Стоте дни на Киър Стармър: Ще се възползва ли британският премиер от втория шанс

В древни времена един монарх на теория не може да направи нищо лошо, докато революционерите не щурмуват портите на двореца. Вината тогава пада върху „злите“ съветници, които са пожертвани от всеки суверен, оказал се в затруднено положение.

По същия начин, дни преди Киър Стармър да достигне крайъгълния камък от първите му 100 дни като министър-председател на лейбъристите, той хвърли началника на кабинета си Сю Грей на медийните вълци, пише Bloomberg.

Това е трик, който Стармър може да приложи само веднъж. Ако рестартирането на неговата политическа операция на Даунинг стрийт не успее, следващия път той може да излети оттам.

В проучванията на общественото мнение лейбъристите сега водят пред консерваторите само с една точка. Преди няколко месеца разликата беше 20 базисни пункта. Личният рейтинг на британския премиер Стармър е минус 43. Политическият меден месец на това правителство, ако изобщо е имало такъв, приключи.

Грей стана удобната изкупителна жертва за поредицата от неудобни пропуски в преценката от страна на министър-председателя и колегите му от кабинета. Те приеха безплатни подаръци на стойност десетки хиляди паунда, докато съкращаваха надбавките за гориво за зимата на пенсионерите, отбелязва агенцията.

Неуспехът на началника на кабинета да даде на администрацията усещане за мотивация и целенасоченост обаче в крайна сметка произтича от ранния подход на Стармър за бездействие. Премиерът на Обединеното кралство трябва да действа както като главен изпълнителен директор, така и като председател.

Стармър се продаде на гласоподавателите като технократ, който знае как да задвижва бюрокрацията въз основа на предишния му опит като лидер на Кралската прокуратура. Вместо това той прекарва голяма част от времето си в пътувания в чужбина, докато в офиса неговите помощници се карат.

Може би премиерът най-накрая е схванал съобщението - той отмени пътуване до Австралия и Нова Зеландия, което почти се припокри с първия ключов бюджет на неговата администрация.

Скандалите, свързани с кабинета, продължават. Тази седмица например таблоидната преса разкри, че министърът на вътрешните работи и лейбъристкият кмет на Лондон са осигурили ВИП полицейски кортеж за Тейлър Суифт, след като и двамата са приели безплатни билети за нейния концерт на „Уембли“. 

Сю Грей трябваше да действа по-рано, за да спре тези процеси. Вместо това тя връчи пропуск за Даунинг стрийт на Уахид Али, богат дарител, който изглежда е правил подаръци на повечето от водещите политици от лейбъристите.

Морган Максуини, наследникът на Грей, има по-хитър политически интелект от предшественичката си, но способността му да координира операциите на премиера на Даунинг стрийт с Уайтхол е непроверена. Всъщност някои министри от кабинета смятат, че Грей е вършила добра работа.

Максуини е мозъкът зад успешната кандидатура на Стармър като лидер на лейбъристите и архитектът на победата на парламентарните избори. Смята се, че новият началник на кабинета ще подкрепя политики, които се харесват на избирателите, изкушени да гласуват за дясната Реформаторска партия или за популистите от торите.

След като наблюдава падаението на Грей отблизо, Максуини избягва очевидните капани. Отношенията му със специалните съветници на министрите, които действат като очите и ушите на премиера в Уайтхол и в парламента, са приятелски. Въпреки това, колкото и да е талантлив началникът на кабинета, той не е заместник на министър-председателя.

Джонатан Пауъл например управляваше Даунинг стрийт 10 с голяма ефективност по времето на Тони Блеър, но беше подпомаган от Алистър Кембъл, най-безмилостният медиен стратег за времето си, и от Анджи Хънтър, който култивира мрежа от силни лица на деня, и Дейвид Милибанд, който в последствие стана външен министър и кандидат за партиен лидер.

Над тях обаче бяха Блеър и неговата желязна дясна ръка Гордън Браун, който лично ръководеше политическата стратегия на правителството и се вглеждаше в детайлите на ежедневните срещи. По същия начин министърът на финансите на Дейвид Камерън Джордж Озбърн пое управлението, когато съветниците на министър-председателя тори бяха в конфликт.

Разбира се, има изключение, което потвърждава правилото. Джонсън предаде юздите на правителството на своя главен съветник Доминик Къмингс, който уволняваше съветници и висши държавни служители по желание и тероризираше членовете на правителството. Това отприщи хаос на Даунинг стрийт.

С Максуини Стармър си спечели втори шанс. Помага му и това, че опозицията на торите все още е в безпорядък. Надпреварата за поста лидер на консерваторите отстрани двамата най-популярни сред избирателите кандидати.

В края на този месец Рейчъл Рийвс, настоящият финансов министър, ще представи бюджета си. Това ѝ дава възможност или да съживи състоянието на правителството след бурния период, или да го потопи в нови сто дни на мрак.