Меркел, Мъск и крайната десница: Какво се случва с изборите в Германия?

Бившият лидер на Германия Ангела Меркел разкри дълбок разрив в консервативното движение в страната, като разкритикува висшето ръководство на своята партия за това как се справя с възхода на крайната десница.

Антимигрантската партия "Алтернатива за Германия" (AfD) набира позиции в социологическите проучвания през последните месеци и вече е на второ място преди федералните избори, насрочени за 23 февруари 2025 г. Това поставя големи въпроси пред основните партии, особено дясноцентристкия Християндемократически съюз (ХДС), който в момента е фаворит в социологическите проучвания, пише Politico.

В продължение на десетилетия историята на Германия кара основните политици да поддържат т.нар. защитна стена, за да държат крайнодесните извън властта. Това вече изглежда рисковано. Бъдещето на най-голямата икономика в Европа, която отдавна е бастион на стабилност и тъжно предвидима политика, изведнъж изглежда по-малко ясно.

Лидерът на ХДС Фридрих Мерц в момента изглежда най-вероятно да стане лидер на Германия след изборите следващия месец. Той реши да разчита на гласовете на депутатите от AfD, за да прокара антиимиграционното си предложение в парламента на Германия.

Самото гласуване не беше обвързващо, а предложение за драстично ограничаване на миграцията - характерен проблем за AfD и такъв, който Мерц реши да прегърне с цялото си сърце на фона на нарастващата загриженост на избирателите.

Предложението беше прието в сряда, исторически момент и първият път, когато депутатите от AfD се освободиха от защитната стена, която ги държеше изолирани от основните парламентарни партии.

Докато опонентът на Мерц от социалдемократите, настоящият канцлер Олаф Шолц, не губи време да го атакува, вътрешната критика в ХДС първоначално беше приглушена. Тогава Меркел се обади. „Смятам, че е погрешно да се изостави този ангажимент и в резултат на това съзнателно да се позволи мнозинство с гласове на AfD в Бундестага за първи път“, коментира тя.

Нейната намеса е взривоопасна, защото тя избягваше да коментира съвременни политически въпроси през годините, откакто се оттегли като канцлер. Фактът, че е избрала да говори срещу лидера на собствената си партия и то само три седмици преди изборите е взривоопасен.

AfD загуби позиции през първата половина на миналата година, но оттогава се покачва в социологическите проучвания и сега получава около 21% от обществената подкрепа в цялата страна, с три пункта повече от ноември. За разлика от това, консервативният алианс на Мерц (ХДС/ХСС) загуби три пункта през това време, като сега събира 30% в анкетата на Politico.

Ключов фактор за промяната в настроенията е вълната от нападения, извършени от имигранти, включително нападение на коледен базар в източния град Магдебург през декември, след което шестима загинаха. На 22 януари се предполага, че афганистанец е нападнал група деца в предучилищна възраст, като двама души загинаха, включително двегодишно момче.

Намушкванията с нож в парк в централния град Ашафенбург провокираха ново недоволство от страна на обществеността и политическите лидери, като дори Шолц значително втвърди реториката си срещу нападателите, дошли в Германия, за да търсят защита. „Заблудената толерантност няма място тук“, коментира той.

Мерц отиде по-далеч, като предложи строг граничен контрол. „В първия ден от моя мандат като канцлер ще инструктирам вътрешното министерство да наложи постоянен граничен контрол с всички наши съседи и да отхвърли всички опити за незаконно влизане“, посочи той.

Тази седмица той прокара своето предложение в Бундестага с помощта на AfD.

Технологичният милиардер Илон Мъск, който подкрепя американския президент Доналд Тръмп, застана зад AfD. Той предизвика възмущение, като каза, че Германия трябва да се отърве от вината си за нацисткото си минало. Тази седмица той отпразнува парламентарните действия за затягане на границите на страната и решението на Мерц да използва подкрепата на AfD.

Ситуацията поставя на карта преди всичко кампанията на Мерц за канцлерския пост. Досега ХДС имаше солидна преднина, макар и намаляваща, пред AfD, но последните събития след намесата на Мъск могат да променят всичко.

Дали решението на ХДС да работи с AfD ще улесни избирателите да направят същото? Може ли решението на Мерц да защити антимигрантска програма да има обратен ефект, като просто легитимира движещата мисия на AfD в очите на електората? Ще изберат ли избирателите да подкрепят AfD въз основа на това, че предпочитат оригинала, отколкото по-бледа имитация?

Тогава дойде намесата на Меркел. Тя е в конфликт с Мерц най-малко от 2002 г., когато на практика го изключи от ръководството на ХДС. Откакто той се завърна през 2022 г., партията се отклони още по-надясно.

Дали излизането на Меркел на светло и очевидното разединение в ХДС ще насочат повече гласоподаватели към AfD, или повече центристки гласоподаватели ще се откажат от ХДС и ще подкрепят социалдемократите на Шолц или Зелените, които остават решително против работата с AfD?

Засега изглежда малко вероятно AfD да стане част от което и да е управляващо коалиционно правителство, дори и да получи повече гласове на 23 февруари. В Германия остава ясно мнозинство от проевропейски и антикрайнодесни партии, които не биха искат да работят с AfD и ще е необходим огромен тласък, за да се промени това.

Това, което се случва в Германия обаче, неизбежно оказва влияние на други места в Европа и извън нея. Унгарският Виктор Орбан вече отпразнува пробива на AfD при вота за миграцията, а други радикални националисти ще бъдат насърчени другаде.

Икономическият риск за Европа е тези избори да поставят началото на период на нестабилност. Икономиката на ЕС вече е изправена пред предизвикателства, особено агресивната търговска перспектива, която се задава от САЩ, и конкуренцията на Китай.

Сега всички очи се насочват насочени към партийната конференция на ХДС в понеделник, където наблюдатели и журналисти ще преценят настроението сред делегатите относно подкрепата им за последните решения на Мерц, както и нивото на единство сред членовете на партията след две бурни седмици.

Мерц иска да използва конференцията, за да се отдалечи от фокуса единствено върху въпроса за миграцията (и следователно дебата за защитната стена), за да се концентрира върху икономическите проблеми на Германия, казват партийни служители. Неговата цел е да представи план от 15 точки за икономически мерки и да посвети 80-90 процента от речта си на темата, допълват те.

Ако партийната конференция е първият тест за Мерц, следващите проучвания на общественото мнение ще бъдат вторият. Според партията твърдостта по отношение на миграцията, като същевременно се покаже на избирателите, че политическата сила има готовност нещата да се правят по различен начин, дори това да включва сътрудничество с AfD, ще даде тласък на ХДС.