Изборът на Льо Пен тласка Франция и Европа към непознати води

Франция се справя по-добре със защитата на своите паметници, отколкото с функционирането на демокрацията в страната. Докато катедралата "Нотр Дам" се издига отново от пепелта като символ на единството в хаоса, втората по големина икономика в Европа е изправена пред безпрецедентна политическа нестабилност след обединяването на крайнодесния лидер Марин льо Пен с левицата, за да свалят правителството на премира Мишел Барние и да торпилират бюджета му за 2025 година.

Във време, в което целият регион е уязвим от търговските заплахи на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп и военната машина на Владимир Путин, политическото сътресение във Франция е своеобразно пътуване в неизвестното, от което Западът няма нужда, пише Bloomberg.

Парламентарният хаос оголва политическия пейзаж на Франция след последователните пандемични и инфлационни шокове и края на силния икономически растеж. Планът на Барние за намаляване на френския бюджетен дефицит чрез спестявания в размер на 60 млрд. евро е обречен да не се хареса на масите, но е шокиращо да се види колко лесно беше взет за заложник от политици, които се интересуват повече от президентските избори през 2027 г., отколкото от бюджетна математика. Чрез налагането на „червени линии“, изискването за повече мерки срещу икономиите и свалянето на Барние след само 89 дни начело на правителството, Льо Пен нанесе символичен удар върху властовия елит, но без да предложи истински отговор на дълбокия демографски спад и свиването на производителността.

Тези червени линии на крайната десница в лицето на „Национален сбор“ сега ефективно връзват ръцете на президента Еманюел Макрон, докато той се опитва да запълни политическия вакуум с нов премиер и да поднови трудното пътуване към един функциониращ бюджет. Парламентът на Франция е блокиран без работещо мнозинство, което отразява все по-поляризираното общество, докато най-ранните избори могат да се проведат едва в средата на следващата година.

И докато в идеалния случай националният интерес би бил приоритет, с 350 млрд. евро дълг и 40 млрд. евро лихвени плащания с падеж през следващата година, перспективата за взимането на властта в система, в която победителят получава всичко, ще кара политиците да търсят лесна победа при неустойчиви залози.

Ако това доведе до по-голям социален гняв или безредици, работата на Макрон като президент отново ще бъде изложена на риск.

Финансовите пазари засега се ориентират в хаоса, което е впечатляващо, защото тук не става въпрос за криза от типа на гръцката или италианската. Институциите на Петата република във Франция предлагат начини да поддържат функционирането на държавата в извънредни ситуации, подпомогнати от подкрепата на Европейския съюз (ЕС) и еврото — което е иронично, като се има предвид неуспешната кампания на Льо Пен "Фрекзит" за загърбване на единната валута. Налице е и ефектът „Нотр Дам“: националното богатство на Франция на стойност над 680% от брутния ѝ вътрешен продукт (БВП) е успокояващ дългосрочен щит срещу сегашната купчина дългове и политическата нестабилност.

И все пак, комбинацията от нарастващи косвени разходи по заеми на пазара и месечните преоценки на държавни е болезнена. Това може да доведе до строги фискални икономии, предупреждава Bloomberg Economics, което ще притисне икономиката, без да успокоява инвеститорите, притеснени от траекторията на дълга в дългосрочен план.

Съществува огромен риск корозията да проникне дълбоко в институциите и обществото: Трудно е да си представим, че бизнесът във Франция може да се справи с всичко това на фона на цялостната парализа, като инвестициите и растежът вероятно ще пострадат. Очевидната победа на Льо Пен в името на френската покупателна способност рискува да бъде изцяло пирова.

И като един от най-изявените геополитически гласове в Европа и единствената ядрена сила в ЕС, избледняващото влияние на Франция е осезаемо е се случва в особено неподходящ за нея и региона момент. Завръщането на Тръмп в Белия дом и перспективата за мирно споразумение с Путин относно Украйна изискват от Европа да бъде по-силна, по-способна, за да се защити.

Тристранната управляваща коалиция в Германия се разпадна, въпреки че дори и там все още тлее оптимизъм, че нещата ще се подобрят за разлика от Франция. Обединеното кралство, което сега изглежда изключително по-стабилно, отколкото по време на ерата Brexit, е напът да се сблъска с огромен натиск да избира между Европа и САЩ.

Ако Макрон не може да обедини Франция и да съсредоточи страната върху решаването на собствените си проблеми, славното повторно отваряне на "Нотр Дам" може да е всичко, което ще остане от неговото наследство.