за MENA (Близкия изток и Северна Африка) ще бъдат помрачени от глобалната търговска несигурност косвено чрез цените на петрола, до степента, в която търговската и макроикономическата несигурност продължават да препъват цените на петрола сорт Брент“, изтъква Слим пред CNBC.

След ценовия шок при петрола през 2014 г. много от тези икономики приложиха структурни реформи и програми за диверсификация в опит да намалят зависимостта си от приходите от петрол.

„По наше мнение укрепването на устойчивостта на вътрешното търсене продължава да бъде най-добрият лост за имунизиране на местните икономики от глобални външни шокове“, подчертава Слим.

Въпреки усилията за диверсификация обаче петролът „все още представлява най-големият отделен дял от приходите“ на тези страни, посочва от своя страна Едуард Бел, главен икономист в базираната в Дубай банка Emirates NBD.

„За икономика като ОАЕ, която е силно отворена за търговия и действа като глобален търговски фасилитатор чрез широка инфраструктура и логистични връзки, спадът в световната търговия ще бъде външно наложен насрещен вятър за растежа“, отбелязва Бел.

Най-уязвимите страни

Ако доларът отново се засили, това също така означава, че дългът, деноминиран в долари, е по-скъп за обслужване. За Ливан, Йордания и Египет, които имат особено високи нива на външен дълг, това е сериозен проблем и може да причини икономически щети.

Йордания е най-уязвимата страна в региона към търговските войни поради високата си експортна зависимост от САЩ, смята Джеймс Суонстън, старши икономист в Capital Economics. Близо 25% от износа на Йордания - главно текстил и бижута - отиват на американските пазари.

Нови търговски коридори?

Една значителна и положителна промяна за региона на MENA, предизвикана от митата, е стремежът към по-географски рационализирани търговски коридори.

„За MENA смятаме, че това ще осигури тласък към бързоразвиващи се търговски коридори, като търговския коридор между Персийския залив и Източна Азия, който има дългосрочен растеж от 15%“, изтъква Слим от Standard Chartered.

Тя вижда нарастващи обеми на търговията, водещи до паралелно увеличаване на финансовите и инвестиционни потоци между държавите от Персийския залив и Азия по-специално, „тъй като азиатските фирми изграждат присъствие в Близкия изток или разширяват съществуващите бизнеси, давайки допълнителен тласък към органичния растеж, който наблюдаваме след инициативата (на Китай) „Един пояс, един път“.