Духът на антиамериканизма излезе от бутилката и ще донесе дългогодишни загуби

С идването на власт на американския президент Доналд Тръмп антиамериканските настроения по света растат, пише в коментар за Bloomberg Ейдриън Уолдридж. Ситуацията е толкова напрегната, че канадците освиркват химна на САЩ, в Панама палят американски знамена, на карнавала в Дюселдорф овациите обира композиция, показваща как Тръмп и руският президент Владимир Путин се ръкуват, притискайки украинския президент Володимир Зеленски, а The Washington Post публикува наръчник как да се държат американците в чужбина, за да не привличат негативно отношение.

Източник: Bloomberg

"Никога моментът не е бил по-подходящ да си антиамериканец", посочва анализаторът и допълва, че действията на Тръмп олицетворяват всичко онова, за което критиците на САЩ са предупреждавали, при това съвсем не преувеличено.

"Арогатност? Тръмп и (вицепрезидентът Джей Ди - б.р) Ванс безсрамно тормозеха в Овалния кабинет лидера на нация, станала жертва на агресията на руския президент. Империализъм? Тръмп се похвали пред ликуващия Конгрес, че "по един или друг начин" ще превземе Гренландия. Некомпетентност? Митата дестабилизираха световните фондови пазари и свиват американската икономика", посочва Уолдридж.

Духът на антиамериканизма вече излезе от бутилката и дори и Тръмп да се откаже от действията си, които предизвикват негативни настроения и в чужбина, и в САЩ, щетите вече са нанесени и ще отнеме години, за да бъде възстановено доверието.

Авторът цитира проучване на YouGov, направено в началото на месеца, в което позитивното виждане към САЩ се свива с между 6 и 28 пункта, откакто Доналд Тръмп пое поста в Белия дом. Най-малкият спад е в Италия - от 48% до 42%. В Дания обаче сривът е от 48% до 20%, което не е изненада на фона на желанието да окупираj част от страната. Като цяло в нито една европейска държава одобрението към САЩ днес не надхвърля 50%.

Сред доскорошните съюзници започват да се прокрадват съмнения вече не ще бъдат ли защитени от САЩ при конфликт, а ще им позволи ли Белият дом да използват купените американски оръжия, за да се защитят от агресия, ако президентът в момента има друго виждане.

И вероятно това ще се засили, ако Белият дом реализира обещанията си за масови депортации (към момента все още броят на върнатите у дома чужденци от администрацията на президента Джо Байдън е по-голям), или за налагане на мита за Канада, Мексико и ЕС (част от митата вече бяха наложени и отменени, при това на няколко пъти).

Според анализатора в момента политиката на Тръмп води до враждебност към дългогодишните опити на САЩ да доминират със своята културна и политическа тежест, както и с имиджа на най-технологичната страна в света. Социалните мрежи Facebook и X (бившата Twitter) вече се възприемат като източник на разделение и враждебни атаки, а не както преди години - едно глобално село.

Съответно и "няма по-лош момент от днешния да си проамериканско настроен", пише още Ейдриън Уолдридж. Досега винаги американските лидери са защитавали своята страна и извинявали провалите, защото САЩ са най-мощната страна в света, проводник на стабилност и сигурност, защитаваща и разпространяваща либерлните демократични ценности. "И защото САЩ са двигателят на пазарния капитализъм", отбеляза анализаторът.

За него обаче всичко това е "в прахта" - САЩ са всъщност извор на глобална нестабилност, и не само заради действията на Тръмп, а заради растящото криволичене в крайностите - от пълния либерализъм на Джордж У. Буш до пълния изолационализъм на Доналд Тръмп.

Политиката на Буш предизвика много критики, но поне поддръжниците на САЩ можеха да кажат, че се борят срещу диктаторски режим в Близкия изток. Днес настроените в подкрепа на САЩ нямат много за какво да се хванат - никой не харесва митата на Тръмп и само авторитарни режими подкрепят външната му политика.  "Дори и един от малкото лидери, който се държи добре с Тръмп - британския премиер Киър Стармър, го прави през стиснати зъби", допълва анализаторът.

Антиамериканизмът вероятно ще започне да навлиза във вътрешната европейска политика - първите сигнали за това е отдръпването на някои от крайните лидери, които демонстрираха подкрепата си за Тръмп. Марин льо Пен например остро критикува спирането на военната помощ за Украйна, определяйки го като "жестоко" към украинските военни.

Найджъл Фараж, който се определяше като най-близък приятел на американския президент, също се отказа от коментарите си, че украинският президент Володимир Зеленски е бил груб в Овалния кабинет, и категорично заклейми коментарите на вицепрезидента Джей Ди Ванс, които омаловажават опита на британските военни.

В Канада Консервативната партия, близка до Тръмп, вече вижда как се изпарява голямата ѝ преднина в проучванията и победата им на предсрочните избори, насрочени за есента, вече не изглежда толкова безоблачна.

Анализаторът е категоричен - това, което кара разумните големи сили да защитиават световния ред, е да не допускат малките да се обединят срещу тях. "При Тръмп САЩ направиха точно обратното. Западните държави вече започват да създават съюзи, които изключват, или най-малкото не включват, САЩ", допълва още той.

След десетилетия на пасивност Европейският съюз, и най-вече Германия, вече активира своите усилия - сключи различни споразумения с Южна Америка, Малайзия, Канада и дори Китай. Вече дори и старите съюзници виждат в САЩ само "меркантилна суперсила, която иска да изтръгне всяка капка богаство и сила от останалия свят", по думите на политолога Майкъл Бекли.

И на този фон "оста на автократите" не се присъединява към САЩ, а обратното - Китай и Русия продължават да поддържат своето приятелство. Иран, Китай и Русия проведоха съвместни учения. Ръководителят на Съвета за сигурност на Русия - бившия министър на отбраната Сергей Шойгу, разказва на севернокрейския лидер Ким Чен Ун какво са си говорили Тръмп и Путин и как вървят двустранните отношения като цяло. И на всичкото отгоре Тръмп не намери начин да накара руския си колега да приеме временно примирие в Украйна, дори и като стъпка към дълготраен мир. Сега погледите са към Вашингтон в очакване на реакция - възможно отново с натиск към Киев, за да може американският президент да се похвали с мирните си инициативи.

Вероятно САЩ скоро няма да могат да гарантират, че други либерални демокрации ще се присъединят автоматично към тях на базата на общи интереси и споделени ценности. "Нито може да приеме, че когато дойде времето необвързаните държави ще изберат САЩ, а не Китай", категоричен е още анализаторът.