Европа иска да засили санкциите срещу Русия, страхувайки от промени в САЩ

Европейските дипломати се подготвят да засилят санкциите срещу Русия, очаквайки, че завръщането на бившия американски президент Доналд Тръмп може да подкопае западните усилия да изолират Москва, твърдят пред Ройтерс източници, запознати с въпроса.

Разговорите сред представители на Европейския съюз (ЕС) са съсредоточени върху няколко инициативи, които да гарантират, че европейските санкции ще останат в по-дългосрочен план и ще бъдат укрепени чрез по-строго прилагане, дори ако Вашингтон промени курса си.

Възможните стъпки включват „всеобхватни“ клаузи за идентифициране и спиране на заподозрени пратки със стоки, предназначени за Русия, и по-строги ограничения на превоза на горива, твърдят запознатите. Обсъжда се и изискването за замразяване на активите на Руската централна банка – най-голямата западна санкция срещу Москва – да се подновява от европейските столици на всеки шест месеца.

В някои държави членки се работи по идеята за „всеобхватна“ клауза, която да се прилага или за стоки, насочени към бойното поле, или върху по-широк кръг от забранени за износ стоки, твърдят трима европейски дипломати. Тази клауза би позволила митническите власти да задържат пратки, ако дестинацията изглежда нелогична – например изисква пресичане на Русия, за да се стигне до държави в Централна Азия.

Каква е позицията на Доналд Тръмп за Украйна?

Тази подготовка се прави с оглед на очакването за промяна в позицията на Вашингтон, ако Тръмп бъде преизбран за президент на САЩ. Всяко възможно омекване на Вашингтон ще постави Европа в трудна ситуация, предвид това, че САЩ – заради огромните им възможности да санкционират нарушаването на санкциите в глобален план – са тези, които имат основна роля за налагането на правилата.  

Европейският съюз сега се опитва да намери собствени средства, за да засили прилагането на санкциите и ограниченията над Русия.

„Ако управлението на Тръмп отмени санкциите на САЩ срещу Русия, европейците ще трябва да вложат много повече мускули в действията по прилагане на санкциите и вече няма да могат да се крият зад Чичо Сам“, каза Том Китиндж от мозъчния тръст Royal United Services Institute.

Говорител от кампанията на Тръмп заяви, че „слабата програма на президента Джо Байдън... окуражи нашите противници, доведе до войната в Украйна“, и отправи критика към кандидата на Демократическата партия Камала Харис като „опасно либерална“, без да очертае собствена позиция по отношение на санкциите.

Тръмп даде категоричен знак по време на предизборната си кампания, че ще спре или драстично ще забави военната помощ за Украйна, ако спечели изборите на 5 ноември. Той отказа да каже дали иска Украйна да спечели войната и стигна дотам да обвини украинския президент Володимир Зеленски, че е помогнал за започването на конфликта.

Тръмп често е хвалил собствената си администрация за наложените през 2017-2021 г. санкции на газопровода „Северен поток 2“, но не е изяснил позицията си относно бъдещи санкции и е казвал, че иска да сключи бързо мирно споразумение с Москва.

Възможности в бъдеще

Засега европейските дипломати изчакват края на годината, преди да обсъждат нови рестрикции срещу Москва, очаквайки Полша да поеме шестмесечното ротационно председателство на ЕС.

В момента позицията държи Унгария, която не бърза с налагането на санкции. Премиерът Виктор Орбан предизвика вълна от критики, срещайки се с руския президент Владимир Путин в Москва по време на гостуване, описвано от Будапеща като „мисия за мир“.

Промяната [в ротацията] може да изключи нуждата от препотвърждаване на замразяването на руски активи на всеки 6 месеца и вместо това то да се случва на по-дългия интервал от 36 месеца. Активите, които държи групата от седемте най-големи икономики в света (Г7), възлизат на 300 млрд. долара, а по-голямата част от тях се намират в Европа.

Няколко държави обсъждат и затягане на контрола върху „неправилното етикетиране“ на продукти, предназначени за Русия, като се търси по-точно описание. Балтийските държави, които граничат с Русия, отдавна се оплакват, че износителите се възползват от митническите кодове на ЕС.

Държавите членки водят и предварителни дискусии за 15-ия пакет санкции след месеци на застой, откакто Унгария пое председателството на 1 юли. Очаква се в списъка със санкции на ЕС да бъдат добавени и 45 плавателни съда в опит да се ограничат приходите от руски петрол. Запада започва да оказва натиск върху държавите, в които са регистрирани танкерите, твърдят източниците на Ройтерс.

ЕС иска да разшири и ролята на клаузата „Без Русия“ в следващия кръг от санкции, според която дъщерните дружества на европейски компании в трети страни нямат право на реекспорт на определени стоки към Русия, включително такива с двойна употреба за военни цели, както и боеприпаси и огнестрелни оръжия.

Няколко държави, както и самата Европейската комисия, се стремят да ограничат допълнително вноса на други енергийни продукти от Русия в Европа, включително вноса на втечнен природен газ, при който се наблюдава ръст през последните месеци. Белгия, Франция и други страни поискаха от Комисията да предложи начин да се засили проследяването на руския втечнен природен газ в ЕС.