Новото правителство във Франция трябва да изготви бюджет, който да се хареса на всички

Новото френско правителство на министър-председателя Франсоа Байру беше представено в понеделник вечерта в Париж, почти три седмици след падането от власт на предишния кабинет, ръководен от Мишел Барние.

„Олимпийското примирие“, обявено от президента Еманюел Макрон това лято, му позволи да отложи назначаването на министрите си, но не и националният траур за Майот – опустошения от буря френски архипелаг в Индийския океан.

Държавният глава, който обеща „правителство в интерес на обществото“, възложи на своя генерален секретар Алексис Колер да разкрие състава му от Елисейския дворец в края на деня на траур и в навечерието на Бъдни вечер, отбелязва в. „Фигаро“.

След 10 дни на интензивни преговори за съставянето на този 46-и кабинет на Петата република, Франсоа Байру вече може да разчита на 35 министри и заместник-министри, с шест по-малко от преди. Повечето от тях са макронисти и републиканци – новата изпълнителна власт бележи приемственост с предишната, при липсата на значително разширяване в посока към социалдемократическата левица, допълва изданието. Общо 19 министри запазиха постовете си.

Представителят на твърдата десница Брюно Рьотайо остава министър на вътрешните работи, като отговаря за сигурността и миграционната политика на Франция. Себастиан Льокорню, който е в челните редици на френската военна подкрепа за Украйна, остава министър на отбраната, а външният министър Жан-Ноел Баро, който през последните седмици пътува интензивно в Близкия изток, също запазва поста си, посочва АП.

В екипа на Байру се завръщат двама бивши министър-председатели – Елизабет Борн (с ресор образование), първият ръководител на правителството (2022-2024 г.) през втория мандат на Макрон, и Манюел Валс (за отвъдморските територии), министър-председател (2014-2016 г.) по времето на Франсоа Оланд. Друг завръщащ се е амбициозният Жералд Дарманен, бивш министър на вътрешните работи, който наследява ресора правосъдие. Ерик Ломбар, директор на държавна финансова институция, става министър на икономиката и финансите – ключов пост в момент, когато Франция е изправена пред една от най-тежките бюджетни кризи в най-новата си история, отбелязва АФП.

Новият министър-председател, 73-годишният центрист Франсоа Байру, изрази увереност в ефира на телевизия BFM, че ще избегне вот на недоверие на депутатите. Именно с вот на недоверие, предизвикан заради търкания за проектобюджета за догодина, беше свален в началото на декември предшественикът му – бившият европейски комисар Мишел Барние.

Но съставът на това правителство, което все още е ориентирано вдясно и към центъра, предизвика лавина от критики от страна на левите опозиционни партии, които излязоха начело на парламентарните избори през юни, и от крайнодясната партия "Национален сбор" на Марин Льо Пен, посочва АФП.

Екип, „пълен с хора, които бяха низвергнати от избирателите и които помогнаха за пропадането на страната ни“, заяви председателката на парламентарната група от партия "Непокорна Франция" (радикална левица) Матилд Пано. Лидерът на еколозите Марин Тонделие обвини министър-председателя в „недостойнство“, като го разкритикува, че се е поставил „в ръцете на крайната десница“.

Критики не липсваха и отдясно. „За щастие, абсурдното не те убива“, защото „Франсоа Байру състави коалиция на провала“, пошегува се председателят на „Национален сбор“, депутатът Жордан Бардела.

Десноцентристкия политик Ксавие Бертран, спряган първо за премиер, а след това сочен за фаворит за поста на министър на правосъдието, каза, че е бил изваден от кабинета под натиска на лидеръа на крайнодесните Марин Льо Пен. Байру отрече това и каза, че визията на Бертран за дейността на Министерството на правосъдието е била прекалено агресивна и несъвместима с неговите възгледи.

Байру е шестият правителствен ръководител от избирането на Макрон през 2017 г. и четвъртият от началото на годината – нестабилност, която не е наблюдавана във Франция от десетилетия, допълва АФП.

Новият министър-председател трябва да се ориентира в раздробената политическа сцена, която се появи след предсрочните парламентарни избори, организирани след като през юни Макрон изненадващото разпусна на Националното събрание. Парламентът е раздробен на няколко блока (ляв/центристки и десен/крайно десен), като нито един от тях няма абсолютно мнозинство. Рейтингът на популярност на Байру е исторически нисък за нов министър-председател, като 66% от французите заявяват, че са недоволни, показва проучване, публикувано в неделя.

Байру има труден старт, откакто беше назначен за министър-председател на 13 декември. Той беше подложен на критики заради това, че летя с частен самолет до югозападния град По, където остава кмет, за да присъства на заседанието на общинския съвет, а остави министъра си на вътрешните работи да лети до опустошената от бурята отвъдморска територия Майот.

Изготвянето на бюджет за 2025 г. ще бъде най-спешната задача за екипа му. Новото правителство встъпва в длъжност след месеци на политическа безизходица и криза и натиск от страна на финансовите пазари за намаляване на колосалния дълг на Франция, отбелязва Асошиейтед Прес.

Финансовият министър Ерик Ломбар е смятан за впечатляващ технократ с богат опит във висшите етажи на публичния сектор и частните финансови институции. Въпреки това може да бъде изложен на обвинения, че политически клонѝ твърде вляво и че е твърде близък до крайно непопулярния държавен глава, посочва Ройтерс.

Първото заседание на новия кабинет е насрочено за 3 януари и ще бъде с участието на президента Макрон.

/БТА/