1000 дни война и Киев е в най-тежката ситуация от пролетта на 2022 г.

След 1000 дни война Украйна е изправена пред най-сериозните предизвикателства от пролетта на 2022 година. Русия настъпва бавно на Изток, макар и военните наблюдатели да не очакват да изпълни най-близката като реализация цел - превземането на Донбас в административните му граници, поне до пролетта на 2025 г.

Русия отново активно обстрелва енергийната система (първите целенасочени удари започнаха още през есента на 2022 година, когато военната операция беше под командването на ген. Сергей Суровикин) и вече унищожен е почти целият потенциал за производство на пикова енергия. Заради разрушенията от последния ракетен обстрел на 17 ноември, в Украйна са въведени нови ограничения за електрозахранването на 19 ноември, защото има значителен дефицит на електроенергия, който не може да бъде покрит с вноса.

Москва има подкрепата не само на Иран за дронове (и вероятно балистични ракети с малък обсег), но и на Северна Корея, която изпрати поне 3,5 млн. артилерийски снаряда през тази година, балистични ракети KN-23 и около 10 хил. войници.

Както и безмълвното одобрение на Китай.

В своето обръщение за ден 100 от началото на пълномащабната война през юни 2022 година украинският президент Володимир Зеленски обърна внимание на новите думи в речника на украинците, сред които и HIMARS, дронове, Bayraktar. Днес към тях могат да бъдат добавени още и ATACMS и F-16, а между тях и ракета дрон "Паляница", "Лютий", танкове Abrams и Leopard, като и системи за противовъздушна отбрана Patriot, Samp/T или Iris-T.

След почти три години война Киев отново е под натиск за компромиси, макар че заявките на руския президент Владимир Путин не подсказват за никакъв компромис - окупирането на четири украински област (Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска), чийто пълен контрол не държи, отказ на Украйна за членство в НАТО и "денацификация", или остраняване на днешната власт в Киев. Москва изглежда незаинтересована към замразяване на конфликта на сегашната линия на фронта, с каквото предложение се отправи турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Рио де Жанейро за срещата на Г-20. 

Публикация в Bloomberg посочва, че идеята на Ердоган е замразяване на конфликта и международни войски в Донбас. На базата на тези публикации говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е коментирал, че това е неприемливо и досегашните позиции, предвиждащи реално пълната капитулация ва Украйна, остават приемливи.

Ще променят ли хода на войната ракетите ATACMS?

В първите месеци на войната повечето държави, които днес са съюзници, отказваха да предоставят сериозно въоръжение на Украйна (включително и въздушна отбрана срещу масираните ракетни удари) и възможност за отпор, отбелязвайки, че войната няма да продължи дълго и руската армия ще постигне целите си в рамките на седмици. Нещата се промениха, но и до днес сред основните предизвикателства за украинските военни са бавните доставки на обещаното въоръжение и на нужни решения.

"Даваме на Украйна само толкова, колкото да се държи, а понякога дори и по-малко", призна Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Жозеп Борел след вероятно последното си председателство на Съвета по външни въпроси на ЕС на 18 ноември.

В момента една от най-обсъжданите теми е възможността за удари със западни ракети по територията на Русия, за което Киев настоява от месеци, а Русия имаше време да се подготви. На колебанията действително ли Вашингтон е дал разрешение за тези удари край сложи Жозеп Борел. Той потвърди, че такова решение е взето, а ЕС не са стигнали до единна позиция по време на дискусиите и всяка страна сама ще решава.

Преди ден френското издание Le Figaro публикува информация, че такова разрешение е дадено и от Франция и Великобритания за техните ракети Storm Shadow/Scalp, но после премахна публикацията си. По-късно се появиха нови спекулации, че все пак такова разрешение има, но само за обекти в Курска област.

Пред Financial Times депутат е коментирал че британският министър на отбраната Джон Хийли е говорил с американския си колега Лойд Остин и му предстои разговор с украинският министър на отбраната Рустем Умеров, но повече подробности не са разгласени от съображения за сигурност.

На този етап Германия е твърда в позицията си, че няма да предостави ракети Taurus - нито за удари по територията на Украйна, нито по Русия. Според публикация в Bild обаче Берлин ще предаде 4000 дрона "Мини Taurus". Информацията за тях е оскъдна и сочи, че те са снабдени с изкуствен интелект, способен автономно да избира целите си, устойчив е на средствата за радиоелектронна борба и е по-евтин спрямо други дронове от този клас.

ЕС опитва да поддържа интереса на Доналд Тръмп към Украйна

Очаква се през декември естонката Кая Калас да поеме поста на Жозеп Борел. По време на своето изслушване пред Европейския парламент тя обърна внимание на ролята на Китай във войната в Украйна, оценено от наблюдатели като опит на ЕС да задържи вниманието на новоизбрания президент Доналд Тръмп към войната в Украйна. Неговите изявления и вероятни назначения подсказват именно това - през следващите години САЩ ще възприемат Пекин като основната заплаха за своята сигурност.

