Външната политика често зависи от личните отношения между лидерите. Приятелството на Роналд Рейгън с Маргарет Тачър отваря дипломатически коридори. Разногласията между Доналд Тръмп и Ангела Меркел от друга страна ограничиха ключов съюз, пишат в коментар за Wall Street Journal Питър Раф и Даниъл Кочис.
Взаимното възхищение между Джо Байдън и Олаф Шолц издигна отношенията на Вашингтон с Берлин над всички останали в Европа. Но с връщането на Тръмп в Белия дом и рухването на правителството в Берлин германско-американските отношения много скоро ще изглеждат различно. Други европейски лидери могат да се намесят, за да запълнят празнината, която разривът ще остави.
Никой не е в по-добра позиция да направи това от италианския премиер Джорджа Мелони. Подобно на Тръмп, тя беше политически аутсайдер, заклеймен като популист и дори „фашист“. Мелони също така разби очакванията на опонентите си и изгради сериозно политическо движение. Много от най-близките съюзници на Тръмп, включително милиардерът и изпълнителен директор на Tesla Илон Мъск, се възхищават на Мелони. Нейната личност съчетава в еднаква степен чар и дързост.
Що се отнася до политиката, двамата лидери вероятно ще намерят общ език. Правителството на Мелони се фокусира върху спирането на неконтролираната имиграция. Първата задача на Тръмп като президент ще бъде да прекрои политиката на отворени граници на администрацията на Джо Байдън.
И двамата лидери са яростни защитници на традиционните ценности.
Мелони демонстрира морална отговорност и по отношение на външната политика. За разлика от други европейски лидери, тя недвусмислено подкрепи Израел и осъди „Хамас“. Тя насърчи Запада да продължи да подкрепя Украйна и се обяви категорично срещу руския държавен глава Владимир Путин. Възпирането, отбеляза тя по-рано тази година, „е най-добрата гаранция, че няма да има ескалация“.
Някои твърдят, че най-очевидният европейски съюзник на Тръмп е унгарският премиер Виктор Орбан. Но Мелони би била много по-надеждна и способна. Орбан е ограничен от лошия си имидж в голяма част на Европа. Това си личи и при последното разпределяне на постовете и отговорностите в Европейската комисия, докато Италия се радва на много по-голямо доверие в региона.
Рим може да се превърне в добре дошъл противовес на Берлин. Тръмп търсеше нещо подобно във Виена и Варшава по време на първия си мандат, с променлив успех. Големината на Италия трябва да ѝ даде допълнително предимство като предпочитан европейски партньор на Вашингтон. Повече от 12 000 американски войници са базирани в Италия, а Неапол е щабът на Шести флот на Военноморските сили на САЩ. В Европа само Германия е домакин на повече американски военнослужещи.
Завръщането на Тръмп във Вашингтон е обещаваща възможност. За да управлява ефективно, той ще има нужда от приятели в Европа. Републиканецът няма да намери по-добър съюзник от Мелони, заключват Питър Раф и Даниъл Кочис.