Френският президент Еманюел Макрон ще назначи нов премиер през следващите дни, чийто основен приоритет ще бъде да прокара в парламента бюджета за 2025 г., съобщи той в четвъртък, след като правителството беше свалено от депутатите.
Консерваторът Мишел Барние стана най-кратко управлявалият премиер в съвременната история на Франция. Той подаде оставка вчера, след като парламентът му гласува вот на недоверие заради фискалните му планове. Барние беше назначен едва преди три месеца.
В телевизионно обръщение към нацията Макрон заяви, че ще назначи наследник на Барние „през следващите дни“. „Приоритет ще бъде бюджетът“, допълни той.
Специален закон за удължаване на бюджета за 2024 г. и избягване на дупка ще бъде задействан до средата на декември. След това новото правителство ще подготви пълен бюджет в началото на следващата година, който трябва да бъде гласуван от парламента.
Макрон, чието злополучно решение да свика предсрочни избори през юни донесе силно разделен парламент, отрече да е отговорен за политическата криза.
Президентът, който представлява центристка партия, заяви, че крайната десница и левите партии са се обединили в „антирепубликански фронт“, за да създадат „хаос“, сваляйки Барние.
Макрон беше отслабен от кризата, но се противопостави на призивите на някои депутати от опозицията да подаде оставка. Той потвърди, че ще остане на поста си до края на мандата си през май 2027 г.
„Мандатът, който ми дадохте, е за пет години и аз ще го изпълня до самия край“, изтъкна Макрон.
В 10-минутната си реч той добави, че новото правителство трябва да представлява различни партии, които искат да участват в него или поне да се съгласят да не го свалят от власт. Той не посочи кои са тези партии.
Междувременно Макрон поиска от Барние и правителството му да останат като служебен премиер и правителство до сформирането на нов кабинет.
Не е ясно дали ново правителство ще бъде назначено преди церемонията в събота за повторното отваряне на катедралата „Нотр Дам“, която беше ремонтирана след опустошителния пожар. Очаква се световни лидери, включително новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп, да присъстват на събитието.
Макрон посочи възстановяването на готическата катедрала и успешните Олимпийски игри в Париж през лятото като доказателство, че Франция може да се справи.
„Те са доказателство, че можем да направим велики неща, можем да направим невъзможното. Светът ни се възхищава за това“, изтъкна Макрон.
В четвъртък той обядва с Франсоа Бейру, чието име се посочва от френските медии като възможен наследник на Барние.
Който и да е новият премиер, той ще се изправи пред същото предизвикателство като Барние – да прокара навреме бюджета в раздробения парламент в момент, когато Франция трябва да овладее публичните си финанси.
Френските облигации и акции преживяха подем в четвъртък след очаквания изход от вота на недоверие срещу Барние в парламента. Но възходът вероятно няма да трае дълго предвид мащаба на политическата несигурност.
„До възможни нови избори продължаващата политическа несигурност вероятно ще задържи рисковата премия за френските активии на високи нива“, коментираха анализатори на SocGen. Най-ранната възможна дата за парламентарни избори е през юли догодина.
Падането на правителството оставя Франция без ясен път към намаляване на фискалния дефицит и най-вероятният изход ще бъде по-малко затягане на коланите от планираното преди това, коментира рейтинговата агенция Standard and Poor's.