Дълговата реформа, отбраната и ядрената енергетика са ключови за германския Ренесанс

Разпадането на силно недолюбваната и нефункционираща трипартийна коалиция на Германия предлага на най-голямата икономика в Европа възможност за политическо и икономическо обновление.

Възникват обаче два въпроса, пише Bloomberg. Първо, ще преодолее ли Германия политическите караници и ще грабне ли златната си възможност? И второ – ако преодолее политическата криза, какво може и трябва да направи?

По първата точка няма пълна увереност, че политическите скандали ще секнат скоро. От друга страна, няма и недостиг на смели и разумни идеи - реформирането на дълговата спирачка на Германия за финансиране на инвестициите, спирането на изтичането на капитал и правилното финансиране на армията на страната са очевидни теми, по които да се работи.

Лидерът на опозиционните консерватори Фридрих Мерц е най-вероятно да стане следващият канцлер на Германия. Съюзът на ХДС/ХСС обаче, според проучванията, събира около 32% подкрепа и не може да управлява сам.

Нарастващата фрагментация на германската политика - първо чрез възхода на крайнодясната "Алтернатива за Германия", а напоследък и на крайнолевия антимигрантски алианс „Сара Вагенкнехт“, прави изграждането на коалиции особено трудно.

Мерц, приятелски настроен към бизнеса евроатлантик, известен с късия си фитил, изключва управление с „Алтернатива за Германия“. Същевременно настроените към бизнеса свободни демократи се представят толкова зле в проучванията, че могат да изпаднат и под прага от 5%, необходим за влизане в парламента. Следователно следващото правителство на Германия вероятно ще бъде друга коалиция от неудобни другари – например консерваторите да управляват или със социалдемократите, или със Зелените, в зависимост от ситуацията.

След понякога влудяващите политически разправии през последните три години никой не би обвинил избирателите в Германия, че се опасяват, че се върви към същите безсмислени дебати и липсата на политически консенсус.

Мерц има ясна представа за заплахите пред просперитета на Германия, но опасенията са, че голяма част от избирателите все още не оценяват напълно бъркотията, в която се намира страната. Изкушаващо е за тях да гледат на икономическите проблеми на Германия като на циклични, докато реалността е, че те са структурни и, следователно, трудни за решаване.

Комбинацията от слаб ръст на производителността, остаряла инфраструктура и застаряваща работна сила означава, че има риск от стагнация на икономическото производство за години напред. Междувременно традиционните индустрии на страната - преди всичко нейните автомобилни компании, са изправени пред огромна заплаха за тяхната конкурентоспособност. Дори Volkswagen AG, който дълго време дава приоритет на запазването на работните места пред печеленето на пари, обмисля затварянето на германски заводи.

Има опасност Германия да бъде впримчена в порочен кръг. Слабият растеж и изтичането на капитали водят до по-ниски данъчни постъпления, което, от своя страна, създава неразрешими спорове за това как трябва да се раздели икономическият пай – нещо, на което ставахме свидетели в последните години при приемането на бюджета на страната.

В други страни решението би било очевидно – взимането на повече заеми за финансиране на инвестиции. В страната обаче действа конституционно заложена дългова спирачка, която ограничава новия дълг до не повече от 0,35% от брутния вътрешен продукт всяка година (макар и с известна гъвкавост за приспособяване към извънредни ситуации и икономическия цикъл). Това е ограничаващо, като се има предвид и нивото на дълга на страната.

Консерваторите на Мерц са привърженици на балансираните бюджети, но напоследък лидерът им звучи малко по-склонен да преразгледа лимита на дълга. Същевременно той продължава да настоява, че Германия ще полага повече усилия за контрол на разходите за социални помощи.

Министърът на икономиката Роберт Хабек предложи да се създаде фонд за насърчаване на местните инвестиции, като се заложи на субсидия от 10% за компаниите. Идеята на Хабек си заслужава да бъде обмислена, но тя ще изисква фискална огнева мощ.

Разхлабването на дълговата спирачка също би улеснило обновяването на армията на Германия, като гарантира, че тя може правилно да защити собствената си страна и да подкрепи Украйна. Берлин тази година ще изпълни ангажимента си към Организацията на Северноатлантическия пакт (НАТО) да изразходва 2% от БВП за отбрана за първи път от десетилетия. Вторият мандат на Доналд Тръмп в САЩ добавя към императива Германия да изпълни своите отговорности.

Ако Мерц запази дълговата спирачка, има и други начини за мобилизиране на капитал. Германците саботират собствения си просперитет и корпоративния сектор, като държат милиарди спестявания в нискодоходни банкови сметки. Въпреки че наскоро сваленият министър на финансите Кристиан Линднер често беше проблемен трън в очите на коалицията, неговите идеи за създаване на повече култура на собственост върху капитала и реформиране на разходопокривната пенсионна система на страната бяха освежаващи и не бива да се пренебрегват.

Мерц същевременно – бивш корпоративен адвокат и председател на надзорния съвет на BlackRock Asset Management Deutschland AG, знае и две, и двеста за капиталовите пазари.

Промяната на жилищните разпоредби, за да се стимулира строителството, трябва да заеме челно място в дневния ред на следващото правителство. Германия има нужда от 400 хил. нови жилища годишно, а около половината от населението остава изключено от жилищния пазар.

Берлин трябва да засили и подкрепата си за стартиращите фирми, защото малките и средни компании, известни като Mittelstand, остават гръбнакът на германските иновации, но броят на стартираните нови предприятия е шокиращо малък.

И накрая, едно ново правителство трябва да направи преоценка на енергийната политика. Разпадналата се трипартийна коалиция продължи със затварянето на последните ядрени електроцентрали на Германия – ангажимент, който пое предишния канцлер Ангела Меркел, след разрушителното земетресение в Япония през 2011 г. Това обещание обаче трябва да се преразгледа на фона на влошаващата се климатична криза и загубата на евтиния внос на руски газ заради войната в Украйна.

Повторно включване на затворените централи ще е трудно от техническа и политическа гледна точка, но това би сигнализирало за признаване от страна на Германия, че времето на плахост и фалшиви компромиси е свършило.