Кой е Фридрих Мерц и може ли да оправи Германия?

Мъжът, който вероятно ще стане следващият канцлер на Германия, е енигма. За някои Фридрих Мерц е популист провокатор; други го виждат като убеден консерватор или проницателен икономист. Ако неговото консервативно обединение Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС) спечели изборите в Германия на 23 февруари, той ще трябва да се издигне над тези определения и бързо да покаже ефективно държавническо мислене, пише Катя Хойер в материал за Bloomberg.

Не може да се очаква, че някой ще реши проблемите на Германия за една нощ, но с крайнодесните, подгонили ги по петите, центристите може да имат само още един шанс да извадят Германия от проблемите. Въпросът е: има ли Мерц каквото е необходимо?

Той със сигурност ще трябва да е готов да започне веднага. Неговата партия води в социологическите проучвания през последните три години и може да получи двойно повече гласове от лявоцентристката ГСДП на действащия канцлер Олаф Шолц. Мерц е толкова категоричен фаворит за победа, че някои медии започнаха да го наричат ​​„бъдещия канцлер“ на Германия.

Не бъркайте обаче тази солидна преднина с ентусиазъм. Проучванията дават на консерваторите привидно непроменяем дял от около 30%, което би бил вторият най-лош резултат в историята на партията (първият е 24% през 2021 г.). Това е въпреки факта, че Шолц има шокиращо лош рейтинг на одобрение. Опозиционният лидер Мерц се движи настрани, когато би трябвало да се издига нагоре.

На пръв поглед не става ясно какво му пречи. Той може и да е най-възрастният кандидат за канцлер, но „енергичните му резултати по време на кампанията опровергават неговите 69 години“, както посочват журналистите на Economist, когато го интервюираха миналата седмица. Той също така изглежда в добра позиция да подхване два от най-наболелите въпроси на тези избори: стагниращата икономика и имиграцията.

Мерц е мултимилионер, който натрупа повече богатство като корпоративен адвокат, отколкото германците са свикнали да има техният канцлер. Той е заемал доходоносни позиции в многобройни корпоративни бордове, най-вече като председател на германското подразделение на американската инвестиционна компания BlackRock Inc. Макар някои да се чудеха дали летенето с частен самолет (Мерц има лиценз за пилот) може да го накара да изглежда твърде дръпнат, проучванията показват, че той се смята за икономически най-грамотния кандидат за канцлер.

Но тревогите на германците по този въпрос са заседнали надълбоко. Тъй като страната им навлиза в потенциално трета поредна година на рецесия, германците никога не са били толкова унили. В скорошно проучване само една четвърт от хората преценяват икономическата ситуация като добра, а още по-малко смятат, че Германия е на прав път. „Бизнес моделът на тази страна го няма“, признава Мерц, който предлага на избирателите драстично намаляване на данъците, ограничаване на бюрокрацията и социалните помощи. Ще са необходими заразителен оптимизъм и много доверие, за да се спре напускането на страната на германския бизнес, както и да се убедят избирателите, че предстоят по-добри дни.

Що се отнася до имиграцията, предизвикателството също е да докаже навреме, че е готов да се заеме с този сложен и чувствителен въпрос. Намерението му да го направи изглежда искрено. Като вътрешнопартиен съперник на бившия канцлер Ангела Меркел, той открито критикуваше нейната политика за отваряне на границите през 2015 г. за повече от 1 млн. мигранти, твърдейки, че това е трябвало да остане „еднократно изключение“.

Сега в Германия има повече от 3,5 млн. души, които са дошли като бежанци – това е 4% от населението.

В рамките на рискован ход, с който да убеди гласоподавателите, че е готов да намали незаконната миграция към Германия, Мерц се опита (и се провали) миналия месец да прокара по-строго законодателство в парламента. Той знаеше, че антиимиграционната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) ще гласува на негова страна, което се смята за табу сред традиционните партии в Германия заради нацисткото минало на страната.

Проучванията, направени след това, показват, че този ход не е навредил на Мерц, въпреки че предизвика възмущение от страна на негови противници и отприщи улични протести. Но най-важното е, че този ход също така не увеличи шансовете му, въпреки че според социологическите проучвания около две трети от хората са съгласни с предлаганите от него мерки, като например постоянен граничен контрол.

Изглежда, че Мерц може да прави или казва каквото му харесва в момента, а резултатите в социологическите проучвания остават без промяна. Основният проблем е, че много германци са загубили вяра в самата система. От години проучванията показват, че огромното мнозинство от избирателите вече не вярват на политическите партии. Новото е, че тези нагласи се разпространяват и сред средната класа – основната група избиратели на ХДС/ХСС. Центристите изглежда не могат да „създадат впечатление за емпатия, компетентност и откритост“, както посочиха от една от социологическите агенции.

Мерц е познато лице на тази система, в която хората са загубили вяра. Той е 17-годишен ученик, когато за първи път се присъединява към ХДС през 1972 г. Страшно амбициозен и със състезателен дух, той се стремеше към лидерството на партията в началото на хилядолетието, но Ангела Меркел го изпревари. Двамата станаха големи съперници и Мерц напусна политиката в периода между 2009 г.  и 2018 г., за да продължи кариерата си в частния сектор. След завръщането си той загуби още два пъти срещу протежетата на Меркел Анегрет Крамп-Каренбауер и Армин Лашет, съответно през 2018г. и 2021 г. Нито един от тях не постигна успех, оставяйки Мерц най-накрая да изпълни амбицията си и да стане председател на ХДС през 2022 г. и неин кандидат за канцлер през 2024 г.

Изглежда членската база стои твърдо зад него и социологическите проучвания са се възстановили малко след спада от оттеглянето на Меркел. Но образът на вечния втори не е привлекателен. Промяната на наратива няма да е лесна. От една страна, Мерц не може да се справи сам. Като се има предвид „защитната стена“ срещу AfD, той ще трябва да формира коалиция с една или дори две от сега управляващите партии, което може да изглежда като просто подмяна на статуквото за недоволните избиратели. Ще бъде трудно да бъдат убедени в противното, но залогът не може да бъде по-висок.

AfD се очаква да удвои своя дял от гласовете на избирателите в сравнение с 2021 г. При това представяне вече не е немислимо тя да има потенциала да стане първа партия само след няколко години. Ако Мерц стане следващият германски канцлер, няма да разполага с много време. Той ще трябва да намери начин да задвижи ефективни реформи и да ги представи добре, ако иска да влее на Германия така необходимия оптимизъм, да спре икономическия упадък и да отнеме инерцията на популистите.

Никой не знае дали той ще се справи с тези огромни предизвикателства. Мерц никога не е заемал министерски пост и е усъвършенствал уменията си само в опозиция – независимо дали към други партии или в рамките на своята собствена. Но, за добро или лошо, вероятно на него ще се падне да покаже на страната си изход от задънената улица. Германия може само да се надява, че е дошъл точният човек в точното време.