Изглежда, че и в Киев са заложили на победата на Тръмп и са изготвили тактика за следващите си ходове спрямо този сценарий - планът, предложен от Зеленски за подсилване позициите на Украйна, има точки, които са съзвучие с някои от изявленията на новия американски президент, като например че Европа трябва сама да поеме отговорността за своята отбрана.

Колкото до приближаването на мира украинските власти искат гаранции, че войната няма да бъде замразена и руските войници няма да се върнат отново, но една от най-стабилните - членство в НАТО, изглежда все така непостижима въпреки заявките от западните партньори, че мястото на Украйна е в  Алианса.

В последните 1000 дни Украйна подаде и молба и стартира процедурата за членство в ЕС като процесът върви бързо и страната вече има статут на кандидат в очакване да започнат и преговорите за присъединяване.

Ситуацията в Купянското направление постепенно се влошава

Ситуацията в Купянското направление се влошава, сочат данните на украинския Център за отбранителни стратегии относно ситуацията на бойното поле в последните часове. Анализаторите отбелязват, че превземането на Купянск или на Часов яр би дало предимство на руската армия, макар и ефектите да не бъдат видими веднага.

Украинският президент Володимир Зеленски посети защитниците на Купянск на по-малко от  5 км от фронтовата линия и се запозна със ситуацията. Малко преди това беше и в Покровск и инспектира и изграждането на защитни съоръжения в Донецка област.

Снимка: President.gov.ua

От разпространените кадри прави впечатление отсъствието на главнокомандващия Въоръжените сили на Украйна ген. Олександър Сирский.

От сводката на Генералния щаб на ВСУ е видно, че през  миналото денонощие в Купянското направление са отбити девет атаки на руснаците - към Крухлякивка и Лозово. Четири са регистрираните атаки към Лиман.

Покровското направление е най-активното в 999-ия ден от началото на пълномащабната война. ВСУ съобщава за 38 атаки в - в района на Миролюбивка, Промин, Лисивка и Новоолексеивка. Министерството на отбраната на Русия съобщи за окупацията на Новоолексеивка. Според анализите на Центъра за отбранителни стратегии предимството на руснаците тук е 6 към 1 по отношение на жива сила и 3 към 1 по отношение на техниката.

Въпреки това сериозно предимство, заради големите загуби, Русия трудно ще превземе града до пролетта на 2025 година, допълват анализаторите.

В Курахивското направление са отбелязани 30 атаки към районите на Сонцивка, Далне, Елизаветивка, Катеринивка и Антонивка, като няма съществено изменение на фронтовата линия. Геолокализирани данни на Института за изучаване на войната показват атаки с бронирана техника към Далне и увеличаване на натиска в посока Вухледар.

Активизира се и Времивското направление, където са регистрирани 14 бойни действия. Руснаците се опитват да обкръжат украински позиции около Олговка в Курска област.

Заради активната работа на руските дронове и лошото време има прекъснати линии да доставка, което наложи украинските части да напуснат свои позиции в Клищиевка и Андриевка (около Часов яр). Те обаче остават под огневи контрол на украинците, което спира окупацията им.

Като цяло през изминалото денонощие регистрираните бойни действия са 143, както и 77 въздушни удара със 123 управляеми авиационни бомби. Руснаците са извършили 4900 артилерийски обстрела, което е малко над средното за този час на денонощието.

По данни на Военноморските сили на Украйна към 6 часа на 19 ноември в Черно море са влезли шест бойни кораба ракетоносци, чийто общ залп достига до 24 ракети "Калибър". В Азовско море кораби на бойно дежурство няма.

ВВС на Украйна съобщава за поредната вълна от дронове и авиационни бомби през нощта срещу 19 ноември. Има данни за нови попадения в жилищни сгради в Суми. Русия е изстреляла 87 бойни дрона, от които системите за ПВО на Украйна са унищожили 51 - основно над Киевска, Харковска, Сумска, Черниговска, Полтавска и Миколаевска област. Към 9 часа на 19 ноември от ВВС съобщават още и за неутрализирани със средства за радиоелектронна борба 30 дрона, а едни е напуснал въздушното пространство на Украйна.

По данни на руското Министерство на отбраната руските ПВО са унищожили 11 дрона над Ростовска област.  

Одеса вече има защитата на Patriot или SAMP/T

Атаката срещу Одеса на 18 ноември с балистична ракета "Искандер - М" подсказва, че в града е разположен комплекс ПВО  Patriot или SAMP/T. Военновъздушните сили на Украйна съобщиха след удара, че ракетата е прихваната и унищожена от ПВО, но отломките са паднали над жилищен район, причинявайки смъртта на 10 души и ранявайки повече от 50 души.

Единствено двете западни системи сред притежаваните от Украйна са в състояние да унищожат балистична ракета.

Пристанищният град е почти под непрекъснат обстрел с балистични ракети, изстрелвани от Крим. През март една от тях попадна на по-малко от 500 м от екипа на Зеленски, който посрещна  гръцкия премиер Кириякос Мицотакис на пристанището. На ракетите им трябват броени минути, за да изминат разстоянието, обикновено недостатъчни за обявяване на въздушна тревога. Конкретно с ракетата на 18 ноември данните на ВВС сочат, че тя е изстреляна в 11:54 часа, а попадението е регистрирано в 11:57 часа.