Европа може да се окаже достатъчна, ако САЩ оттеглят помощта си за Украйна

След преизбирането на Доналд Тръмп и победата на републиканците в двете камари на Конгреса рискът САЩ да свият финансирането си за Украйна е реална възможност, което разпалва опасенията сред европейските лидери какво ще означава това за продължаващия конфликт, пише CNBC.

По-рано Тръмп заяви, че ще сложи край на войната в Украйна в рамките на 24 часа и е открито критичен към финансирането за страната заедно с твърдолинейните републиканци в Конгреса, които почти блокираха ключов финансов пакет през април тази година. По-рано този месец Тръмп каза пред NBC, че Украйна „евентуално“ ще получи по-малко военна помощ, след като той встъпи в длъжност.

Но според експерти, с които разговаря CNBC, има причина да се смята, че Европа, която е най-големият донор на Украйна, може да компенсира недостига, ако САЩ оттеглят или ограничат това финансиране.

Помощ за Украйна

Украйна разчита на военна и финансова помощ от международни партньори, за да поддържа военната си кампания, особено от САЩ и Европа.

Според инструмента за проследяване на подкрепата за Украйна на Kiel Institute of Economy, който проследява финансирането от януари 2022 г. до октомври 2024 г., Европа се е ангажирала да предостави 241 млрд. евро помощ, а САЩ – 119 млрд. евро. От тях Европа фактически е отделила 125 млрд. евро, а САЩ 88 млрд. евро досега.

Както Европа, така и САЩ са предоставили „съпоставимо количество военна помощ“, каза пред CNBC Пиетро Бомпреци, един от ръководителите на проекта Ukraine Support Tracker.

Като най-голям донор и съсед на Украйна, Европа ще поеме тежестта на разходите, ако помощта от САЩ не бъде подновена при Тръмп. В последната актуализация на тракера, публикувана миналата седмица, Кристоф Требеш от Ukraine Support Tracker заяви: „С настоящето финансиране, което трябва да приключи, всички погледи сега са насочени към бъдещата администрация на САЩ и нейното желание да подкрепи Украйна“.

Може ли Европа да запълни празнината?

Европейските лидери се събраха няколко пъти след изборите в опит да засилят подкрепата си за Украйна, като много държави удвоиха ангажиментите си.

Германия, която е най-големият донор в Европа за Украйна, многократно е повтаряла подкрепата си за Киев и обеща допълнителна военна помощ по време на изненадващо посещение в Киев миналата седмица: „Украйна може да разчита на Германия“, каза канцлерът Олаф Шолц.

Премиерът на Унгария Виктор Орбан, който многократно блокира финансирането от ЕС за Украйна, зададе различен тон миналия месец, заявявайки, че Европа няма да може да запълни празнината финансово, ако САЩ оттеглят помощта си.

Но според анализатори, с които разговаря CNBC, Европа може да запълни празнините и има няколко начина да го направи.

В последната си актуализация на 5 декември от Ukraine Support Tracker посочват, че използването на печалбите от замразени руски активи, които са „предимно достъпни за европейските донори“, „може да им помогне да компенсират загубата на средства от САЩ в бъдеще“.

Джейкъб Фънк Киркегор, старши сътрудник в базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel, каза пред CNBC, че „компенсирането на финансовата подкрепа на САЩ за Украйна би било много лесно за ЕС“, като се използват инструменти като нов общ дълг, двустранни дарения и конфискуване на 250 млрд. евро замразени руски активи и разпределянето им на Украйна.

Найджъл Гулд-Дейвис, старши научен сътрудник за Русия и Евразия в Международния институт за стратегически изследвания, заяви, че изземването и преразпределението на замразени руски активи би било „промяна на играта“. Макар заемът от 50 млрд. долара на Г-7, използващ лихвени плащания от руски активи, да е малка стъпка в тази посока, ЕС може да направи повече, тъй като има пълен контрол върху тези активи.

Ако Г-7 „имаше волята да го направи, можеше да осигури огромна част от парите на агресора и да ги вложи за защита на Украйна“, каза Гулд-Дейвис. Основната причина това да не е направено се дължи на страх сред някои членове на ЕС от финансовите последици, добави той.

Има и други начини, по които Европа може да запълни празнините. Киркегор посочва датския модел на финансиране на Украйна: вместо да изпращат направени на запад оръжия, чието производство е по-скъпо, страните биха могли директно да финансират военнопромишления комплекс на Украйна.

Дори в случай на изтегляне на ключовите американски оръжия, Киркегор посочва, че те все още могат да бъдат закупени: европейските страни биха могли да се съгласят на търговска сделка, както направи Китай през 2018 г., и да приемат покупките на произведени в Америка продукти, в този случай оръжия за доставки за Украйна, в замяна на облекчение на митата.

„Изцяло политически избор“ е това колко Европа отделя за защита на себе си и Украйна, каза Гулд-Дейвис.

Той го формулира като баланс на ресурси срещу баланс на решителност – балансът на ресурсите е в полза на Европа, но балансът на решителността е в полза на Русия: ако Европа има политическата воля да използва своето предимство по отношение на ресурсите, отбраната на Украйна може значително да бъде подсилена.

Какво ще стане, ако това не се случи?

Макс Бергман, директор на Програмата за Европа, Русия и Евразия в Центъра за стратегически и международни изследвания, каза пред CNBC, че макар европейските страни вероятно да увеличат помощта в случай на оттегляне на САЩ, „не е ясно дали Украйна може да оцелее в пропастта между оттеглянето на американската помощ и увеличаването на производството в европейска отбрана.

Ако Европа не увеличи помощта си в случай на оттегляне на САЩ, Украйна ще загуби войната: „Опасността е, че виждаме в Киев през 2026 г. това, което видяхме в Кабул през 2021 г. - военен колапс, водещ до края на Украйна и украинската демокрация“, допълва Бергман.