В България, Молдова и Грузия сблъсъкът между Запада и Изтока се усеща все повече

Изборите в България, Грузия и Молдова са сигнал за промяна в баланса на силите в Черноморския регион, където сблъсъкът между западните и руските интереси подхранва нестабилността в цяла Евразия. Дори и борбата за влияние в тези страни да се ограничи до граничните райони на Европа, тя представлява предупреждение за останалата част от континента. Това пише за Geopolitical Futures Антония Колибасану.

Прозападните нагласи на Молдова биха могли да допринесат за интересите на НАТО и Европейския съюз (ЕС), като засилят регионалната стабилност и се противопоставят на руските военни и икономически амбиции. И обратното, неотдавнашният наклон на Грузия към Русия и смесените пристрастия в България усложняват стратегията на НАТО за Черно море, подкопават сплотеността на системата за сигурност и увеличават регионалната уязвимост. Позициите на трите държави засягат и енергийната сигурност и търговските коридори, като енергийната зависимост на България, транзитните маршрути на Грузия и местоположението на Молдова са от решаващо значение за отношенията на Запада с Русия и Китай. В крайна сметка тези избори ще оформят динамиката на сигурността в Черно море, определяйки дали регионът ще се обвърже по-тясно със западните съюзници или ще се насочи към сферата на влияние на Русия.

България

Българите са все по-разочаровани от фрагментираната политика на страната. Нейните коалиции неизбежно се състоят от множество малки партии или съюзи, които имат малко общо помежду си, освен изкушението да оттеглят подкрепата си и да свалят правителството. След 7 избора за по-малко от четири години избирателите са разочаровани от този процес и в резултат на това избирателната активност намаля. Тя все пак се повиши с 4,5 процентни пункта спрямо предишните избори, но все още е едва 38,9%. Въпреки че увеличението е окуражаващо, ниската избирателна активност показва, че избирателите са уморени от непрекъснатия вот. Наред с това България е член на НАТО и изглежда вечно блокирана в дебат за ролята си в регионалната сигурност.

На изборите на 27 октомври рекордните 8 партии преминаха прага за влизане в парламента. Дясноцентристката партия ГЕРБ, ръководена от Бойко Борисов, си осигури най-много гласове, но с малко над 26% е далеч от самостоятелно мнозинство. Всъщност ГЕРБ може да се нуждае от подкрепата на поне 4 други партии, за да управлява. Сред потенциалните ѝ съюзници са ПП-ДБ (Продължаваме промяната - Демократична България), проевропейска либерална коалиция, която завърши на второ място с 14%; радикалната проруска партия „Възраждане“, която зае трето място с 13%; и ДПС (Движение за права и свободи - Ново начало), чиито 11% я поставиха на четвърто място. Най-важното е, че около една трета от гласовете са отишли за популистки партии, така че компромисът вероятно ще бъде трудно постигнат.

Въпреки че в кампанията присъстваха и въпроси като политическата стабилност, антикорупционните политики и икономическите реформи, резултатите от изборите подчертават нерешителността на България по отношение на руското влияние и подкрепата за Украйна. Лидерите на ГЕРБ подкрепят присъединяването на България към Европейския съюз и НАТО, но също така балансират западните си връзки с прагматични отношения с Русия. Те изразиха подкрепа на Украйна в борбата ѝ за защита на суверенитета ѝ срещу руската инвазия, но когато става въпрос за доставка на оръжия, боеприпаси или помощ за Украйна, те са много по-предпазливи. От началото на войната ГЕРБ предпазливо подкрепя енергийната диверсификация, въпреки че преди това Борисов даваше възможност за реализиране на руските интереси, особено като улесняваше изграждането на газопровода „Турски поток“, който заобикаля Украйна, за да доставя руски газ за Европа.

