Защо вярваме толкова много на фалшивите новини?

Социолозите са объркани от мистериозните сили, които тласкат американците към две противоречиви версии на реалността.

В реалността, обитавана от републиканците, Джо Байдън не спечели президентските избори през 2020 г. Само 38% от тях казват, че приемат резултата от вота, според проучване, публикувано наскоро от групата за мониторинг на демократичните практики Bright Line Watch. Освен това 80% от републиканците вярват, че демократите ще излъжат на изборите тази седмица, като позволят на незаконни имигранти да гласуват. От друга страна, около една трета от демократите вярват, че опитите за убийство на Тръмп са инсценирани, а повече от една трета твърдят, че кандидатът за вицепрезидент на републиканците Джей Ди Ванс е признал в книгата си, че е имал сексуален контакт с диван.

Кой е виновен за тези погрешни вярвания, пита колумнистката на Bloomberg Фей Флам? Твърде лесно е да се хвърли вината върху дезинформацията, разпространявана чрез социалните медии. Не е толкова просто, казва Дънкан Уотс, директор на лабораторията за изчислителни социални науки към държавния университет в Пенсилвания и съавтор на статията в сп. Nature „Погрешно разбиране на вредите от онлайн дезинформацията“.

Според него журналистите и изследователите може да надценяват поляризиращото влияние на дезинформацията. Той и неговите съавтори се позовават на различни проучвания, публикувани между 2016 г. и 2022 г., които показват, че фалшивите новини са относително малък дял от това, което се разпространява в социалните мрежи. Те се позовават и на други данни, които показват, че повечето потребители на социални мрежи не са виждали „фалшива и подстрекаваща“ информация, а онези, които все пак са попаднали на такава, са крайни партийни последователи, които са имали „силна мотивация да търсят такава информация“.

Освен това социалните мрежи може дори да не са най-важният източник на погрешни вярвания. Широко разпространеното убеждение на републиканците за подправените избори, например, води началото си от бившия президент Доналд Тръмп.

Брендън Нихан, политолог от колежа „Дартмут“, е съгласен. „Мисля, че е честно да се каже, че хората изглежда надценяват колко много дезинформация има“ в социалните мрежи, особено когато се разглеждат пропорционално на огромното море от съдържание, което се излива около нас всеки ден, смята той.

Нихан се тревожи, че повтарящото се твърдение за широкото разпространение на дезинформацията е накарало хората значително да надценят частта от новините, които са очевидно неверни, и може да е убедило някои от тях да се съмняват и в истинска информация – като реалните съобщения за опитите за убийство на Тръмп. Пропускат се и многото други начини, по които хората биват подвеждат чрез полуистини и изкривявания, които не се вписват в чернобялата категоризация истина-лъжа.

Нихан е съавтор както на проучването за разпространението на съмнителни разбирания, така и на статията в Nature, която предполага, че преувеличаваме щетите от онлайн дезинформацията. Тези заключения може да звучат противоречиво, казва той, но не са.

Причината е, че наличието на някаква невярна информация не е най-доброто обяснение за широкото разпространение на съмнителни по своята същност наративи, посочва той. И дезинформацията не е непременно това, което дърпа хората към противоречащите си версии на реалността.

Някои проучвания показват, че поляризацията идва на първо място. Това мотивира партийните последователи да търсят и да вярват на фалшиви новини, които подкрепят техните политически възгледи. Изследователите могат да научат повече, като се опитат да разберат какво стои в основата на поляризацията.

Изводът обаче е, че много от нас не са толкова добре информирани, колкото биха могли да бъдат. Хората са склонни да приемат, че са добре информирани, дори когато не са. Скорошно проучване, публикувано в PLOS One, показва това, давайки на доброволци информация за училище, разположено в близост до пресъхващ източник на водоснабдяване. Така то има избор или да чака дъжд, или да се слее с друго училище. Участниците са получили информация или за едната страна на този дебат, или за двете страни.

Доброволци, на които са били представени аргумент само за едната страна на въпроса, съобщават, че се чувстват уверени, че разполагат с цялата необходима информация. Изследователите наричат феномена „илюзия за информационна адекватност“. Те използват познат пример – кола е спряла на знак „Стоп“ зад друга и шофьорът натиска клаксона, без да може да види пешеходеца, който пресича пред първия автомобил.

В широкия свят на текущите събития хората не получават онзи вид многоперспективни новини, които вестниците и някои телевизионни канали предоставяха на различни групи американци. Само прочитането на заглавия без контекст в потока не е достатъчно, за да направи потребителя на новини информиран.

Все още има много висококачествена информация – просто трябва да отделим време, за да я намерим. Наскоро попитах поддръжник на Тръмп откъде получава информация за имиграцията и други въпроси, които го интересуват, посочва авторът. Той отговаря, че няма време да чете или да гледа новини по телевизията. Вместо това слуша дълги подкасти, докато работи; любимо му е шоуто на Шон Раян – третият по популярност подкаст в САЩ, който остава с малко зад Джо Роугън. Когато Флам му казва, че четенето е много по-бърз начин за получаване на информация от подкастите, той отговаря така, сякаш са му казали да чете новини от каменна плоча.

Флам признава, че е дала шанс на Шон Раян, спирайки се на предаване за цензурата - тема, по която самата тя има компетентност. Гостът не представя гледна точка. Всичко е под формата на намеци и предполагаем поглед отвътре върху „промишлен комплекс за цензура“, криещ неща, които „те“ не искат вие да знаете. Това не е дезинформация от типа, който би се провалил при проверка на фактите – нищо от казаното не е чак толкова конкретно – но все пак е един много едностранчив поглед върху нещата.

В експеримента за училището, изправено пред безводие, доброволците стават по-малко привързани към своите възгледи, когато впоследствие им е представена и другата гледна точка. Те стават и по-малко уверени, че разбират напълно проблема. Запознаването с другите гледни точки на една история ни прави едновременно по-разсъдливи и по-скромни. Жалко, че мнозина от нас няма да си направят труда.