2024 година донесе промени – някои очаквани, други изненадващи, в политиката и икономиката по света и в България. Investor.bg подбра най-важните събития от изминалата година в специалната си секция „Икономиката през 2024".
2024 г. беше натоварена политическа година – избори се проведоха в повече от 60 държави по света. Годината беше тежка и за традиционните политически партии заради ускорената инфлация, културните проблеми и гнева към политическото статукво. Гласоподавателите в много държави дадоха преднина на популистки партии и лидери, което е силен знак за обществения гняв. 2025 г. също се очертава да е политически натоварена и интересна. Избори ще се проведат в Аржентина, Австралия, Беларус, Боливия, Канада, Чили, Германия, Япония, Полша и Филипините, както и други страни, пише BMI Research.
Най-голям интерес привличат изборите в Германия, където партиите от коалицията социалдемократи-Зелени-свободни демократи на канцлера Олаф Шолц се очертава да изгубят подкрепата си и ще има промяна в управлението.
Има огромна несигурност около резултатите от изборите в повечето държави, което ще доведе до смущения, според анализаторите. Ще се увеличат политическите рискове, тъй като периодите на предизборна кампания обикновено водят до преувеличена и поляризираща реторика, несигурност относно политиките и приоритетите на публичните разходи, а в някои случаи и до спорни резултати.
Филипините
Междинните избори са насрочени за 12 май 2025 г., в които всичките 318 места в Камарата на представителите, 12 от 24-те места в Сената и много провинциални и местни позиции ще бъдат избрани. Вотът може да даде индикации и за следващите президентски избори през май 2028 г., въпреки че самият президент Фердинанд Маркос младши няма право на втори шестгодишен мандат.
Оставката на вицепрезидента Сара Дутерте от кабинета на президента Маркос на 19 юни проправя пътя на влиятелното семейство Дутерте да се позиционира твърдо като опозиция. Сара обяви, че баща ѝ, бившият президент Родриго Дутерте, заедно с двамата й братя, Паоло (конгресмен) и Себастиан (кмет на Давао), обмислят да се кандидатират за Сената.
Успешните кандидатури за Сената от страна на фамилията Дутерте могат много добре да наклонят баланса на силите в тяхна полза, потенциално проправяйки пътя Родриго да бъде избран за председател на Сената, а Сара да стане президент през 2028 г.
Сара Дутерте. Снимка: Bloomberg
Противоречиви политики, като изменението на конституцията за подобряване на бизнес средата и подобряване на чуждестранните инвестиции, е много малко вероятно да минат през Сената, доминиран от семейство Дутерте.
Полша
Ранните проучвания за президентските избори в Полша показват, че кметът на Варшава Рафал Тшасковски е предпочитаният кандидат още преди да бъде номиниран от партията Гражданска платформа (PO) на премиера Доналд Туск.
Потенциалните опозиционни кандидати на „Право и справедливост“ (PiS), бившият премиер Матеуш Моравецки и бившият министър на правосъдието Патрик Яки, обаче изглеждат по-популярни в проучванията.
Да се предотврати победа на PiS на вота е наложително за ускоряване на програмата за реформи на Гражданската коалиция на премиера Туск. Въпреки че президентът няма способността да отменя решенията на парламента, способността му да забавя приемането на законопроекти може да попречи на усилията за подобряване на върховенството на закона и за напредък във фискалните и социалните реформи.
Беларус
В Беларус президентът Александър Лукашенко се готви да остане на власт. Очакванията са той да спечели президентските избори, насрочени през януари 2025 г., след като потвърди кандидатурата си още през февруари 2024 г.
Президентът на Беларус Александър Лукашенко, който се очаква да остане на власт, този път без протести и сблъсъци. Снимка: EPA/Gavriil Grigorov
Не се очаква повторение на широкомащабните протести, наблюдавани след оспорваните президентски избори през август 2020 г., защото ключови опозиционни лидери и журналисти или избягаха от страната, или са в затвора. Освен това Русия разшири присъствието си за сигурност в Беларус след нахлуването си в Украйна през 2022 г., което ще подсили беларуските сили за сигурност при потискането на потенциални безредици.
Тези фактори заедно предполагат, че пътят на Лукашенко към преизбирането ще бъде по-малко бурен, отколкото в предишния изборен цикъл. Преизбирането му ще гарантира продължаване на съществуващите авторитарни и антизападни политики без значителни промени. Политическата и икономическа изолация на страната от Запада ще продължи, което ще се отрази на чуждестранните инвестиции и икономическия растеж.
Очаква се беларуското правителство да продължи силно репресивните си мерки срещу политическото инакомислие и опозицията. Отвъд изборите по-голямо внимание може да се насочи към евентуалния приемник на Лукашенко, като се има предвид, че той ще бъде на 71 години през 2025 г.