В исторически план България е допринесла за сигурността в Черно море чрез НАТО, като е участвала в инициативи като Морския координационен център на НАТО във Варна и многонационални военноморски учения. Понякога обаче руският натиск ограничаваше ангажиментите на България, пример за което са предишни откази да подкрепи постоянно присъствие на НАТО в Черно море. Предпазливият подход на ГЕРБ, водена от Борисов, дава приоритет на дипломацията пред милитаризацията, за да се избегне ескалиране на регионалното напрежение, макар че тази предпазваща от риск позиция може да попречи на стратегическите цели на НАТО в момент, когато руското влияние в Черно море нараства.

Междувременно България е изправена пред дълбоки структурни предизвикателства, а именно икономическо неравенство, корупция и намаляваща работна сила. Тези фактори, наред с политическата фрагментация и проруските настроения, отслабват надеждността на България като партньор на НАТО и ЕС в Черно море, усложнявайки усилията на Запада да се противопостави на хибридните и военните заплахи на Русия в региона.

Грузия

На парламентарните избори в Грузия действащата партия без проблем спечели мнозинство, но е изправена пред въпроси относно легитимността на вота. Партията „Грузинска мечта“, ръководена от министър-председателя Иракли Кобахидзе и подкрепяна от основателя милиардер Бидзина Иванишвили, е на власт от 2012 г. насам. Първоначално партията беше проевропейска, но през последните години започна да се обвързва с Русия, като същевременно укрепваше управлението си. Въпреки че близо 90% от грузинците подкрепят членството в ЕС, „Грузинска мечта“ остава неутрална по отношение на руско-украинската война и отказва да се присъедини към западните санкции срещу Москва. Вместо това грузинското правителство поддържа и дори засилва икономическите връзки с Русия. Грузинският туристически сектор получи тласък през 2023 г., когато страната възобнови директните полети с Русия в момент, когато други държави прекъсваха връзките. „Грузинска мечта" също така позволи на голям брой руснаци, бягащи от военна мобилизация, да се преместят в Грузия.

Освен това законодателната програма на грузинското правителство наподобява руските мерки. През 2023 г. „Грузинска мечта“ предложи законодателство, което да задължи неправителствените организации и медиите, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, да се регистрират като „чуждестранни агенти“. Законопроектът, който имаше сходства със законодателството, използвано от Русия за потискане на инакомислието, беше оттеглен пред лицето на големи протести, за да бъде внесен отново и ратифициран (дори след президентско вето) през 2024 г. Също така през тази година страната постави избирателната комисия под контрола на правителството, ограничи правото на глас на грузинците, живеещи в чужбина, и премахна квотите за половете в парламента.

Не е изненадващо, че парламентарните избори в страната на 25 октомври, на които „Грузинска мечта“ спечели с 53% от гласовете, бяха белязани от обвинения за измами и чуждестранна намеса. Прозападният президент Саломе Зурабишвили обвини Русия в намеса във вота, отхвърли резултатите и насърчи гражданите да протестират. Няколко международни институции, включително ЕС и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, твърдят, че са допуснати множество нередности, включително сплашване на избиратели и насилие в избирателните секции, купуване на гласове и злоупотреба с държавни ресурси. ЕС и няколко европейски лидери призоваха за независимо разследване. Правителството нареди повторно преброяване на гласовете, но няколко дни по-късно избирателната комисия на страната заяви, че частичното преброяване е потвърдило победата на „Грузинска мечта“.

След като „Грузинска мечта“ си осигури още един мандат, амбициите на страната за членство в ЕС вероятно ще бъдат отложени. Въпреки че блокът предостави на Грузия статут на кандидат за членство в ЕС в края на 2023 г., от известно време в Съюза се засилва загрижеността за отстъпление на Грузия от демокрацията и антизападната реторика на лидерите на „Грузинска мечта“. Вместо това Русия и Китай вероятно ще спечелят позиции. Правителството приветства китайските инвестиции в стратегически пристанища, последната от които е пристанище Анаклия, където китайски консорциум вече притежава 49% дял.