Тръмп не изключва военни и икономически действия за Панамския канал и Гренландия

Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп не изключва военни и икономически действия като част от откритото си желание САЩ да си върнат контрола върху Панамския канал и да придобият датската територия Гренландия, предава Ройтерс.

Попитан на пресконференция дали може да увери света, че няма да използва военна или икономическа принуда в усилията си да установи контрол върху Панамския канал и Гренландия, Тръмп заяви: „Не, не мога да ви уверя за никоя от тях, но мога да кажа, че те са необходими за икономическата ни сигурност“.

Тръмп направи необичайното изявление, докато очертаваше експанзионистичната си програма две седмици преди да встъпи в длъжност на 20 януари на церемония във Вашингтон.

Той потвърди интереса си да превърне Канада в американски щат и критикува американците, които харчат пари за канадски стоки, както и военната подкрепа за Канада, един от най-близките съюзници на страната.

Тръмп намекна, че ще наложи мита на Дания, ако тя се противопостави на предложението му да купи Гренландия, която според него е от жизненоважно значение за националната сигурност на САЩ. Дания заяви, че Гренландия не се продава.

Тръмп се зарече още да промени името на Мексиканския залив на Американски залив и повтори обещанието си да наложи значителни мита на Мексико и Канада.

„Той обхваща голяма територия“, каза новоизбраният президент за Залива. „Американски залив, какво хубаво име“, допълни той.

Обещанието му да прекръсти Залива е в унисон с негово предишно заявление да върне старото име на връх Денали, най-високия в Северна Америка, което е връх Маккинли. Бившият президент Барак Обама смени името на върха в Аляска.

Обичайно Бордът за географски имена на САЩ определя географските наименования, но президенти също са променяли имената на географски обекти чрез изпълнителни действия.

Преди време панамският президент Хосе Раул Мулино отхвърли възможността за връщане на канала на САЩ, които го притежаваха преди да предадат контрола на Панама през 1999 г.

Тръмп заяви още, че страните членки на НАТО трябва да дават 5% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, значително увеличение спрямо сегашните 2%.

„Мисля, че НАТО трябва да има 5%. Всички те могат да си го позволят, но трябва да са 5%, не 2%“, изтъкна той.

Тръмп често се оплаква, че повечето страни членки на НАТО не плащат справедливия си дял и заяви по време на предизборната си кампания, че вноските за отбрана трябва да бъдат увеличени.

Пресконференцията, която е втората за Тръмп, откакто спечели изборите на 5 ноември, се състоя ден след като Конгресът официално утвърди победата му.

Утвърждаването на 6 януари, основна и предимно церемониална стъпка, изисквана от Конституцията на САЩ, беше нарушено през 2021 г., когато тълпа от привърженици на Тръмп нахлу в Капитолия в неуспешен опит да попречи на потвърждаването на победата на Джо Байдън над Тръмп. Церемонията в понеделник се състоя при засилени мерки за охрана, но премина без драми.

На пресконференцията в резиденцията си Мар-а-Лаго в Палм Бийч, Флорида, Тръмп каза още, че симпатизира на руската позиция, че Украйна не трябва да бъде част от НАТО и изрази съжаление, че няма да се срещне с руския президент Владимир Путин преди встъпването си в длъжност. 

Той обвини отиващия си президент Джо Байдън, че по думите му сменил позицията на САЩ за членството на Украйна в НАТО. "Голяма част от проблема е, че Русия, много, много години преди Путин, заяви: Не можете никога да въвлечете НАТО с Украйна. След като го казаха, това не може да се променя", заяви Тръмп. 

"И някъде по трасето Байдън заяви: Не, те трябва да могат да се присъединят към НАТО. Е, тогава Русия изпрати хора на прага им и мога да разбера чувствата ѝ", допълни той. 

Страните членки на НАТО официално изразиха подкрепа за евентуално членство на Украйна след срещата на върха в Букурещ през 2008 г., а администрацията на Байдън продължава да подкрепя евентуално присъединяване на Украйна към НАТО, въпреки че към страната не е отправяна покана. 

Съветниците и съюзниците на Тръмп като цяло се противопоставят на членството на Украйна в НАТО, поне в обозримо бъдеще, тъй като го смятат за ненужна провокация към Москва. 

По време на предизборната си кампания Тръмп заяви, че може да реши войната в Украйна, още преди да встъпи в длъжност. Макар че продължава да твърди, че ще я реши бързо, той до голяма степен се отказа от тази линия по-малко от две седмици преди да встъпи в длъжност. 

"Надявам се да имам шест месеца. Не, бих казал, че се надявам войната да приключи много преди изтичането на шестте месеца", заяви Тръмп в отговор на въпрос дали може да реши войната в рамките на половин година. "Вижте, Русия губи много млади хора, Украйна - също, и това изобщо не трябваше да започва", допълни той. 

Тръмп изрази също съжаление, че не е могъл да се срещне с Путин преди встъпването си в длъжност на 20 януари. Той заяви, без да влиза в подробности, че подобна среща би била неуместна. 

"Зная, че Путин би искал да се срещнем. Не смятам, че е уместно да се срещам с него преди 20-и, което е жалко, защото всеки ден много, много млади хора са убивани", заяви новоизбраният президент.