Френската левица гледа към завръщането си на политическата сцена

За умерената левица във Франция ситуацията изглежда като сега или никога. Социалистическата партия - по-малко крайната от останалата част от крехкия ляв алианс, който беше сглобен за изборите това лято, сигнализира за готовност за компромис.

Докато новоизбраният премиер-центрист Франсоа Байру се опитваше да състави правителство, социалистите протегнаха маслинова клонка и поставиха червените си граници да не го свалят, пише Politico.

Разговорите между левицата и Байру така и не потръгнаха, а социалистите отново заплашват да гласуват против правителството, но близката среща може да се окаже повратна точка във френската политика.

Социалистите играят втора цигулка вляво от години, след като последният им президент, Франсоа Оланд, напусна поста през 2017 г., и ги остави да се борят за доверие оттогава. Докато политици от всички страни се борят за по-голяма подкрепа с поглед към президентските избори през 2027 г., социалистите се опитват да подобрят играта си. Въпреки че те се обединиха с други депутати от левицата, както и с крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин льо Пен, за да гласуват против предишното правителство през декември, това може да се окаже върхът на единството на опозицията.

„Готови сме да обсъдим... отворени врати за компромиси“, коментира лидерът на социалистическата партия Оливие Форе на 19 декември 2024 г. след разговори с Байру. За разлика от други партии против Макрон, те предлагат известно ограничено сътрудничество, за да предпазят Франция от блокиране, и казват, че ще се въздържат от сваляне на следващото правителство, ако Байру се държи добре.

Тяхната позиция предлага рязък контраст с тази на партньора им от лявата коалиция, крайнолевия Жан-Люк Меланшон. Неговата партия непрекъснато мени позициите си през последните години и предизвиква периодични противоречия по различни въпроси. Сега политическата сила води кампания за оставката на Макрон.

Меланшон, който завърши трети на последните два президентски избора във Франция, остава водещата фигура на партията „Нов народен фронт“. Той обаче все повече се възприема от умерените социалисти като токсичен и като пречка за издигането им на власт.

За доминиращите някога социалисти това е възможност. Франция се приближава към президентските избори през 2027 г. - Макрон не може да се кандидатира отново и след седем години на дясноцентристка политика френските избиратели изглеждат готови за промяна. За да си гарантира, че промяната води в тяхната посока обаче, умерената левица разбира, че трябва да разшири своята привлекателност и да се отърве от Меланшон.

„Това е голямата стратегическа задънена улица на левицата“, казва социологът на Ipsos Матийо Гаяр. Меланшон е „в най-добра позиция“ да победи други леви кандидати, но той „не е в най-добрата позиция да спечели президентските избори, дори срещу крайната десница“, добавя той.

Представители на Социалистическата партия вярват, че политическите ветрове могат да се насочат в тяхна полза. На европейските избори това лято проевропейският лявоцентристки кандидат Рафаел Глюксман се представи изненадващо добре, докато на предсрочните избори през юли лявата коалиция не успя да си осигури парламентарно мнозинство, но спечели най-много места.

За социалистите това е възкресение. Партията, която управляваше Франция в продължение на 30 години, беше заличена след метеоритния възход на Макрон: на президентските избори през 2017 г. кандидатът на социалистите стана пети в първия тур на гласуването, значително след Макрон, крайнодясната Льо Пен и крайнолевия Меланшон.

Въпреки че Байру не може да бъде обвинен, че приема маслиновата клонка, предложена от социалистите, той направи някои малки стъпки, за да не изглежда отчаян. Той обеща да не използва конституционни маневри, за да заобиколи парламента при приемането на бюджета - нещо, което неговият предшественик Мишел Барние направи по-рано през декември и така предизвика вот на недоверие, който загуби.

Байру предложи също да започнат консултации за евентуална нова пенсионна реформа, едно от основните искания на социалистическата партия.

Би било недалновидно обаче да се мисли, че войските на Макрон и социалистите ще могат да работят ръка за ръка. Когато Байру най-после представи новото си правителство в края на декември, лидерът на социалистите Форе го заклейми като „твърдо дясно“ и подчинено на крайнодясната партия „Национален сбор“.

Според академика и политолог Реми Льофевр това няма значение: умерената левица се очертава като „по-малко притисната в ъгъла“ от преди. „Това е отлична последователност за социалистическата партия, те трябваше да се еманципират“, казва той. „Социалистите са тези, които се чуват най-много, а крайната левица изглежда догматична и маргинална“, допълва той.

Дори ако разговорите между Байру и социалистите не стигнат доникъде, това все още са сигнали, които могат да бъдат приети от електората на Макрон. Въпросът е какво ще последва.

Социалистическата партия е в параграф 22: те се нуждаят от съюз с крайната левица, за да запазят местата си в парламента, но трябва да се оттеглят и от левия алианс, ако искат да излязат напред в политическия пейзаж.

Във френската система за гласуване в два тура партиите се насърчават да се обединяват или рискуват да бъдат елиминирани на балотажа. През 2026 г. ще се провеждат местни избори, а очакванията са, че още следващото лято ще има нови предсрочни парламентарни избори, нараненият и крехък ляв Нов народен фронт ще оцелее още известно време.

Самите социалисти изглежда нямат отговори. Сенаторът социалист Рашид Темал твърди, че партията трябва да работи „върху [техните] проекти“, преди да преоцени своите съюзи. „Докато социалистите не могат да предложат визия за света, ще трябва да се върнем към чертожната дъска“, казва Темал. „Дори крайната десница има визия“, добавя той.

Освен това Социалистическата партия, подобно на Зелените и комунистите, се нуждае от силна личност, която може да обедини останалите. „Това е тяхната голяма слабост, те нямат кандидат“, коментира академикът Льофевр. „Ето защо Меланшон иска предсрочни президентски избори, защото той е основният кандидат и партията му е готова“, добавя той.