Как Тръмп запали френско-германския двигател на Европа

Президентът на Франция Еманюел Макрон най-накрая намери сродния германски дух, който търсеше от години, и трябва да благодари на президента на САЩ Доналд Тръмп за това, пише Politico.

Като се колебае относно ангажимента на Америка към НАТО и изисква Европа да засили позициите си, за да защити Украйна и себе си от Русия, президентът на САЩ преобръща архитектурата на сигурността, която защитаваше Западна Европа през последните осем десетилетия, посочва медията.

Това е геополитически шок, който притиска бъдещия германски канцлер Фридрих Мерц да съживи френско-германския двигател, който трябва да движи икономиката на Европейския съюз (ЕС) и да чертае политическата му траектория.

За Макрон отношенията с Германия са вечно разочарование. Докато Франция призоваваше ЕС да начертае своя собствен военен и промишлен курс с политика на „стратегическа автономия“, Берлин беше скептичен и не искаше да отчужди САЩ, които бяха пътеводната звезда на следвоенната му отбранителна стратегия.

Въпреки дипломатическите усилия на Макрон, включително възхвалата към бившия финансов министър Волфганг Шойбле, Берлин не се поддаде на чара му по ключови политически въпроси. Сега обаче тази увереност изчезва.

В удивителен обрат, който сигнализира за вододел в отношенията, Мерц дори изразява интерес Германия да бъде защитена от ядрения щит на Франция. Това е едно от многото предложения на французите от години, които традиционно се приемат със студенина от другата страна на Рейн.

След години на привидно несъгласие с Германия по всичко по време на мандата на Олаф Шолц Франция се радва на перспективата да дойде германски лидер, който, дори преди да встъпи в длъжност, предприема спешни действия, за да освободи пътя на страната си да инвестира милиарди евро в инфраструктура и отбрана.

„Мерц и неговото обкръжение имат френско-германски рефлекс“, коментира пред медията френският министър по европейските въпроси Бенжамен Хадад. „Това не означава непременно, че ще намерим съгласие за всичко, но че има желание да продължим напред заедно“, добавя той.

Разногласията между двете страни по горещи въпроси като споразуменията за свободна търговия едва ли ще изчезнат магически. Официални лица обаче казват, че има много общи позиции, които могат да бъдат намерени, особено на фронта на отбраната.

„Има промяна в тяхното възприятие за света, което става все по-сходно с нашето“, казва Силвен Мейлар, центристки френски депутат и президент на комисията за приятелство Франция-Германия в Националното събрание на Франция.

Ако не беше Тръмп, не е ясно дали двамата щяха да стъпят на толкова добра основа.

Мерц и Макрон винаги са се разбирали добре. И двамата са продукти на корпоративния свят, въпреки че кариерата на Мерц в частния сектор – в кантората Mayer Brown и в борда на инвестиционната компания BlackRock, е много по-дълга от тази на Макрон като банкер в Rothschild & Co. Те дори споделят афинитет към германския художник Анселм Кифер.

Бъдещият германски лидер е отявлен трансатлантик, но след изборната победа на партията му през февруари той даде да се разбере, че САЩ – страна, която той твърди, че е посетил повече от 100 пъти, при Тръмп вече не са надеждният съюзник, какъвто бяха преди.

Три дни по-късно Мерц се отправи към Париж за тричасова вечеря с Макрон в Елисейския дворец, по време на която двамата са обсъждали – на английски език, различни въпроси: от войната в Украйна, през разходите за отбрана, та до икономическите предизвикателства пред ЕС.

Самият Мерц се описва като „много близък“ до Макрон.

„Има интензивни контакти, които трябва да доведат до френско-германска програма, която трябва да започне скоро след като новото германско правителство поеме работата си“, потвърждава и източник, близък до Мерц, пожелал анонимност.

Това не означава обаче, че пътят заедно напред за двете страни ще е безоблачен. Мерц ще трябва да преодолее дългогодишната алергия на Германия към дълга, за да навакса след десетилетия на недостатъчни разходи за отбрана.

Финансово затруднената Франция няма лесен начин да постигне целта за разходи за отбрана над 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), поставена наскоро от Макрон. Затова и Париж предлага съвместни заеми на европейско ниво като възможно решение – нещо, което Германия засега не одобрява.

Все пак предизвикателствата, породени от оттеглянето на САЩ на Тръмп от Европа, създадоха това, което един френски представител, близък до Макрон, определи като „подравняване“ между Берлин и Париж. Точно тази криза създаде „доста мощен френско-германски импулс“, по думите на източника на медията.

Според Жозеф де Век, сътрудник в Изследователския институт за външна политика, Мерц е „най-добрият партньор, който Макрон изобщо е виждал от другата страна на Рейн през последните седем години“. Не е случайно, че на бюрото на Мерц в централата на ХДС в Берлин има черно-бяла снимка на Конрад Аденауер и Шарл дьо Гол.

„Подобно на Макрон, Мерц мисли в историческа перспектива и може би ще иска да види снимка на него и Макрон в историческите книги един ден“, коментира Де Век.