Дилемата на Льо Пен: Държавник или саботьор?

Марин льо Пен винаги е вървяла на ръба на това да бъде аутсайдер и намерението ѝ да разруши основните политически партии във Франция и да култивира по-масов имидж, за да спечели достатъчно широка подкрепа с надеждата един ден да стане президент.

Политическата криза, обхванала Франция, постави този категоричен избор на фокус. С един брутален ход миналата седмица тя се превърна в Льо Пен от миналото, в главния разрушител, който дръпна щепсела на дясноцентристкото правителство и тласна страната към хаос и финансови сътресения, пише Politico.

Сега, докато прахът се утаява, Льо Пен трябва да разбере дали това е риск, който си струва да бъде поет, и да реши дали ще подкрепи следващия премиер на президента Еманюел Макрон, или ще продължи с натиска.

С решението си да не подкрепи премиера Мишел Барние и неговото дясноцентристко правителство за строгия бюджет с цел свиване на големия дефицит на Франция Марин льо Пен удовлетвори традиционните си избиратели. Този ход предизвика разногласия и в нейната партия „Национален фронт“ - един от трите големи блока във фрагментирания френски парламент.

Безразсъдна и разрушителна сила

„Длъжностните лица от „Национален сбор“ са разделени относно това дали трябва да гласуват за сваляне на правителството“, коментира бивш партиен служител, говорил при условие за анонимност. „Те се страхуват, че отново ще се превърнат в маргинална партия“, добавя източникът на медията.

За да стане Льо Пен президент, „тя има нужда от пенсионери, хора, които обичат стабилността... и сега те вероятно са изгубени“, казва още служителят.

Това е нещо, за което нейните противници се хванаха – много от тях радостно обсъждат как тя е безразсъдната и разрушителна сила, която ѝ спечели рекорден брой депутати, но пък три пъти е губила президентски избори от 2012 г. насам.

Като се има предвид колко лесно Льо Пен може да загуби позициите си, Макрон разкритикува партията ѝ, че се е присъединила към крайната левица в „антирепубликански фронт“. Нейната партия просто „ражда хаос“, според един френски депутат.

Това е внезапен и драматичен обрат за нея. Години наред тя се опитва да култивира по-разумен имидж, като налага строга дисциплина на партийните служители и възприема нулева толерантност към расизма и антисемитизма. Тя обаче остава невъзмутима в ситуацията. „Не залагам, не играя в казино... Вземам политически решения“, коментира тя в интервю. „Бяхме изправени пред безотговорен бюджет и се опитахме да бъдем отговорни“, добавя тя.

Засега Марин льо Пен държи някои отворени врати, като уверява, че ще гласува в полза на извънредния бюджет, но все пак предупреждава, че може да гласува отново за сваляне на следващото правителство. Това вероятно ще е лесната част. Ще има моменти, в които тя ще трябва да направи по-решителни избори, като например дали ще подкрепи бюджета на следващото правителство за 2025 г. и, вероятно, законопроекта за имиграцията.

Натиск на избирателите

Президентските избори през 2027 г., на които Макрон не може да участва, все още са твърдо в полезрението на Льо Пен и решението ѝ да помогне за свалянето на правителството на Барние е рисково за нейния имидж и имиджа на партията ѝ като привлекателна антисистемна сила.

„Мисля, че това беше трудно решение за нея, което противоречи на нейната стратегия да направи „Национален сбор“ по-масова партия“, коментира изследователят на OpinionWay Брюно Жанбар. По думите му натискът на избирателите ѝ е бил твърде силен.

„За нея беше по-важно да задържи основните си гласоподаватели, отколкото да привлече нови в момент, когато все още не се е появил умерен центристки кандидат за президент“, добавя той. В известен смисъл Льо Пен се приближи изкусително близо до уважението, за което винаги е жадувала.

Барние, учтивият, консервативен, по-възрастен държавник, когото Макрон назначи за министър-председател през септември, се противопостави на заклеймяването на Льо Пен като крайнодясна, смъмри министрите, че я критикуват, и призна нейното влияние върху дискусиите за бюджета. В крайна сметка тя реши, че да танцува с Барние би било „целувка на смъртта“.

„Опасността за Марин льо Пен беше тя да бъде обявена за „политик като всеки друг“, ако беше твърде конструктивна“, коментира консервативен политик, пожелал анонимност. Льо Пен избра „най-малко самоубийствения“ вариант, смята Силвен Крепон, академик и специалист по крайната десница.

На фона на другите опозиционни партии, като Социалистическата партия, Зелените, консервативните Les Républicains и центристите, които сега преговарят за възможен правителствен пакт с Макрон, „Национален сбор“ изглеждат доста смели, че не са на сцената. Един от техните депутати, Филип Балард, коментира, че е уверен, че тези преговори ще имат обратен ефект върху основните партии и ще затвърдят репутацията на неговата партия като опозиционна сила номер 1 във Франция.

„Старият пакт ляво-дясно се появява, но те никога няма да успеят да се споразумеят за нищо, независимо дали става дума за данъци, или сигурност. Всичко работи в наша полза“, казва той.

Недостатъкът, поне засега, е, че „Национален сбор“ губи влияние.

Контрол на щетите

От партията вече се опитват да спечелят обратно повече масови гласоподаватели, като твърдят, че електоратът е разбрал и подкрепил техния ход за сваляне на правителството. Те също така се опитват да скрият жилото от решението на Льо Пен за кабинета на Барние.

В часовете след вота на недоверие Льо Пен коментира, че падането на Барние не е победа. Крайнодесните законодатели като цяло избягваха да злорадстват и обещаха, че ще помогнат за предотвратяване блокирането на френското правителство по подобие на САЩ.

Неотстъпчивостта на Льо Пен я направи уязвима и за друга линия на атака – че тя предизвика криза, за да спаси кожата си. Тя е съдена за присвояване на средства от ЕС и прокурорите искат от съда да ѝ забрани да се кандидатира за публични длъжности. Присъдата трябва да бъде произнесена през март, т.е. рискът тя да загуби всичко е голям.

Според консервативния законодател Пиер-Анри Дюмон, който подкрепи правителството на Барние, Льо Пен е решила да свали правителството сега, защото ще бъде по-трудно да организира сблъсък с Макрон по-късно, когато тя може да няма право да се кандидатира за президентския пост в зависимост от решението на съда.

Някои обвиняват Льо Пен, че се опитва да изостри институционалната криза в опит да принуди Макрон да се оттегли и да ускори президентските избори.

Въпреки флирта с хаоса през последните седмици, Льо Пен се придържа към червените си линии. За разлика от крайнолевия лидер Жан-Люк Меланшон, тя отказа да призове Макрон да се оттегли, въпреки че това може да я спаси от политическа забрава.