В България, Молдова и Грузия сблъсъкът между Запада и Изтока се усеща все повече

Молдова

На 3 ноември в Молдова ще се проведе втори тур на президентските избори между проевропейската кандидатка за президент Мая Санду и Александър Стояногло, проруски настроен бивш главен прокурор. На първия тур на 20 октомври Санду получи приблизително 42% от гласовете, а Стояногло - 26%. В същия ден молдовците одобриха с малък превес решението за вписване на целта за членство в ЕС в конституцията - 50,4% „за“ и 49,6% „против“. Въпреки двуцифрената разлика в първия тур на президентската надпревара, избирателите вероятно ще превърнат втория тур в неофициален втори референдум за проевропейската траектория на страната, което ще доведе до напрегнат финал.

Западните медии до голяма степен описват близкия резултат от референдума за ЕС в Молдова като доказателство за подкрепяна от Русия дезинформация, която влияе на общественото мнение срещу интеграцията в ЕС. Въпреки това вотът разкрива и ясно изразено обществено разделение в Молдова. Подкрепата за интеграцията в ЕС е разделена географски, като северните и южните райони на Молдова гласуваха преобладаващо против ЕС, докато централните региони, особено Кишинев, подкрепиха силно членството в ЕС. Това разделение отразява не само политическите, но и икономическите различия: Селските и периферните райони, които са по-зависими от руските ресурси, разглеждат интеграцията в ЕС като заплаха за своята стабилност. Икономическите затруднения засилват тези различия, тъй като ниските заплати и мизерните пенсии правят много молдовци уязвими за влияние и разочаровани от възприеманото от правителството пренебрежение.

Населението на Молдова включва също така румънско- и рускоезични общности със значителни руски, украински и гагаузки малцинства. Рускоговорящите региони, особено полуавтономната Гагаузия, където 94% гласуваха против референдума за ЕС, клонят към Русия поради общия език и историческите връзки. Румънскоезичните общности и градските региони, които са по-силно изложени на западната култура, като цяло са по-ориентирани към ЕС, което създава културно и езиково разделение, определящо политическите предпочитания. Разделението между поколенията допълнително формира гледните точки. По-младите молдовци, особено тези, които живеят в градовете или в чужбина, подкрепят интеграцията в ЕС заради икономическите възможности и политическите реформи. За разлика от тях по-възрастните молдовци, особено в селските райони или тези, които са работили в Русия, често изпитват носталгия по съветската стабилност и се опасяват, че интеграцията в ЕС може да подкопае традиционните ценности и да въвлече Молдова в конфликти като войната в Украйна.

Освен това Приднестровието продължава да бъде решаващ фактор в молдовските избори. Този отцепнически регион, в който живее предимно рускоезично население, де факто функционира под руски контрол, подкрепян от руско военно присъствие. Москва използва статута на „замразен конфликт“ на Приднестровието като лост за въздействие, като косвено заплашва с активизиране, ако Молдова се присъедини към Запада. Някои фракции се опасяват, че интеграцията в ЕС може да провокира конфликт с Приднестровието или дори с Русия. Подобни опасения се отнасят и за полуавтономна Гагаузия, като те се засилват от руската пропаганда, която предупреждава, че присъединяването към ЕС може да доведе до военна ескалация, каквато се наблюдава в Украйна.

Независимо от резултата от изборите, вътрешните разделения в Молдова вероятно ще се задълбочат. Малка победа на Санду или Стояногло вероятно ще предизвика продължително политическо противопоставяне, особено при парламентарните избори, насрочени за следващата година. Този сценарий би могъл да засили сблъсъците между проруските и проевропейските фракции, да забави изпълнението на политиката и да увеличи риска от социални вълнения, особено ако икономическите условия се влошат. Подобна нестабилност би предизвикала по-нататъшна намеса от страна на Русия или ЕС, поляризирайки обществото и усложнявайки пътя на Молдова напред.

Заключение

С оглед на това, че България възприема прагматичен подход между западните и руските интереси, Грузия е проруски настроена, а Молдова е в политически застой, Черноморският регион е изправен пред нарастваща геополитическа нестабилност. Тази ситуация подкопава формирането на сплотена прозападна коалиция за сигурност, като ограничава капацитета на НАТО и ЕС да създадат стабилна регионална възпираща сила срещу руските действия. Междувременно Китай е на път да разшири влиянието си в региона, преследвайки както политически, така и икономически цели.

Русия и Китай имат различни, но допълващи се цели в района на Черно море. Русия дава приоритет на стратегическото господство и използва присъствието си, за да управлява динамиката на регионалната сигурност и да се противопоставя на влиянието на НАТО. За разлика от тях интересите на Китай са икономически мотивирани, като се стреми да установи инфраструктурни опорни точки, като например в грузинското пристанище Анаклия и други, като част от инициативата „Пояс и път“. Тези икономически инвестиции осигуряват на Китай търговски пътища към Европа, които заобикалят руската територия, като неусетно разширяват влиянието му в Евразия. Заедно руските военни и китайските икономически дейности предизвикват западното влияние, като позиционират и двете държави като влиятелни, макар и в различни сфери, в геополитиката на Черно море.

Сговорчивата позиция на България спрямо Русия - видима в нейната фрагментирана коалиционна политика и енергийни политики - допълнително отслабва черноморското единство на НАТО. Въпреки че е член на НАТО, политическата нестабилност на България и зависимостта ѝ от руската енергия усложняват ангажимента ѝ към мерките за регионална сигурност, като ръководеното от НАТО разминиране и протоколите за отбрана на Черно море. Тази хлабава подкрепа намалява оперативната гъвкавост на НАТО срещу руската настъпателност.

Сега Русия е готова да засили позициите си по крайбрежието на Грузия, като обръщането на Грузия към Москва вероятно ще ограничи сътрудничеството ѝ с НАТО и ЕС, като по този начин ще намали западното влияние в източната част на Черно море. Русия, която вече контролира отцепилите се от Грузия региони Абхазия и Южна Осетия, би могла да се възползва от по-приятелска грузинска администрация, за да разшири военното и разузнавателното си присъствие в страната. В същото време отвореността на Грузия към Китай предоставя на Пекин стратегически морски пункт в Черно море.

В Молдова вътрешните разломи и нерешеният конфликт в Приднестровието дават възможност на Русия да поддържа хибриден натиск чрез дезинформация, икономически лостове и операции за влияние, насочени към подкопаване на прозападното управление. Тази стратегия не само усложнява интеграцията на Молдова в ЕС, но и застрашава по-широките западни отношения в Черноморския регион. Разединението между черноморските държави отслабва колективната регионална отбрана, давайки на Русия по-голяма свобода на действие да влияе на тези държави икономически и политически и отдалечавайки ги от Запада. С отслабването на черноморското единство намалява и влиянието на НАТО в противодействието на руските заплахи, което се отразява на морската сигурност, енергийните търговски пътища и рамката за сигурност на Източна Европа - увеличавайки предизвикателствата пред сигурността на източния фланг на НАТО. 

(БГНЕС)