Крайнодесният румънски политик Калин Джорджеску, който е критик на НАТО, и ръководителката на десноцентристката опозиционна партия "Съюз за спасение на Румъния" Елена Ласкони вероятно ще се изправят един срещу друг на втория тур на президентските избори на 8 декември, показват резултатите, цитирани от Ройтерс.
Това е неочакван изход, който застрашава пламенната проукраинска позиция на Румъния, коментира агенцията.
При преброени 99,9% от гласовете 62-годишният Джорджеску има 22,9%, а претендентката на десноцентристите Елена Ласкони е на второ място с 19,16%. Тя измести премиера от левицата Марчел Чолаку, който беше ясен фаворит за победа на първия тур. Ласкони се възползва от силната подкрепа на румънските избиратели, живеещи в чужбина.
Президентът на Румъния има полуизпълнителна роля, която му дава контрол над разходите за отбрана. Въпросът вероятно ще бъде труден, тъй като Букурещ ще бъде подложен на натиск да спазва целите на НАТО за разходите по време на втория мандат на Доналд Тръмп като президент на САЩ и в същото време да се опита да намали големия си фискален дефицит.
Някои обществени допитвания даваха на Джорджеску подкрепа от едва 5% преди изборите, а в по-ранни допитвания той почти не присъстваше.
Политологът Раду Магдин коментира, че разликата между едноцифрената популярност на Джорджеску и резултатът в неделя е безпрецедентен от рухването на комунизма в Румъния през 1989 г. „Никога в 34-годишната си демокрация не сме виждали такъв ръст в сравнение с допитванията“, отбеляза Магдин.
Предизборната кампания беше съсредоточена основно върху нарастващите разходи за живот, тъй като Румъния има най-големия дял от хора в ЕС, които са застрашени от бедност.
Чолаку ухажваше избирателите с обещанието за щедри разходи и никакви повишения на данъците, въпреки че Румъния има най-големия бюджетен дефицит в ЕС от 8% от БВП. В същото време той предложи усещане за сигурност в политическата стабилност във време на война близо до границата.
Джорджеску, който преди време беше виден член на крайнодесния Съюз за единство на румънците, нарече щитът за противоракетна отбрана на НАТО в румънския град Девеселу „срам за дипломацията“. Той заяви, че Северноатлантическият алианс няма да защити нито една от страните си членки, ако те бъдат нападнати от Русия.
„Ние сме силни и смели, много от нас гласуваха, още повече ще го направят на втория тур“, каза Джорджеску в неделната вечер пред жилищна сграда близо до столицата Букурещ.
Ласкони, която е бивша журналистка, се присъедини към "Съюз за спасение на Румъния" през 2018 г. и стана лидер на партията тази година. Тя вярва в увеличението на разходите за отбрана и помощта за Украйна и според допитванията би победила Чолаку на втория тур.
В близост до войната
Румъния има 650-километрова граница с Украйна и откакто Русия нападна Киев през 2022 г., позволи износа на милиони тонове зърно през черноморското си пристанище Констанца и предостави военна помощ, включително дарението на зенитно-ракетна система Patriot.
Селата по границата с Украйна търпят последиците от дронове, които нарушават националното въздушно пространство, въпреки че не се съобщава за жертви.
Политолог коментира, че възможността намеса на Русия да е дала на Джорджеску преднина на изборите не може да бъде изключена.
„Въз основа на позицията на Джорджеску към Украйна и разминаването между обществените допитвания и действителния резултат не можем да изключим това“, каза Сергиу Мискою, преподавател по политология в университета „Бабеш-Боляй“.
Настоящият президент Клаус Йоханис затвърди силната прозападна позиция на Румъния, но също така беше обвиняван, че не е направил достатъчно в борбата с корупцията.
Резултатите от изборите в неделя са една от най-големите изненади след рухването на комунизма в Румъния, като лидерите на двете най-големи партии - лявата Социалдемократическа партия и левоцентристката Либерална партия, които са в коалиционно правителство, бяха елиминирани на първия тур.